Вписани в списъка на световното наследство през 1986 г., древните мегалити от Стоунхендж и Ейвбъри разкриват сложните инженерни умения и загадъчните ритуални вярвания на британските народи от неолита и бронзовата епоха. Целият обект обхваща 10 квадратни мили и включва пътища, селища, около 350 гробища и лечебни центрове. Тези комплекси били умело подредени въз основа на небесни графици по неизвестни за нас причини.

Строителството на Стоунхендж започна около 3000 г.пр.Хр. като кръгова пръстена банка и прилежащ ров, и е укрепен в продължение на хиляди години с дървен материал и по-късно с камък. Кръгът се състои от блокове, които тежат повече от 45 тона и са високи до 7 метра. Някои от тях били преместени километри през хълмовете – един подвиг, който може да бъде постигнат само от напреднало общество.

Днес повече от един милион души ежегодно посещават Стоунхендж, а лятното слънцестоене привлича хиляди. Пешеходна пътека обгражда прочутия кръг, но поради опасенията за опазване на обществеността обикновено не се допуска вътре в ринга. Но няма нищо типично за лятното слънцестоене в Стоунхендж, един от малкото случаи, в които вътрешният кръг е отворен за обществеността. Хиляди пътници от всички ивици се събират на място за ежегоден фестивал.

Разнообразие от хотели и къщи за гости са достъпни в Уилтшир, а няколко къмпинги са разположени в рамките на 16 километра от Стоунхендж. Тъй като това е популярно събитие, не забравяйте да резервирате предварително.

The post Лятното слънцестоене в Стоунхендж appeared first on Зелен Свят.

Венецуелците казват, че винаги са знаели за това чудо. Въпреки това, по данни, водопадът Анхел бил открит от американският авиатор Джеймс Крофорд Ейнджъл на 16 ноември 1933г. Тъй като той прави тази забележителност известна на целия свят, водопадът бил кръстен на него. След „откритието“ му се захванали да изчистят път до там, за да може да бъде възможно посещението на забележителността. Венецуелците държали името да остане Керепакупай меру, което преведено от пемонски език означава „Водопад на най-дълбокото място“. Това било оригиналното име, което местните използвали, но в последствие на популяризацията на мястото името останало Анхел.

До самият водопад не е лесно да се стигне. Преминава се по реката Кереп, а това бавно пътешествие може да отнеме до 24 часа. След дългият път в очакване много остават разочаровани когато видят, че по-голямата част от Анхел е скрит зад облаци. Това е големият недостатък на толкова висок водопад – подвластни сме на природата. Трябва добре да планираме пътешествието си до там, ако искаме да видим тази природна забележителност в целият й разкош. Казват, че през сухия период – януари до март – водопадът е просто тънка струя вода, която едвам достига земята преди да стане на пара във въздуха. Но през останалото време когато е дъждовният период той е в пълна сила.

Ако имате смелостта да се преборите с времевите условия и да отдадете времето си, си заслужава да посетите това място. Малко са нещата на този свят, които са толкова грандиозни като водопада Анхел.

Автор: Мартина С. Попова

The post Анхел – най-високият водопад appeared first on Зелен Свят.