Някои може да попитат защо тези родители така и не разбират моралните последици от действията си?

Двайсетгодишни изследвания в областта на моралната психология подсказват много причини, поради които хората се държат неетично. Когато става въпрос за богатите, научните изследвания показват, че те се стремят да поддържат по-високия си статут. Чувство за правомощия играе роля.

Нека първо разгледаме какво позволява на хората да действат неетично и въпреки това да не чувстват вина или разкаяние.

Изследванията показват, че хората са добри в рационализирането на неетичните действия, които служат на техния личен интерес. Успехът или неуспехът на децата често има значение за това как родителите виждат себе си и биват видени от другите. Те са по-склонни да се наслаждават на отразената слава на децата си; сякаш получават почит, основана на връзката им с успешните деца. Това означава, че родителите могат да бъдат мотивирани от личен интерес да осигурят постиженията на децата си.

В случай на измама в името на децата, родителите могат да оправдаят поведението чрез сравнения, които им помагат морално да се разграничат от действието си. Например, те могат да кажат, че другите родители правят много по-лоши неща или минимизират последствията от действията си чрез думи като „Моето поведение не е причинило много вреда“.

Разглеждането на неетичните резултати като служене на други хора, включително и на децата, може да помогне на родителите да създадат психологическа дистанция за рационализиране на нарушенията. Няколко проучвания показват, че хората са по-склонни да бъдат неетични, когато действията им помагат на някой друг. Например, за служителите е по-лесно да приемат подкуп, когато планират да споделят приходите с колеги.

Усещане за правота

Когато става дума за богатите и привилегированите, чувството за право или убеждението, че човек заслужава привилегии над другите, може да играе важна роля в неетичното поведение.

Привилегированите лица също така са по-малко склонни да следват правилата и указанията, като вярват, че правилата са несправедливи. Тъй като се чувстват заслужили повече, те са склонни да нарушават нормите на подходящо и социално съгласувано поведение.

Чувството за право на глас също кара хората да бъдат по-конкурентоспособни, егоистични и агресивни, когато усещат заплаха. Например, белите мъже са по-малко склонни да подкрепят утвърдителни действия, дори и на терена, ако това заплашва техния привилегирован статут.

Изследванията показват, че правото може да дойде отчасти от това да бъдеш богат. Установено е, че заможните хора, които се считат за “висша класа” въз основа на доходите си, лъжат, крадат и мамят повече, за да получат желаното. Също така те са по-малко щедри. По-вероятно е те да нарушават закона при шофиране, да дават по-малко помощ на непознати в нужда и като цяло да не обръщат повече внимание на другите.

Освен това, израстването с богатство е свързано с по-нарцистично поведение, което води до егоизъм, нужда от възхищение и липса на съпричастност.

Лицата, които смятат, че заслужават несправедливи предимства, са по-склонни да предприемат действия, за да повишат своето ниво, като например да гарантират, че децата им ще посещават университети с висок статус. Загубата на статут изглежда особено заплашителна за индивидите с висок статус.

Неотдавнашен преглед на изследването на статута показва, че загубата на статус, или дори страх от загубата му, е свързана с увеличаване на опитите за самоубийство. Индивидите показват и физиологични промени като повишено кръвно налягане и ускорен пулс.

Такива лица полагат и все по-големи усилия да избегнат загубата на статута си, като са готови да платят пари и да отклонят средства за себе си.

В книгата си “Разглезването на американския ум”, експертът по Първата поправка Грег Лукяноф и социалният психолог Джонатан Хайд твърдят, че родителите, особено във висшата класа, са все по-загрижени за това децата им да посещават висши университети.

Тези автори твърдят, че ако икономическите перспективи са по-малко сигурни поради стагнацията на заплатите, автоматизацията и глобализацията, по-заможните родители са особено загрижени за бъдещите икономически възможности за децата си.

Чувство за неуязвимост

Хората, които усещат чувство за власт, често вървящо заедно с богатство и слава, са по-малко склонни да вярват, че са уязвими за вредните последици от неетичното поведение.

Преживяването на психологическо чувство за сила води до фалшиво чувство за контрол. Това би могло да доведе и до по-голямо поемане на риск и намаляване на загрижеността за другите.

Възможно е някои от тези причини за морална психология да стоят зад тези богати родители, които изневеряват в името на децата си. Желанието да положите по-големи усилия, за да помогнете на детето си, е възхитително. Въпреки това, когато тези усилия преминават етичните граници, постъпката става твърде неетична.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Богатите са по-неетични appeared first on Зелен Свят.

Изследователите, базирани в Харвардския университет и Масачузетския технологичен институт, са разработили онлайн игра, симулираща ситуации, в които фаталната катастрофа е неизбежна. Те помолили около 40 милиона души от над 200 държави да избират между различни резултати от инциденти, като например да решат кой да бъде спасен – пешеходците или пътниците в колата.

Резултатите разкриват няколко културни групи, в които етичните предпочитания на участниците се различават. Например, в южната група, която включва повечето участници от Латинска Америка и някои бивши френски колонии, има силно предпочитание да бъдат съхранени жените пред мъжете. Източната група, която включва много ислямски страни, както и Китай, Япония и Корея, има по-слабо предпочитание да бъдат спасени по-млади хора пред възрастните.

Изследователите сметнали, че тази информация би трябвало да повлияе на създателите на автомобили. Но наистина ли е така? Докато този документ изтъква интересно откритие за глобалните различия в моралните предпочитания, то също така подчертава постоянното вземане на грешни решения от изкуствения интелект и какво всъщност може да направи той. Като се има предвид съществуващата технология на изкуствения интелект, използвана в автомобилите със самостоятелно управление, идеята, че едно превозно средство може да вземе морално решение, всъщност е невъзможна.

Въображението на “моралната машина”

Самостоятелно управляващите се автомобили са обучени да вземат решения за това къде да ускоряват или кога да спират, като използват специфичен, слаб, изкуствен интелект – изкуствен интелект, който е фокусиран върху завършването на една определена, несложна задача. Той е проектиран с редица сензори, камери и лазери за измерване на разстояния (лидари), които дават информация на централния компютър. След това компютърът използва AI, за да анализира тези данни и да вземе решение.

Въпреки че технологията в момента е сравнително проста, автомобилите в крайна сметка ще надминат хората при тези основни задачи на шофиране. Все пак е нереалистично да се мисли, че автомобилите със самостоятелно управление също трябва да могат да вземат етични решения, което дори най-моралните човешки същества няма да имат време да направят в сценарий на катастрофа. Една кола ще трябва да бъде програмирана с общ AI, ако се очаква да направи това.

Общият изкуствен интелект е еквивалент на това, което ни прави хора. Това е способността да разговаряме, да се наслаждаваме на музиката, да намираме нещата смешни или да правим морални преценки. Понастоящем производството на общ AI е невъзможно поради сложността на човешката мисъл и емоциите. Няма да можем да постигнем морални самостоятелни превозни средства поне още няколко десетилетия, ако изобщо някога ги постигнем.

Друг проблем в новото изследване е, че много от ситуациите, които участниците бяха помолени да преценят, бяха нереалистични. В единия сценарий, участниците бяха помолени да решат кого да убие колата, ако спирачките й откажат: тримата пътници в колата – възрастен мъж, възрастна жена и момче или трима възрастни пешеходци, двама мъже и една жена.

Хората могат внимателно да обмислят такъв вид проблеми, когато отговарят на въпросник. Но при повечето истински инциденти шофьорът няма време да направи такива преценки през секундата, преди катастрофата да се случи. Това означава, че сравнението е невалидно. И като се има предвид настоящата технология на изкуствения интелект на автомобилите със самостоятелно управление, тези превозни средства също няма да могат да направят преценките.

Сегашните автомобили със самостоятелно управление имат усъвършенствани сензорни способности и могат да различават пешеходците от други предмети, като например лампи или пътни знаци. Въпреки това, авторите на изследванията предполагат, че автомобилите със самостоятелно управление могат, ще могат и би трябвало да могат да правят по-сложно различаване. Например, те биха могли да разпознаят хората, считани за по-необходими за обществото, като лекари или спортисти, и да изберат да спасят тях при сценарий на катастрофа.

Реалността е, че проектирането на автомобили, които правят такива усъвършенствани преценки, ще включва производство на общ AI, което в момента е невъзможно. Съществува дори и въпросът дали се желае това. Не трябва да позволяваме предпочитанията, идентифицирани в изследването, колкото и големи да са размерите на извадката, да определят стойността на живота.

В най-основната си форма автомобилите със самостоятелно управление се проектират така, че да избегнат инциденти, ако могат, и да намалят скоростта при въздействие, ако не могат, въпреки че, подобно на хората, те не могат да вземат морални решения при неизбежна катастрофа. Но автомобилите със самостоятелно управление ще бъдат по-безопасни от тези, шофирани от хора, тъй като те са по-внимателни, могат да реагират по-бързо и ще използват пълноценно възможностите на спирачната система в случай на катастрофа.

Понастоящем най-голямото етично предизвикателство, с което се сблъскват дизайнерите на самоуправляващите се автомобилни, е да се определи кога има достатъчно доказателства за безопасно поведение между симулациите и контролираното участие в движението, за да бъдат пуснати такива автомобили на пътя. Но това не означава, че те са “морални” или скоро ще бъдат. Да твърдим това, би означавало да накараме специфичният AI да изпълнява задачи за управление като общ AI – нещо, което вероятно няма да се случи в този ни живот.

В крайна сметка, автомобилите със самостоятелно управление ще бъдат по-безопасни от хората. Те ще постигнат това чрез предвиждане и избягване на злополуки, където е възможно, и намаляване на щетите там, където това не е възможно. Но автомобилите няма да могат да вземат морални решения, които дори ние не можем. Тази идея остава пресилена фантазия, а не мечта, на която трябва да се надяваме. Вместо това, нека се концентрираме върху безопасността: нещо, в което можем да имаме оправдано доверие.

Превод от английски – НинаЖишева

The post Ще могат ли умните коли да взимат етични решения? appeared first on Зелен Свят.