Водните безгръбначни са най-многобройните животни в сладките води. Блатата и реките подслоняват множество червеи, мекотели и ракообразни. Повечето намират нужния им кислород направо във водата. Насекомите пък трябва да носят резервоар с кислород, когато се гмуркат за плячката си. Някои в различните стадии на разивие изграждат хриле, които после изчезват.

Една трета от познатите 25 000 видове риби живеят в сладките води. Блатните риби с малки изключения са същите като тези в реките. Главочи, сьомги и пъстърви живеят заедно в потоците, речните мрени предпочитата по-широките и спокойни места на реките. В равнините реките са царство на кефили, линари, лешанки и шарани. Още по-надолу в естуарите, змиорки от далечното Саргасово море идват да продължат растежа си в сладко-солената вода.

Земноводните от умерените зони се делят на две групи: опашати и безопашати, наричали жаби. Повечето от тях живеят едновременно на сушата и във водата. Подобно на рибите и влечугите, те са студенокръвни животни, като са по-многобройни в тропическите реки и езера, отколкото в умерените зони. Повечето имат гладка, гъвкава и влажка кожа и снасят яйцата си във водата.

The post Кой живее в сладките води? appeared first on Зелен Свят.

Там се намират подводни и надводни растения, които дават подслон и храна на червеи, мекотели, ракообразни, насекоми, риби и земноводни. Животът става по-беден с увеличаване на дълбочината, особено заради по-малобройните растения. Мекотели, ларви и прешленести червеи, например пиявици, живеят след растителните остатъци, които образуват тинята. По-едри животни, главно риби, се спускат в дълбоките води. На повърхността на езерата и блатата, особено до брега, живеят също плаващи бозайнижи и птици.

В теките животът зависи от бързината на течението. Водата тече с такава скорост, че прастенията не могат да се захващат за дъното или да плуват по повърхността. Единствените растения, приспособени към тази богата на кислород среда, са микроскопичните водорасли, които се прикрепват към скалите и дъното. Освен някои насекоми и земноводни край бреговете, потоците са царство на мощни риби: главочи, пъстърви, сьомги. С намаляване на наклона течението се успокоява и температурата се покачва. Потокът става река.

Усповията в тях са по-благоприятни за живот. Вкоренени или плаващи растения образуват места за хвърляне на хайвера, където мъжките идват да оплождат яйцата. Тези растения са също храна и убежище за новоизлюпените рибки. Там се намират мекотели, сладководни миди и насекоми: водни кончета, еднодневки и твъргокрили.

The post Животът в сладките води appeared first on Зелен Свят.

Езерата, блатата, потоците, реките, застоялите и течащите води представляват 0,36% от водата на планетата. В тези различни води среди животни и растения живеят в тесни връзки, като образуват сложна хранително мрежа, където всеки индивид се храни с едни, за да стане един ден храна на друг. Растенията осигуряват храна на тревопасните и на микроорганизмите на гниенето. Тревопасните са храна на хищниците, които на свой ред са храна на други хищници. Труповете на последните се усвояват от хранещите микроорганизми. Те пък захранват зоопланктона и освобождават минерали, необходими за растенията. Всички тези етапи на цикъла на живота могат да се развият в едно блато или в една част от потока.

Ако сложим под микроскоп капка вода от езеро, блато или река, ще открием миниатюрен жив свят: планктонът. Той е съставен от растения и животни. Растенията образуват фитоплнктон с главни представители водораслите. Зелените водорасли образуват нишки. Други приличат на малки прозрачни топчета с власинки, чрез които се придвижват във водата. Някои от тези водорасли понякога се движат по-бързо от животните със същия размер. Тясно свързан с растенията планктон, зоопланктонът праставлява множество от едноклетъчни организми. Стенторът прилича на тръба, а чехълчеро с удължената си форма е покрито с вибриращи власинки. които му помагат да се придвижва. Планктонът храни пряко или непряко цялата местна фауна.

The post Кой захранва реките? appeared first on Зелен Свят.

Около Антарктида живеят китове, морски леопарди и тюлени на Уедъл. Зимата те прекарват във водата, като пробиват лега с бивните си, за да дишат. На континента животът се свежда до многобройни колонии птици, след които са и кралските пингвини – единствените, които се размножават през зимата и могат да изминат го 100 км. по лега до своята колония. Те се клатушкат в колони, натежали от мазнините, които се стопяват през зимата.

Повечето от полярните птици мигрират. Арктичните птици вият гнезда в северните зони, а след това изминават хиляди километри до по-топли области, богати на храна. Някои обаче остават, като големия гарван, полярната сова или снежната яребица. Елените и карибуто се приютяват в тайгата – иглолистна гора на юг от тундрата. В океаните популациите също се местят в зависимост от сезоните. Така китове и нарвали напускат замръзващите през зимата вътрешни морета, където не могат да излизат на повърхността, за да дишат, и отиват в открития океан.

Уседналите видове трябва да се приспособят, за да устоят на студа и да запазят вътрешната си топлина. За това спомага дебело окосмяване. Козината на бозайници и оперението на птиците се сгъстяват с приближаване на зимата. Дебел слой мазнини презпазват телата на птиците и бозайниците. По време на съня си повечето животни оставят да ги затрупа снегът като истински изолиращо покривали. Някои, като лемингите, прокопават в него галерии, където е по-топло, и се хранят с лишеи и растения. Кралските пингвини възприемат особено поведение: те се притискат с хиляди едни от други. Членовете на групата сменят местата си, за да се възползват от топлината в средата.

The post Антарктида: негостоприемен континент appeared first on Зелен Свят.

Северният и Южният полюс са различни среди. Наистина в двете полярни области е студено, слънчевият ритъм е подобен. Все пак съществува важна разлика: арктическата област (Северен полюс) е ледовит океан, превърнат в леден блок, ограден от Америка, Европа и Азия, докато Антрактида е истински континент от замръзнала сладка вода, достигащ дебелина от 4000 м. Около Северния полюс степите и тундрата се превръщат в блата през лятото; около антарктида се намира океан, който отчасти замръзват през зимата.

Ледът на Арктика е царството на бялата мечка. Тя намира храна, коато сяда до дупките, пробити от тюлените, за да дишат, и чака някой от тях да се покаже, за да го убие с удар на лапата си. Благодарение на дебелия слой мазнина мечката понася тежките зими и не мигрира, за да се размножава. Остатъжите от убитите тюлени служат за храна на арктическите лисици. В морето китове и тюлени поддържат свободни води коридори, за да плуват между ледените блокове. Полярните морета, богати на планктон, безгръбначни и риба, са истински складове за храна.

С отдалечаването на полюса растителността става по-развита. Към мъховете и лишеите се прибавя по-богата флора. Все пак разнообразието в тундрата е слабо. През зимата тревата и храстите живеят под снега. През краткото арктическо лято земята се размразява на няколко сантиметра дълбочина. Растенията засилват развитието си и животът закипява. Тундрата се обсипва с цветя, разцъфтяват черни и червени боровинки, дребни върби и брези.

The post Животът в полярните области appeared first on Зелен Свят.

Някои паразити живеят постоянно в гостоприемника; те консумират течности или вещества от хранителния му тракт. Това са ендопаразитите. Тенията живее в червата на големите бозайници, като човека. Тя се храни с вече обработени вещества от гостоприменика, а това му причинява стомашни неразположения и увеличен апетит.

Атлантическата миксина живее в моретата до 300 м дълбочина. Когато намери жертва, тя се нахвърля върху нея, за да пробие тялото й с роговете си зъби и грапавия си език. После бавно вкарва тялото си в жертвата. Като всички риби-паразити от своя вид, тя спокойно изгризва жертвата си отвътре!

Други паразите се закрепват на кожата на госпоприемника си, като преминават от един индивид към друг, хранейки се с тъкани или кръв: те се наричат ектопаразити. Кърлежи, комари, въшки или пиявици се придвижват със скокове, летене или пълзене, за да сменят гостоприемника. Други не могат да се придвижват: те се приютяват под кожата на животните и хората, като предизвикват силни сърбежи.

Паразитите предизвикват често смущения и могат да причинят сериозни, понякога смъртоносни болести. Някои паразити пренасят други, по-дребни – микробите, които предават на своя гостоприемник. Такъв е случеят с мухата цеце, която пренася сънната болест. Когато тя ухапе човек, микробът навлиза в нервната му система и предизвиква сънливост. Друг пример са бълхите, пренасяни от плъховете. Те носят вируса на чумата, предизвиквал ужасяващи епидемии през миналите векове!

The post Паразитизъм appeared first on Зелен Свят.

В саваната ка Кения гну, зебри, антилопи и жирафи пасат мирно едни до други. Няма никакво съперничество, защото всички са тревопасни. Те взаимно се гопълват: първите предпочитат крехки кълнове, другите – по-твърди стъбла, трети се хранят с листата. Този тип съвместен живот около храната или водоизточник се нарича “неутрализъм”.

Но отношенията между животните от различни видове рядко преминават в толкова голяма наутралност. В действителност съществуват всякакви отношения: има случай на съперничество между два вида, защото консумират една и съща храна; случай на вид, който е жертва на друг вид; случай на симбиоза между два вида, които не могат един без друг; случай, когато един вид живее за сметка на друг…

Каквито и да са тези отношения и колкото и жестоки да ни се струват, те са полезни: ако изчезнат газелите, лъвовете ще останат без храна; ако изчезнат лъвовете, газелите ще се размножат прекомерно, ще унищожат саваната и ще умрат от глад… В действителност всички отношения водят до равновесие, където всеки се нуждае от другите. Това равновесие се нарушава, когато един вид бъде внесен отвън или изчезне. Когато сивата катерица е гонесена във Великобритания, червената катерица практически изчезва, защото сивата катерица завзема найната територия и яде същата храна.

The post Отношенията на животните appeared first on Зелен Свят.

Влечугите са потомци на земноводните и се появяват през епохата на карбона (преди 350 милиона години). През триаса те се развиват в различни видове и дават началото на водните, летящите и сухоземните влечуги, част от които са и динозаврите. От вкаменелостите се съди за наличието на тридесетина семейства или над 600 вида, Външният вид на тези влечуги обикновенно е чудовищен, като се почне от най-голямото с височина над 15 м. до най-малкото с размерите на петел. Някои са били двуноги, други толкова бързи, че са тичали със скорост над 50 км/ч.

Дивозаврите са владеели сушата, за разлика от съвременните им морски или въздушни влечуги. Името им е измислено през 1841г. от палеонтолога Ричард Оуен и означава “ужасен гущер”… Като повечето от влечугите, те снасяли яйца го 30 см. за най-едрите, което прави 60 кокоши яйца!

Животът им е бил по-сложен, отколкото си представяме. Някои са ловували на групи, грижили са се за малките, защитавали са се заедно… Храната на динозаврите не е една и съща. Тревопасните са се хранили с листа на сухоземни и блатни растения. Те са били несъмнено по-кротки от месоядните, които са разкъсвали животни, включително и динозаври!

Двете най-големи семейства морски влечуги са плезиозаврите, подобни на рибите, но без гръбен плавник, и ихтоизаврите, подобни на днешните делфини. Летящите влечуги се делели на много видове. От двете страни на тялото си имали ципа кото прилепите, обтегната между тялото и силно издължен нокът. Повечето са били с размерите на чайка, макар че по-късните видове били по-едри.

The post Праисторическите влечуги appeared first on Зелен Свят.

В размножителния период младите вълци търсят собствена територия и вълчица, за да образуват собствена глутница. Те изминават дълги разтояния, до 100 км. на ден, без да навлизат в чужди територии. В областите, където естествената плячка е унищожена, вълците също живеят поединично, хранейки се с останки или с домашни животни – овце или кози.

Животът на вълците е изпълнен с ритуали, като този на “поздравяване на водача”, извършван при среща или в началото на лова. Всички членове на глутницата се събират около водача, с наведени глави и подвити опашки. Изведнъж, те започват да го побутват с муцуните си и да лижат бърните му, потвърждавайки по този начин превъзходството му.

Когато вълците се придвижват в група, те ходят в индийска нишка. Всеки вълк стъпва в следите на първия, като образуват по този начин само една следа, която може да се разпознае по дълбокия й и обезобразен вид. Те се отделят един от друг само на завоите, където се наблюдава множество от следи.

Разделянето на плячката следва точен протокол. Водачът се храни пръв, а останалите го чакам. Към края на храненето му, водещата вълчица се присъединява към него. Когато вече се е заситил, той отстъпва остатъка на събратята си, като по-силните отмъкват по-едрите парчета, а по-слабите често остават с празен стомах. В случаите с много едра плячка, я разделят на парчета, които пренасят другаде или пък заравят в скривалища.

The post Животът в глутницата appeared first on Зелен Свят.

Освен звуци, езикът на вълците влючва голям брой стойки и мимики. Положението на опашката, движението на ушите, на бърните и носа могат да бъдат знак за боязън, уважение или агресивност. Водачът на глутницата показва властта си, като стои здраво на краката си, изправен и неподвижен с изправена опашка и наострени уши, гокато подчинените му превиват гръб пред него или изразяват подчинението си, като лягат по гръб, с лапи във въздуха.

Миризмите дават на вълците много сведения. Маркировките от урина, изпражнения или секрет от подопашната жлеза, позволяват на вълците да бележат територията си. Събратята им могат, при разчитане на тези сигнали, да установят с точност броя на екземплярите в глутницата и гатата на последното им преминаване. Като душат задницата на някой вълк, и по-точно подопашната жлеза, вълците могат да пределят възрастта, пола и положението, което той заема в глутницата.

Колкото по-малко е плячката, толкова по-обширна е територията на вълците. Тя може да се простира от 60 до 300 кв. км. Глутницата се придвижва непрестанно, за да ловува. Може да измине десетки километри по следите на плячка. Първо идентифицира плячката, след това се приближава на достатъчно разстояние, за да я нападне, като не забрави преди това да изпълни ритуала “поздрав към водача”

The post Светът на вълците appeared first on Зелен Свят.