Вирусът, наречен ATCV-1, е открит случайно по време на изследването на микробите в човешкото гърло. Учените са открили, че ДНК на този вирус съвпада с ДНК на вируса, който заразява зелените водорасли.

Вирусът, който никога не е наблюдаван при здрави хора, засяга когнитивните функции, зрението и ориентацията в околната местност. Учените смятат, че ATCV-1 вероятно не засяга пряко мозъчната функция, а косвено провокира появата на други патогени, като натрупването на тежки метали, други инфекциозни агенти или замърсители.

В проучването са участвали 90 души, като в 40 от тях са открити “вируси от водорасли”. Тези, у които са намерили този вирус, се справят по-зле с тестове за обработка на визуална информация, както и за концентрация.

Вирусът веднага бива наречен “вирус на глупостта”.

По-нататъшните изследвания показват, че хората, засегнати от този вирус, губят 7–9 IQ точки. Според резултатите от теста, 44% от участниците са имали намален интелект след като са били засегнати от вирус.

Д-р Робърт Йолкен, вирусолог, който ръководи изследването, казва, че откритието е “ярък пример за това как на пръв поглед безвредните микроорганизми могат да повлияят на човешкото поведение”.

Човешкото тяло е дом за трилиони бактерии, вируси и гъбички. Повечето от тях са безвредни, но въз основа на това проучване може да се заключи, че микробите могат да повлияят неблагоприятно човешкото тяло, без да причиняват очевидна вреда на здравето.

Следващата стъпка в изследването на нов вирус ще бъде да се търси източникът на инфекция, както и да се получи по-точна информация за това как тя влияе на биологичните процеси в организма.

Превод – Нина Жишева

The post Вирус на глупостта? Да, съществува и може да намали вашия IQ с 9 пункта appeared first on Зелен Свят.

За да проверят дали щедростта се разпространява, учените са измислили една игра. В групи по четирима всеки участник получил по 20 „кредита“, някои от които можел да внесе в един общ фонд за всички играчи. Правилото било такова, че внасянето  на средства във фонда за бъде скъпо, освен ако останалите играчи също не направят това: ако всеки запази парите си, ще има 20 кредита, но ако всички вкарат във фонда всичко, което могат, всеки играч щял да се сдобие с 32 кредита. Играчите нямали начин да разберат колко щедри са другите. Най-добрата печалба щяла да дойде, ако всички дадат всичките си пари. И, тъй като, никой не знаел какво правят другите, винаги е имало смисъл всеки да запази парите си, но и да щипне от щедростта на другите.

Изследователите установили, че ако човек е особено щедър, хората, с които е играл, също са станали по-склонни да бъдат щедри по време на следващия кръг, когато са били разбъркани в групи с различни хора. В крайна сметка, приносът на всеки човек се умножил до три пъти. Но! Докато добротата и щедростта се разпространили по мрежата от играчи, егоизмът също белязал постижения.

Разбира се, има и хора, които се съмняват в тези изследвания. Коментатори на един от последните ни постове за “заразата”  сочат, че изследването на BMJ от 2008 г. отбелязва, че ако проучванията за социални мрежи не са внимателни при разглеждането на корелации, може да се открие, че чертите като височина, акне и главоболие са също толкова заразни. Въпреки че Фаулър и Кристакис са проектирали своя експеримент, за да се опитат да видят причинно-следствени връзки, а не само корелацията, те казват, че изследването е общ модел за групово поведение и това, колко добре то се вписва в по-сложния реален свят, остава да се види.

Но ние знаем, че маймуните са социални създания, които лесно се впечатляват, в края на краищата, така че може би ние наистина разпространяваме поведение – а не само отвратителни инфекциозни болести – помежду си. Фаулър казва: „Когато хората се възползват от добротата, те я препращат напред, като помагат на други, които не са били първоначално засегнати, а това създава каскада от сътрудничество, която влияе на още десетки в социалната мрежа.“

Превод от английски – Нина Жишева

The post Щедростта е заразна, егоизмът – също appeared first on Зелен Свят.

В същността си, менингитът е възпаление на мозъчните обвивки – три слоя, който предпазват най-важният ни орган. Това което прави заразата толкова опасна е бързата скорост, с която напада човешкото тяло. В най-лошите случаи, може да доведе до смърт само след един ден. Добра новина е, че това е рядкост. С ранна медицинска намеса може да бъде бързо овладяна.

Главно, се проявява в три вида – гъбичен, вирусен и бактериален. Последният вид е и най-опасният. Можем да се заразим с него при вдишването на малки частици слуз и слюнка, които се разпространяват из въздуха от болните. Целувките, споделянето на цигари или четки за зъби с заразен е също валиден начин за прихващане на менингит. Някой хора могат да бъдат заразени, но да не показват симптомите, което прави разпространението много по-опасно. Болестта навлиза в кръвта. Чрез нея, бактериите имат достъп до тъканите в тялото, включително клетките, който разделят кръвоносни съдове от мозъка. Учените все още не са сигурни как менингитът подвежда тази бариера и навлиза в мозъка. След този етап започва възпалението на мозъчните обвивки и да произвежда токсини. Те отравят кръвта, унищожавайки кръвоносните съдове.

Изключително важно е да се вземат предпазни мерки незабавно след проява на симптоми. От добрата гледна точна, докторите бързо засичат болестта и едно разхождане до болницата може драстично да намали рискът от усложнения. Много вярват, по една или друга причина, че не им е нужна медицинска намеса, за да се справят в болест. Но ако менингитът е не излекуван, с течение на времето, повредите в клетките на тялото и кръвоносните съдове могат да доведат до трайни увреждания. В повечето държави съществуват ваксини срещу най-опасните форми на менингитът. Във всички случаи, бързата реакция при тази зараза може да спаси вашият или животът на близък човек.

Автор: Мартина С. Попова

The post Колко е опасен менингитът? appeared first on Зелен Свят.