Този мит може да бъде разделен на две основни части. През първата половина Гилгамеш, кралят на Урук, трябвало да се ожени за жена, равна му по ранг, наречена Ищар. Енкиду, див звяр, съперник на Гилгамеш, отива в Урук, за да освободи хората си от грубото поведение на техния крал. Първоначално Гилгамеш и Енкиду се бият помежду си, но след това Гилгамеш намира уникална сила в Енкиду, че му предлага да станат приятели. Те се ръкуват и решават да отидат на дълго пътуване до Кедър планина, за да победят Хумбаба, чудовищния бог на бурята и горите. Двамата убиват Хумбаба, но Ищар изпраща някой да убие Енкиду, защото Гилгамеш отказа да се ожени за нея.

През втората половина Гилгамеш, натъжен от смъртта на Енкиду, предприема дълго и далечно пътуване, за да открие тайната на вечния живот от човек на име Утнапищим. Утнапищим е преживял Великия Потоп и бил дарен с безсмъртие от боговете. Преминавайки през много градове и разговаряйки с много хора, Гилгамеш вижда, че който търси вечния живот, никога не намира, защото боговете пазят живота в собствените си ръце. Въпреки това, той най-накрая успява да намери Утнапищим и го пита за тайните. Утнапищим казал на Гилгамеш, че трябвало да остане буден в продължение на 7 дни и след това той щял да му каже тайните. Разбира се, Гилгамеш се проваля в този тест, но въпреки това Утнапищим му показал едно растение, което можело да възстановява младостта. Зарадван, Гилгамеш отнесъл растението, за да го даде на хората си в Урук, но една змия го откраднала по пътя (оттук идва и способността на змията да сменя кожата си и да се подмладява). Разочарован и уморен, Гилгамеш се върнал в Урук с празни ръце, но по-мъдър и с повече мир и опит, за да изчака смъртта си.

Митът за Гилгамеш е повлиял както на древната, така и на съвременната литература и култура. Темите от епоса могат да бъдат открити в по-късната библейска и класическа литература. Може би, ангажирайки се с мита за Гилгамеш, бихме могли да изследваме неговите паралели с нашия съвременен живот днес и да проектираме бъдещите възможности на човечеството.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Гилгамеш – цар, мъдрец, воин, човек appeared first on Зелен Свят.

Asahi Shimbun съобщава, че в археологическия обект Макимуку в град Сакурай в Япония са били открити 2800 прасковени костилки. Въпреки че информацията се издава едва сега, костилките са били открити през 2010 г. на около пет метра на юг от руините на сграда и наскоро бяха датирани между 135 и 230 г. сл. Хр.

Заедно с костилките са намерени са и други артефакти, като фрагменти от керамика и кошници, животински кости и други растителни остатъци. Учените, изучаващи обекта, смятат, че вещите са погребани след ритуали.

Прасковите са нещо повече от плод, те притежават символично значение в японската култура. Истории като „Коджики“ разказват, че прасковите могат да предпазват от зли духове, а много популярна традиционна приказка в Япония е приказката за прасковеното момче „Момотаро“ .

Макимуку и изгубеното царство на Яматайкоку

За известно време археологическия обект Макимуку и околностите му са били свързвани с изгубеното царство Яматайкоку. През 2014 г. Хиронобу Ишино, директор на префектурния музей на археологията Хиого, казва:

“Последното откритие на практика потвърждава, че сградите са стояли в правилна геометрия по централната ос на четириъгълна зона, простираща се на 150 метра от изток на запад. Това са изключителни размери за артефакти от трети век. Сега изглежда все по-вероятно мястото да представлява жилищната зона на двете царици на държавата Яматаи, Химико и нейната наследничка Тойо, които се споменават в официална китайски хроника. “

Кралица Химико всъщност не се споменава в японските източници; вместо това тя е известна чрез китайски исторически текст, съставен около 290 г. сл. Хр., наричан „Документи на трите царства“. Този текст се счита за една от най-надеждните от китайските династични истории. Тя е известна като историята за “кралицата-шаман”, защото някои казват, че Химико е използвала вълшебно огледало и е горяла оракулски кости за предсказания.

Автор – Нина Жишева

The post Прасковената естетика на Япония appeared first on Зелен Свят.

Съкровище в корените на дърветата

През ноември 2018 група рибари плували с лодките си по река Памба край Аранмула в Керала след скорошно наводнение. Когато се запътили към брега на реката, която вече била утихнала, те забелязват нещо, което грабва любопитството им – нещо необичайно в корените на дърво, съборено от наводнението. След кратко разследване хората разбират, че са открили фигури от теракота и веднага се свързват с археологическия отдел в Керала.

Новината за откритието развълнувала експертите от отдела, тъй като по-рано в същата река били открити фигурки от теракота, включително „мъжки и женски фигурки, змийски глави, бюст на мъж и двойна женска теракотна фигурка“, според The Hindu. Екип от специалисти разследва мястото и открива редките артефакти. Изглежда, че последните наводнения изтласкали идолите от някакво неидентифицирано място и по-късно те са се заплели в корените на събореното дърво.

Учените веднага започват работа по възстановяването на други артефакти от брега на реката. За радост археолозите откриват още. Те са идентифицирани като свързани с традиционни индуски богове и полубогове. Мнозинството от идолите имат седем лица, което е много често срещано в представленията на божественото в индийската религия.

Според професор Кришнарай от археологическия отдел на Керала „концепцията за Сапта Каня (седем девици) или „Сапта Матрика” (група богини майки) е обща тема в идолите. Един от теракотните идоли е от група жени, които седят заедно и това може да представлява седемте девици или богини майки. В южна Индия седемте богини-майки се почитат и днес.

Открити са и мъжки фигури и фигурки на Нага. В хиндуистката митология Нага е раса от полу-мъже и полу-змии, обикновено кобри. Те обитават подземния свят и понякога приемат формата на хората. Интересно е, че те често се считат за пазител на водни обекти, което може да обясни защо са били намерени на брега на реката.

Експертите са убедени, че са намерили древно място за поклонение, тъй като някои скулптури, известни като shilpams, също са открити, а те се използват и досега за ритуални изображения на индуските богове. Вероятно е имало светилище или храм, в който са били направени приноси на седемте майки или нагите.

Тайнствената цивилизация Памба

Предполага се, че идолите вероятно са от цивилизацията на река Памба. Това е значителна градска култура, която е толкова напреднала, колкото и по-известната цивилизация на долината на Инд, но сравнително малко се знае за нейната история. Също така е възможно свещеното място, където са намерени идолите, да е било построено от местни племенни народи.

Артефактите ще бъдат подложени на термолуминесцентно датиране, за се определи кога са били направени. Това може да помогне на изследователите да открият не само възрастта на идолите, но и техния вероятен произход и дали са дошли от културата на река Памба.

Находката на теракотните фигури е вълнуваща, тъй като може да помогне на изследователите да разберат развитието на индуизма. Това откритие също подчертава историческото значение на долината на река Памба за индийската цивилизация. Ако се установи, че идолите са от тази култура, това помогне за по-доброто разбиране това загадъчно общество. Местните археолози се надяват, че ще намерят повече фигури от теракота, като разширят и продължат разкопките по брега.

Автор – Нина Жишева

The post Идоли, които пазят големи тайни appeared first on Зелен Свят.