Декорираните японски капаци за шахти – като цяло обхващащи събирането на води от валежи, битовото водоснабдяване, електрически и други покрития за достъп до комунални услуги – първоначално са се оформили като кампания, свързана с канализацията. От 50-те години на миналия век капаците се характеризират с прости геометрични модели, като например „Токио” и „Нагоя”. Японският държавен служител Ясутаке Камеда е създал сложните, артистични версии през 1985 г., за да помогне представянето на скептичното селско население идеята за скъпата, но необходима модернизация на канализационната система на страната. От тези скромни, практически начинания, люковете са се превърнали в културен феномен.

Обикновено „местните капаци за шахти“ имат специални елементи, посветени на определено място: емблема на града, забележителност, събитие или официална птица или цвете. Така например, Такасаки, на 60 мили северозападно от Токио в планинската префектура Гунма, има капаци, които отбелязват популярния летен фестивал на фойерверките в града. Появяват се и местни талисмани (известни като yurukyara, като чудесния заек-елен Fukkachan в град Фукая) и анимационни герои. В Токийското  Tama ward, дом на увеселителния парк Sanrio Puroland, могат да се намерят капаци с все по-популярния Hello Kitty. Местните спортни франчайзи също са представени в близост до арените и стадионите на отборите – като добре познатата колоритна картина на логото на бейзболния отбор на Хирошима Карп.

Макар да има някаква логика за поставянето на капаците, особено на тези, които са украсени с цвят – обикновено близо до забележителност, тематичен парк или стадион – други изглежда са поставени без определена причина. Всъщност, не е необичайно да се разхождате по иначе непретенциозна странична улица и да забележите специален капак.

Днес приблизително 95% от 1718 общини в Япония, във всичките 47 префектури, вече притежават свои уникални капаци. В Осака приблизително 10% от 180 000 капаци на шахтите в града имат богато украсен дизайн, от които около 1900 са и оцветени. Обикновено, проектираният капак на шахтата, който тежи повече от 80 килограма, с изключение на рамката, струва около $ 585 – пет процента премия над цената на обикновения капак. Цветът, обаче, се прилага внимателно на ръка и почти удвоява цената на шахтата на повече от 900 долара.

Налице е индустрия, ръководена от Японската асоциация за шахтите и фенско-японската асоциация на люковете, чийто уебсайт включва хиляди снимки, подадени от потребители от цяла Япония, които са снимали всичко – от големи канализационни капаци до малки местни канализации.

Търговските карти с дизайни на люкове са също популярни колекционерски артикули и често определят повишаването на цените на онлайн търгове.

Един от известните фенове е Кей Такебучи, популярна певица и композиторка в Токио. Такебучи проследява очарованието си от капаците на Нагоя, които изобразяват очарователен анимационен герой – пискливо водно насекомо, докато била в града на турне през 2015 г. Оттогава тя редовно публикува снимки на люкове за своите почти 200 000 последователи в социалните медии. “Всеки дизайн на капака на шахтата има смисъл … той ми казва, че можем да създаваме изкуство с почти всичко”, казва тя в интервю.

Подобно на много други места, Япония е пълна с хора с необичайни хобита или мании, но любовта към капаците на шахтите в страната се е превърнала в основна посока: „фестивал на капака“ се проведе близо до голяма железопътна гара в Токио миналия месец, с търговски карти, печени стоки и реплики на капаци от цялата страна. Търговецът Токуи Хандс провежда разширена кампания в Шинджуки, с редица капаци и свързани с тях стоки за продажба.

Афинитетът към капаците на шахтите се вписва и в привързаността на Япония към хобита, които включват много вътрешни пътувания. Събирането на гумени печати на гарите и други забележителности – насърчават любителите да пътуват до пренебрегвани или по-малко посещавани места, за да добавят още един печат към своите колекции. „Железопътните фенове“ по подобен начин претърсват страната, за да документират или да преживеят рядко пътуване с влак, да чуят необичайна мелодия на гарата или друга свързана с железопътната система информация. Лесни за пренебрегване, но любопитни и възнаграждаващи, уникалните японски капаци за шахти едно са очарователно напомняне, че светското може да бъде вълнуващо и никога да не забравяме да поглеждаме и в краката си.

Превод – Нина Жишева

The post Да се насладим на капаците на шахти в Япония appeared first on Зелен Свят.

Като, че показността и откровената голота станаха тенденция… Само аз ли си мисля, че това е по-скоро вулгарно, отколкото стилно? Колкото и скъпи да са материалите, които ѝ дизайнери да стоят зад ефирните, бляскави платове… Утешава ме единствено фактът, че телата, които са на показ са изящни… Но Червеният килим вече ми прилича на стъклена витрина, зад която скъпи проститутки излагат на показ телата си. До къде може да стигне това се пита в задачката?

Няма ли самата модна индустрия да загуби от това в бъдеще? В свят, в който се измислят дрехи самопроизвеждащи се чрез напръскване на тялото със спрей, какво по дяволите става?

Но къде остана добрият вкус и естетика? Къде е мярката за да бъде една жена загадъчна…? Какво се случи с усещането, че една жена може да изглежда привлекателно и без да показва всичко?!?

Това не е ли визия, която една жена трябва да пази и споделя само за очите на любимият си?

Светът ли се върти с бясна скорост или аз съм твърде консервативна?!? Липсва ми онзи класически блясък на жените, които бяха за пример със своята класа и стил. Липсва ми добрият им пример, който даваха.

Сега се надпреварват да съревновават… какво? Телата ли?

И тук не говоря за сценичните костюми. Ето ще дам и нагледен пример и вие сами преценете, коя визия ще харесате повече. В следващите снимки ще видите как една и съща жена може да изглежда диаметрално противоположно в естетска рокля и в костюм подобен на бельо…

Не вярвам, че това е любопитно или загадъчно за мъжката половина на човечеството. Къде е провокацията?!?

Вече очаквам дефилета с чисто голи манекени и след това конвенция, която ме убеждава как извън спалнята и плажа е нормално да ходя така по улицата…И за тези, които ще ме обвинят, че съм строга моралистка, ще споделя нещо лично.

Когато бях на 20 години обичах да нося мини поли. Не, защото исках да показвам тялото си, а като израз на бунт срещу моралните догми налагани ми от патриархалните догми.

Според мен всяка форма на крайност трябва да има смисъл или кауза.

Иначе остава куха и безпредметна…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post “Оголването” на модната индустрия… appeared first on Зелен Свят.