В началото операцията е планирана да бъде изцяло военноморска, изпълнена от британския флот с подкрепата на френски кораби и минимален принос от страна на Русия, и Австралия.

Полуостровът образува северния бряг на пролива Дарданели, морският път към Руската империя, една от участничките в Антантата по време на войната. Великобритания и Франция започват атака по море с намерението да завладеят пролива, последвана от десант на полуострова, с крайна цел завладяване на османската столица Константинопол (днес Истанбул). Атаката по море е отблъсната и след 8-месечни боеве с много жертви и от двете страни, операцията е прекратена и десантните войски са евакуирани в Египет. Тази победа на турската армия е една от най-големите по време на войната и в Турция се разглежда като преломен момент в националната история. Последен подвиг в защита на отечеството при разпадането на Османската империя. Той дава начало на Турската война за независимост и обявяването на република, осем години по-късно под водачеството на Мустафа Кемал Ататюрк, който се проявява като командир в боевете на Гелиболу.

Кампанията на съюзниците е провалена от неопитни войски, лошо планиране, недостатъчна артилерия, неточни карти и липса на разузнавателни сведения, излишна самоувереност и тактически пропуски на всички нива. А. Дж. П. Тейлър пише: „Галиполската кампания е ярък пример как една гениална идея се превръща в ужасна катастрофа заради неадекватната подготовка и некадърното командване.“

Списъкът с жертвите надвишава 200 000 души, убити в бой или от болести. Великобритания и Франция подценяват възможностите на победената в Балканската война, Османска армия и дават огромни жертви: над 250 хиляди души, основно от британските части и в частност от Австралийско-новозеландския армейски корпус.

Всяка година на 25 април хиляди хора от най-различни националности почитат паметта на загиналите при Гелиболу. Макар силите на Антантата да са включвали британци, ирландци, французи, индийци и канадци, Гелиболу се свързва изключително с австралийците и новозеландците.

Турция отбелязва събитието под друго име – Войната за Чанаккале, и на друга дата – 18 март. Това е денят, в която османската армия отблъсква морското настъпление на съюзниците при Дарданелите и спира придвижването им към Истанбул.

Гробищата на Гелиболу не приличат на военните гробища в Европа. След подписването на примирието, пристига специална комисия на съюзниците, която решава загиналите да бъдат погребани там, където са паднали. Затова са организирани множество гробища, някои с по сто, други с хиляди. Те са навсякъде, където е имало боеве.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Битката при Дарданелите – Çanakkale appeared first on Зелен Свят.

Но не всички са умрели. И така, къде са отишли бежанците, които не можели да се върнат в изпепелените си домове?

Като се има предвид, че това е древният свят, те не могли да пропътуват много. Повечето останали по южното италианско крайбрежие, преселвайки се в общностите Куме, Неапол, Остия и Поцуоли, според ново проучване, което ще бъде публикувано тази пролет в списание Analecta Romana.

Определянето на дестинациите на бежанците е огромно начинание, тъй като историческите документи са некачествени и разпръснати, каза изследователят Стивън Тък, професор и председател в университета в Маями в Оксфорд, Охайо. За да определи къде са отишли хората, той определя няколко критерия, които да търси, докато разглежда историческите записи, които включват документи, надписи, артефакти и древна инфраструктура.

Например, Тък направил база данни с фамилни имена, които били характерни за Помпей и Херкулан и след това проверил дали тези имена се появяват на други места след 79 г. от н.е. Освен това професорът търсил знаци за културата, уникална за Помпей и Херкулан кат религиозното почитане на Вулкан, богът на огъня, или Венера Помпеяна, патрон на Помпей, която се появява в близките градове след вулканичното изригване.   

„Проектите за обществена инфраструктура, възникнали по онова време, които трябвало да посрещнат внезапния приток на бежанци, също дадоха информация за презаселването, каза Тък. Това е така, защото между 15 000 и 20 000 души са живели в Помпей и Херкулан, а по-голямата част от тях са оцелели след катастрофалното изригване на Везувий“.

„Един от оцелелите, човек на име Корнелий Фускус, по-късно умрял в това, което римляните наричали Азия (това, което сега е Румъния) по време на военна кампания.  На надгробния му камък се казва, че е от колонията на Помпей, после е живял в Неапол и след това се е присъединил към армията. В друг случай семейството на Сулпиций от Помпей се е преселило в Куме, според исторически документи, които подробно описват преселването им и други записи“, каза Тък.

„Извън стените на Помпей, археолозите откриха сейф, кутия, подобна на сейф, пълна с финансови документи, – казва той. – Беше от страната на пътя, покрита с пепел. Толкова ясно беше, че някой е взел тази голяма кутия, когато са бягали, но след това, на около километър от града, я е изхвърлил.“

„Документите в този сейф детайлизират финансовите заеми, дългове и притежания на недвижими имоти от няколко десетилетия. Изглежда, че членовете на семейството на Сулпиций са избрали да се заселят в Куме, защото там са имали бизнес и близки“, каза Тък.

По време на изследванията си, Тък намерил и доказателства за презаселването за доста жени и освободени роби. Много бежанци се женели помежду си, дори след като са се преместили в нови градове. Една такава жена, Ветия Сабина, е погребана в семейна гробница в Неапол с надпис “Have”, който я украсява. „Думата е на Оскан, диалект, който се говори в Помпей преди и след като римляните превземат града през 80 г. пр. н.е. и означава „добре дошъл“, изписвали са го на пода пред къщите като посрещащ поздрав в Помпей”, каза Тък.

Въпреки това, разглеждането на уникални фамилни имена може да ви отведе само до тук. “Проучването ми всъщност далеч не определя пълния брой на римляните, които са се преселили, тъй като много чужденци, мигранти и роби не са имали регистрирани фамилни имена, което ги прави трудни за проследяване.“ – споделя Тък.

„Що се отнася до обществената инфраструктура, Тък установил, че римският император Тит дава пари на градовете, които са станали бежански горещи точки. Тези пари всъщност идват от Помпей и Херкулан – по същество правителството си е помогнало с парите на някой, който е починал при изригването и не е имал наследници. След това тези пари били дадени на градовете с бежанци, въпреки че Тит взимал кредит за всяка изградена обществена инфраструктура“, отбеляза Тък.

“Хората, чиито пари отиват в този фонд, никога не получават кредит”, каза той.

Въпреки това новата инфраструктура вероятно помогна на бежанците да се установят в новите им домове.

„Градовете Помпей и Херкулан са изчезнали – каза Тък. Но правителството очевидно изгражда нови квартали, акведукти и обществени сгради в общности, в които хората са се заселили.”

Превод от английски – Нина Жишева

The post Везувий не е убил всички. Къде са отишли оцелелите? appeared first on Зелен Свят.

Земетресението е явление на сеизмични колебания в земната кора в резултат на неочаквано възникналата енергия и вълните, разклащащи земята. Сеизмичната активност се определя от честотата, вида и големината на земетресението в района, където се среща. Земетресенията се измерват със сеизмограф.

Науката, която разглежда тези събития се нарича сеизмология. Интензивността на земетресението се определя от скалата на магнитната величина или скалата на Рихтер. Според тази скала, земетресенията от 3 до 6- а степен, като цяло не се усещат, докато земетресенията от 7 и повече могат да бъдат разрушителни. Дълбочината на точката, в която се е случило земетресението, също е ефективна при разрушителната сила и земетресенията в близост до земната повърхност предизвикват повече щети. Ако силно земетресение се случва близо до земята може да доведе до цунами. Тези вибрации могат да предизвикат свлачища и вулканични дейности.

Сред най-значимите последици от земетресенията е загубата на човешки живот.

Най-голямото земетресение на земята е чилийското, с магнитут  9,5, на 22 май 1960 г. 1 655 души са загубили живота си,  а повече от 3000 души са ранени. 2 милиона са мигрирали на други места.

Следващото най-голямо земетресение е в Аляска на 27 март 1964 г. с магнитут 9.2. Гигантски вълни довели до смъртта на 128 души и щети от 311 млн. долара.

Едно от земетресенията, причинило най-много жертви е в Индийския океан – Суматра, западното крайбрежие на Индонезия на 24 декември 2004г. Масивните вълни, причинени от земетресението засегнали 14 страни в Южна Азия и Източна Африка. 1,7 милиона души живеещи в тези страни, били принудени да емигрират. Общо 227 900 души загинали в резултат на земетресението от магнитут 9.1.

В резултат на масивните вълни, които се случили в региона на Сендай в Япония на 11март 2011г, 15 828 загинали, 3760  са жертви и 5,942 са били жертвите, причинени от огромни вълни. След земетресението атомните електроцентрали били забранени.

Поради огромните вълни, настъпили в района на Камчатка в Русия, въздействието на земетресението от 9.0 достигнало до Хавайските острови. Земетресението от 9.0 причинило щети за 1 млн. долара.

Земетресението по крайбрежието на Еквадор със сила 8.8 предизвикало огромни вълни, които довели до смъртта на 1500 души в Еквадор и Колумбия. Гигантски вълни достигнали до Сан Франциско, Хавай и Япония.

На 27 февруари 2010г. в Чили пак се е случило  земетресение, този път  с магнитут  8.8. Огромните вълни причинили смъртта на най-малко 521 души, 56 са били ранени. Общо 800 хил.души били принудени да мигрират.

На 4 февруари 1965 г. в Аляска, щетите причинени от огромните вълни, били повече, отколкото от труса, който е бил 8.7.

На 28 март 2005г., със сила 8.6 , земетресение разлюляло Суматра. Огромни вълни достигнали до бреговете на Шри Ланка и станали причина за смъртта на повече от 400 души.

В момента ме тормози един въпрос – дали някога хората осъзнават генералните последствия от алчността си?!?

И изобщо не говоря за селските тариакти, престъпниците на дребно… Говоря за едни други хора, от които зависят много неща, които стоят в сянка и дърпат конците… Как трябва да работи механизмът на мозъка им, че да не ги боли?!?

Май станаха много въпроси…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Гневът на Майката Земя appeared first on Зелен Свят.