Тя улеснява човешките взаимоотношения, като ни позволява да изследваме, разбираме и обработваме чувствата и емоциите на другите. Липсата на емпатия често е свързана с разрушителни поведенчески проблеми. Имайки предвид нейният внос в обществото, група учени от Университета в Кеймбридж и Института Пастьор анализираха резултатите от 46 000 клиенти на 23andMe, за да проучат дали тази най-човешка емоция има генетични основи.

Човешкият мозък остава много неизследвана материя, казва Томас Буржерон, професор в Парижкия университет Diderot и директор на отдел „Човешка генетика и когнитивни функции“ в Институа Пастьор.

„Още по-лошо е, когато има два мозъка заедно – когато говорят, когато се опитват да разберат какво чувства другият. Какви са мозъчните кръгове? Какви са гените, които могат да направят разлика между езика или комуникационните модели за социално взаимодействие?“ Това е съвсем ново поле в областта.

Тъй като генетиката е наука за многообразието, Буржерон и неговите колеги са разработили това проучване, за да разберат колко голяма част от фенотипната вариация се обяснява с гени.

Самият Бургжрон е работил преди това върху проучвания, включващи социалния мозък и аутизма. Саймън Барон-Коен, друг учен в екипа, е специалист в социалния мозък, особено съпричастността. Той е проектирал тестове като теста „прочети ума в окото“ и коефициента на съпричастност (EQ), който е бил използван в това изследване.

Коефициентът на съпричастност съдържа около 60 въпроса, а ако получите 55 или повече, това означава, че сте по-съпричастни от средното. След това екипът даде този тест на компанията 23andMe, която постави въпросника на сайта си. Въз основа на получените резултати и съответната генетична информация на индивидите, изчислението на променливостта е да се види каква част от разликата в EQ оценката може да се обясни с генетична вариация.

Резултатът е 10 процента. Това може да не изглежда много, но по скала от 0 до 100, където 0 означава, че всичко е засегнато от околната среда и 100 означава, че всичко е генетично повлияно, това е много значителен резултат.

В момента резултатите са много разредени и трябва да се тества по-голям размер на извадката, за да се идентифицират специфичните генетични разлики. Бургжрон предупреждава, че опитната им група не е представителна изцяло за цялото население на света, въпреки че оценките за съпричастност не са много различни от предишното проучване в Обединеното кралство, което е било предразположено към по-голяма и по-генерализирана популация.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Съпричастността – отчасти избор, отчасти генетика appeared first on Зелен Свят.

Според психолозите, плачът е вид невербална социална комуникация, чрез която човек казва на другите, че не може да общува или да се изразява различно.

Плачът изпълнява важна функция: дава възможност на човек за по-добра комуникация с членовете на общността и разбиране на емоциите на други хора. Сълзите събуждат емпатия в околните. Например, благодарение на плача на детето, майката по-добре разбира неговото състояние и нужди.

Сълзоносната течност непрекъснато се формира и допринася за защита, навлажняването и подхранването на очните тъкани, тъй като самата роговица няма кръвоносни съдове, способни да осигуряват нейното хранене. Увеличеното разкъсване е защитна реакция на организма към външни дразнители, под действието на които се отделя слъзната течност, което от своя страна, осигурява допълнителна защита за окото. В сълзите, както и в слюнката, се съдържа ензимът лизозим, който има антимикробно действие.

Затова хората казват, че една малка сълза лекува голяма скръб. Укрепването на тонуса на парасимпатиковата система, освобождава организма от стрес и насърчава съня. Механизмът на разделяне на сълзите на радостта е същият като с тъга: той е снабден със същите възбуждания на емоционалните структури на мозъка.

Освен това, когато човек плаче със сълзи, съдържанието на хормона на антиноцицептивната (анти-болка) система, нивото на хормона енкефалин, се увеличава, което значително намалява чувството за болка и в последствие е индуктор на положителни емоционални състояния, еуфория, и щастие. В допълнение, към повишаване на секрецията на сълзите, при плач, някои мускули на лицето се съкращават, което води до потрепване на устните, носа, риданията, движенията на дъвчащите мускули.

Разбира се, има малки и големи, които използват сълзите като средство за манипулация. Особено децата и жените. Но колкото и да е прозрачно намерението зад тези сълзи, кой може да устои на невинна детска физиономия, опитваща се да постигне своето.

Смятам, че когато е с мярка и не е системно, не означава непременно фундаментална опасност… От друга страна, като жена ви споделям, че сълзите действат страшно освобождаващо, когато има натрупано напрежение и стрес. Жените плачат и от умиление…

Като за финал, пожелавам на всички сълзите, да са причинени от затрогващи ситуации и щастие…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Сълзите – инструмент за освобождаване или манипулация?!? appeared first on Зелен Свят.