Именно там режисьорът Мунмун Далария прекара по-голямата част от 2017 и 2018 г., като прави документален филм за джуджураната. Един ден, когато се скрила в птичи щори, мъжка птица се приближила, разкошен в оранжево-перовия си аскот и бяло, петнисто, ​​черно наметало. След като прегледал храната, той скочил на камък и започнал да се обажда, като се стремил да разбуди женските и да предупреди съперниците. Далария, изследовател на National Geographic, гледал и заснел птицата в продължение на 35 минути, едно от най-дългите документирани наблюдения на худжурана в дивата природа.

Да станете свидетели на разговор за чифтосване е едно – действително чифтосване, съвсем друго. Понякога се вижда в единствената в света програма за отглеждане в плен на този фазанов братовчед в Химачал Прадеш. Мъжкият пристъпва към женската. Той разгръща изящните си елементи. На върха на страстта той се измъква от гледката, избухва отново, втурва женската, закача се за нея – и те се чифтосват за 10 секунди. Макар и кратко, това е ефективно. През следващите шест до осем седмици тя ще снася от три до пет яйца и ще ги излюпва. Птиците, отглеждани в плен, формират резерват, тъй като дивите популации за жалост намалят, поради лов за прекрасните им пера. Програмата има около три дузини птици и има за цел да пусне някои в природата през 2020 г.

The post Краля на птиците appeared first on Зелен Свят.

В саваната ка Кения гну, зебри, антилопи и жирафи пасат мирно едни до други. Няма никакво съперничество, защото всички са тревопасни. Те взаимно се гопълват: първите предпочитат крехки кълнове, другите – по-твърди стъбла, трети се хранят с листата. Този тип съвместен живот около храната или водоизточник се нарича “неутрализъм”.

Но отношенията между животните от различни видове рядко преминават в толкова голяма наутралност. В действителност съществуват всякакви отношения: има случай на съперничество между два вида, защото консумират една и съща храна; случай на вид, който е жертва на друг вид; случай на симбиоза между два вида, които не могат един без друг; случай, когато един вид живее за сметка на друг…

Каквито и да са тези отношения и колкото и жестоки да ни се струват, те са полезни: ако изчезнат газелите, лъвовете ще останат без храна; ако изчезнат лъвовете, газелите ще се размножат прекомерно, ще унищожат саваната и ще умрат от глад… В действителност всички отношения водят до равновесие, където всеки се нуждае от другите. Това равновесие се нарушава, когато един вид бъде внесен отвън или изчезне. Когато сивата катерица е гонесена във Великобритания, червената катерица практически изчезва, защото сивата катерица завзема найната територия и яде същата храна.

The post Отношенията на животните appeared first on Зелен Свят.

Влечугите са потомци на земноводните и се появяват през епохата на карбона (преди 350 милиона години). През триаса те се развиват в различни видове и дават началото на водните, летящите и сухоземните влечуги, част от които са и динозаврите. От вкаменелостите се съди за наличието на тридесетина семейства или над 600 вида, Външният вид на тези влечуги обикновенно е чудовищен, като се почне от най-голямото с височина над 15 м. до най-малкото с размерите на петел. Някои са били двуноги, други толкова бързи, че са тичали със скорост над 50 км/ч.

Дивозаврите са владеели сушата, за разлика от съвременните им морски или въздушни влечуги. Името им е измислено през 1841г. от палеонтолога Ричард Оуен и означава “ужасен гущер”… Като повечето от влечугите, те снасяли яйца го 30 см. за най-едрите, което прави 60 кокоши яйца!

Животът им е бил по-сложен, отколкото си представяме. Някои са ловували на групи, грижили са се за малките, защитавали са се заедно… Храната на динозаврите не е една и съща. Тревопасните са се хранили с листа на сухоземни и блатни растения. Те са били несъмнено по-кротки от месоядните, които са разкъсвали животни, включително и динозаври!

Двете най-големи семейства морски влечуги са плезиозаврите, подобни на рибите, но без гръбен плавник, и ихтоизаврите, подобни на днешните делфини. Летящите влечуги се делели на много видове. От двете страни на тялото си имали ципа кото прилепите, обтегната между тялото и силно издължен нокът. Повечето са били с размерите на чайка, макар че по-късните видове били по-едри.

The post Праисторическите влечуги appeared first on Зелен Свят.

В размножителния период младите вълци търсят собствена територия и вълчица, за да образуват собствена глутница. Те изминават дълги разтояния, до 100 км. на ден, без да навлизат в чужди територии. В областите, където естествената плячка е унищожена, вълците също живеят поединично, хранейки се с останки или с домашни животни – овце или кози.

Животът на вълците е изпълнен с ритуали, като този на “поздравяване на водача”, извършван при среща или в началото на лова. Всички членове на глутницата се събират около водача, с наведени глави и подвити опашки. Изведнъж, те започват да го побутват с муцуните си и да лижат бърните му, потвърждавайки по този начин превъзходството му.

Когато вълците се придвижват в група, те ходят в индийска нишка. Всеки вълк стъпва в следите на първия, като образуват по този начин само една следа, която може да се разпознае по дълбокия й и обезобразен вид. Те се отделят един от друг само на завоите, където се наблюдава множество от следи.

Разделянето на плячката следва точен протокол. Водачът се храни пръв, а останалите го чакам. Към края на храненето му, водещата вълчица се присъединява към него. Когато вече се е заситил, той отстъпва остатъка на събратята си, като по-силните отмъкват по-едрите парчета, а по-слабите често остават с празен стомах. В случаите с много едра плячка, я разделят на парчета, които пренасят другаде или пък заравят в скривалища.

The post Животът в глутницата appeared first on Зелен Свят.

Освен звуци, езикът на вълците влючва голям брой стойки и мимики. Положението на опашката, движението на ушите, на бърните и носа могат да бъдат знак за боязън, уважение или агресивност. Водачът на глутницата показва властта си, като стои здраво на краката си, изправен и неподвижен с изправена опашка и наострени уши, гокато подчинените му превиват гръб пред него или изразяват подчинението си, като лягат по гръб, с лапи във въздуха.

Миризмите дават на вълците много сведения. Маркировките от урина, изпражнения или секрет от подопашната жлеза, позволяват на вълците да бележат територията си. Събратята им могат, при разчитане на тези сигнали, да установят с точност броя на екземплярите в глутницата и гатата на последното им преминаване. Като душат задницата на някой вълк, и по-точно подопашната жлеза, вълците могат да пределят възрастта, пола и положението, което той заема в глутницата.

Колкото по-малко е плячката, толкова по-обширна е територията на вълците. Тя може да се простира от 60 до 300 кв. км. Глутницата се придвижва непрестанно, за да ловува. Може да измине десетки километри по следите на плячка. Първо идентифицира плячката, след това се приближава на достатъчно разстояние, за да я нападне, като не забрави преди това да изпълни ритуала “поздрав към водача”

The post Светът на вълците appeared first on Зелен Свят.

Вълците принадлежат на семейството на кучетата. Тези от Юга са по-дребни от северните. Те имат бяла или светлосива дълга и пухкава за вълците на Арктика, жълточервеникава и къса за индийските вължи козина. Повечето имат сиво-червеникава козина. Муцуната им е издължена, а очите им са косо разположени. Изправените им заострени уши са много подвижни. Опашката им е дълга 30-59 см. Стройните им дълги крака завършват с големи лапи, снбдени като на всички кучета с нокти, които не се свиват навътре.

Някога много разпространен в Северното полукълбо, вълкът е изчезнал в голяма част от планетата, особено в западна Европа. Все още има много вълци в Централна Европа. Но в Северна Америка днес живеят около 70,000 вълци, спасени благодарение на учудващата им способност за адаптация.

The post Вълците днес appeared first on Зелен Свят.

Някога месоядна, днес голямата панда се храни само с бамбук. Тъй като смила само 20% от него, тя е принудена да изяжда изумителните 25 килограма на ден. Иманно с помощта на огромните си кътници тя смила богатите на протеини стъбла. Друга особеност: за разлика от другите видове мечки, голямата панда има шести пръст като палец, с който захваща бамбуковите стъбла. Дрезгавият й вик прилича повече на лай, отколкото на мечо ръмжене. Този тайнствен бозайник е изключително застрашен. От години се правят опити за размножаването на пандата, както и опазването и възстановяване на тяхната натурална околна среда. В Азия убийството на пандите, независимо от причината, е забранено със закон.

Нужно е да се отбележи, че малката панда не е мечка. Както голямата панда, малката също живее на високо, по югоизточните склонове на Хималаите. Храни се с бамбук, корени, жълъди, а понякога с дребни гризачи и яйца. Излиза главно вечер и нощем, Благодарение на малкото си тегло (само 3-4 килограма) и полусвитите нокти, тя ловко се катери по дърветата и се придвижва лесно по леда. Но този малък бозайник не е от семейството на мечките, а е последният представител на близко семейство: мечкоподобните.

The post Животът на една панда appeared first on Зелен Свят.

Появил се преди 55 милиона години в Америка, той завладява Азия, след това Европа. Голям колкото куче, той има раирано окосмяване, което го скрива лсед листака. Постепенно горите, където живее, намаляват и той е принуден да се адаптира към откритите пространства. Естественият подбор оставя по-едрите екземпляри, претърпели известни изменения. Ако Hyracotherium има 4 пръста на предните крака и 3 на задните, представителите на сем. Коне имат един пръст, снабден с копито.

Днешният кон съществува от 2 милиона години. Появил се в Америка, изчезнал прези 12 000 години, тоой бил откаран отново през ХVI век от испанските конкистадори. В Европа преди 18 000 години хората са ловували диви коне за храна. Най-древните следи на опитомяване са открити в Украйна и датирани от 5500г. пр. Хр.

Конят става абсолютно необходим за номадските племена. Цели хилядолетия “най-благодарното завоевание на човека” позволява на тези скитници да кръстосват обширните територии. Това непрекъснато преместване позволява смесването на конските рази, но и възприемането им от уседналите народи: китайци, персийци, гърци,пимляни… Опитомяването на коня се разпространява в Европа и Азия. Животното, с което човекът установява привилегировани връзки, е работен инструмент, но и белег на престиж.

Съществуват 28 раси коне, широка палитра оцветявания, но само две големи категории: яздитни и впрегатни коне. Последните, много здрави, заместват вола от XVI век в полската работа. Някои, като першеронската порода, тежат над тон и са високи 2 м. Въпреки качествата си, впрегатният кон за малко да изчезне. В началото на 50-те години бил изместен от трактора. Но отскоро отново привлича интерес. В Германия отново се използва за извозване на дърва, а в Япония участва в състезания.

Неотменим елемент на варварските воини, на индианците, рицърите… яздитният кон векове е първостепенен актьор в лова, битките и турнирите. Модернизацията намали полезната му роля за сметка на спорта и развлечението: обездка, състезания, надбягвания позволиха да се продължи селекцията за подобряване на конните раси.

The post Най-красивото завоевание на човека appeared first on Зелен Свят.

След като стадото е образувано, женските остават заедно, дори когато един млад мъжкар замести стария. Към 2-годишна възраст, още младите жребци напускат семейството и образуват мъжкарски хергелета. Две-три години остават заедно, като се учат в приятелски схватки да се бият с бъдещите си противници. Младата женска също следва по свое желание избраното семейство или чужд на групата й жребец.

Размножаването става през пролетта. След 11 месеца бременност, женската ражда конче, което се изправя на крака около 20 минути след раждането си.

С бялата си козина и черни райета, която й позволява да се крие в африканската савана, забрата е единственият див представител на конете от Кения до Южна Африка. Някои раси обаче са изчезнали, избити през 1883 и 1910г. В резерватите на Южна Африка живее и дребната планинска зебра. Зебрата на Греви се среща в Етиопия, Сомалия и Северна Кения. Тя се е приспособила към полупустинната среда и издържа на горещина и суша. Тъй като храната е оскъдна, тя не образува семейства. След чифтосването, мъжкият и женската се разделят. Обект на лов заради красивата си кожи, днес този вид е защитен.

Докато при конете жребецът води стадото, зебрата оставя женската да води хергелето към по-добри пасища и водоизточници. Истински часовой, мъжкият стои настрана и наблюдава, за да се намеси по-успешно в случай на опасност. Ако хищнижите се доближат много до стадото, той предупреждава останалите с ръмжене. Докато групата се спасява с бягство, той остава назад за да хапе закъсняващите. Но ако някое младо животно е застрашено, възрастните не се колебаят да нападнат хищниците. Зебрата умее да се защитава с копитата си.

The post Животът на една зебра appeared first on Зелен Свят.

Обонянието и вкусът не са твърде развити у делфина, но зрението му е по-скоро добро: очите му, силно раздалечени и изключително подвижни, долавят с точност много близки предмети, както във водата, така и във въздуха. Най-развитото и най-използвано сетиво на делфина е без съмнение слухът. Изключително деликатен, той долавя дори ултразвук (твърде висок, за да бъде дочут от човек) и му позволява да определя дълбочината, посоката и произхода на звука, а също и да общува с други делфини. Благодарение на ушите си, от които се забелязват само два малки отвора отстрани на главата, делфинът може да засече кораби, снабдени с радар, и да се отдалечи много бързо от тях.

Мозъкът на делфинът прилича на човешкия: също като нас, той притецава малък мозък и силно развита мозъчна кора, не толкова анатомията на делфина, колкото неговото поведение подтиква той да бъде класиран след най-интелигентните животни.

В Античността делфинът често бил изобразен върху мозайки, зави, фрезки и скулптури… Изглежда винаги е бил приятел на моряците, играл си е около корабите и придружвал плавателните съдове. Делфинът е свързан и с историята на Франция, тъй като наследникът на трона, Дофинът, взема назаем името му. Но дали човекът е винаги приятел на делфините, щом затваря някои от тях в атракционни паркове или лови в мрежите си?

The post Нещо повече от риба appeared first on Зелен Свят.