Появил се преди 55 милиона години в Америка, той завладява Азия, след това Европа. Голям колкото куче, той има раирано окосмяване, което го скрива лсед листака. Постепенно горите, където живее, намаляват и той е принуден да се адаптира към откритите пространства. Естественият подбор оставя по-едрите екземпляри, претърпели известни изменения. Ако Hyracotherium има 4 пръста на предните крака и 3 на задните, представителите на сем. Коне имат един пръст, снабден с копито.

Днешният кон съществува от 2 милиона години. Появил се в Америка, изчезнал прези 12 000 години, тоой бил откаран отново през ХVI век от испанските конкистадори. В Европа преди 18 000 години хората са ловували диви коне за храна. Най-древните следи на опитомяване са открити в Украйна и датирани от 5500г. пр. Хр.

Конят става абсолютно необходим за номадските племена. Цели хилядолетия “най-благодарното завоевание на човека” позволява на тези скитници да кръстосват обширните територии. Това непрекъснато преместване позволява смесването на конските рази, но и възприемането им от уседналите народи: китайци, персийци, гърци,пимляни… Опитомяването на коня се разпространява в Европа и Азия. Животното, с което човекът установява привилегировани връзки, е работен инструмент, но и белег на престиж.

Съществуват 28 раси коне, широка палитра оцветявания, но само две големи категории: яздитни и впрегатни коне. Последните, много здрави, заместват вола от XVI век в полската работа. Някои, като першеронската порода, тежат над тон и са високи 2 м. Въпреки качествата си, впрегатният кон за малко да изчезне. В началото на 50-те години бил изместен от трактора. Но отскоро отново привлича интерес. В Германия отново се използва за извозване на дърва, а в Япония участва в състезания.

Неотменим елемент на варварските воини, на индианците, рицърите… яздитният кон векове е първостепенен актьор в лова, битките и турнирите. Модернизацията намали полезната му роля за сметка на спорта и развлечението: обездка, състезания, надбягвания позволиха да се продължи селекцията за подобряване на конните раси.

The post Най-красивото завоевание на човека appeared first on Зелен Свят.

След като стадото е образувано, женските остават заедно, дори когато един млад мъжкар замести стария. Към 2-годишна възраст, още младите жребци напускат семейството и образуват мъжкарски хергелета. Две-три години остават заедно, като се учат в приятелски схватки да се бият с бъдещите си противници. Младата женска също следва по свое желание избраното семейство или чужд на групата й жребец.

Размножаването става през пролетта. След 11 месеца бременност, женската ражда конче, което се изправя на крака около 20 минути след раждането си.

С бялата си козина и черни райета, която й позволява да се крие в африканската савана, забрата е единственият див представител на конете от Кения до Южна Африка. Някои раси обаче са изчезнали, избити през 1883 и 1910г. В резерватите на Южна Африка живее и дребната планинска зебра. Зебрата на Греви се среща в Етиопия, Сомалия и Северна Кения. Тя се е приспособила към полупустинната среда и издържа на горещина и суша. Тъй като храната е оскъдна, тя не образува семейства. След чифтосването, мъжкият и женската се разделят. Обект на лов заради красивата си кожи, днес този вид е защитен.

Докато при конете жребецът води стадото, зебрата оставя женската да води хергелето към по-добри пасища и водоизточници. Истински часовой, мъжкият стои настрана и наблюдава, за да се намеси по-успешно в случай на опасност. Ако хищнижите се доближат много до стадото, той предупреждава останалите с ръмжене. Докато групата се спасява с бягство, той остава назад за да хапе закъсняващите. Но ако някое младо животно е застрашено, възрастните не се колебаят да нападнат хищниците. Зебрата умее да се защитава с копитата си.

The post Животът на една зебра appeared first on Зелен Свят.