Оказва се обаче, че това схващане е грешно. Очите на портрета на картината “Мона Лиза” не следи зрителите.

Ново проучване установи, че жената в прочутата картина всъщност гледа под ъгъл, който е 15,4 градуса вдясно на наблюдателя – далеч от обхвата, в който хората обикновено възприемат, че някой гледа към тях. С други думи, каза авторът на изследването Гернот Хорстман, психолог на възприятието в Университета Билефелд в Германия, “Тя изобщо не ви гледа!”

Грешката на „ефекта на Мона Лиза“

Това е донякъде иронично, защото целият феномен на погледа на човек в една снимка или картина, който сякаш проследява зрителя, се нарича “ефект на Мона Лиза”. Този ефект е абсолютно реален, каза Хорстман. Ако човек бъде нарисуван или сниман, гледайки право напред, дори хората, които гледат портрета под ъгъл, ще се почувстват сякаш от портрета ги наблюдават. Когато този ъгъл не е повече от около 5 градуса от двете страни, се появява ефектът на Мона Лиза.

Това е важно за възприемането на екранните знаци от хората. Ако искате да накарате някой да се почувства наблюдаван от портрет, то подредете нещата така, че зрителят да не пресича линията на погледа на портрета, съветва Хорстман. Ще се изненадате да откриете, че в момента, в който зрителят застане на тази линия, ефектът изчезва – ще видите, че от портрета не се взират в никого. Вместо това, вашият поглед е отправен право напред.

Хорстман и неговият колега, компютърният учен Себастиан Лот, също от Университета в Билефелд, изучавали този ефект за разработване на приложения в създаването на изкуствени аватари на разузнавачи, когато Хорстман се вгледал в „Мона Лиза“ и осъзнал:

“Помислих си:” Чакай, тя не ме гледа “, споделя той.

За да се уверят, че не само на него му се струва така, изследователите помолили 24 души да видят изображенията на “Мона Лиза” на компютърен екран. Те поставили линия между зрителя и екрана и помолили участниците да отбележат кое число на линията пресича погледа на Мона Лиза.

За да проверят дали другите характеристики на картината влияят на начина, по който погледът й се вижда от наблюдателя, изследователите променяли изображението, като предлагали варианти, в които се виждат само очите и носът или цялата глава. За да изчислят ъгъла на погледа на Мона Лиза, докато тя гледа зрителя, те местели линията по-далеч от екрана или по-близо до него в средата на кабинета. Това им дало възможност да работят с две точки, като по такъв начин можели да изчислят ъгъла.

Последователно, изследователите установили, че участниците забелязали, че жената от портрета на “Мона Лиза” дори не гледа право към тях, а леко надясно.

„Ъгълът на погледа на Мона Лиза е очевидно извън обхвата, в който обикновено се чувстваш, сякаш те гледат.“ – каза Хорстман.

Защо тогава хората повтарят убеждението, че очите й сякаш следват зрителя? Хорстман не е сигурен. „Възможно е, каза той, хората да имат желание да бъдат гледани, така че те си мислят, че жената гледа към тях, дори и да не е така. Или може би, каза той, на тези, които първоначално са въвели термина “ефект на Мона Лиза”, просто да им е харесал терминът.

Автор – Нина Жишева

The post Не, Мона Лиза не се взира във вас! appeared first on Зелен Свят.