Някога месоядна, днес голямата панда се храни само с бамбук. Тъй като смила само 20% от него, тя е принудена да изяжда изумителните 25 килограма на ден. Иманно с помощта на огромните си кътници тя смила богатите на протеини стъбла. Друга особеност: за разлика от другите видове мечки, голямата панда има шести пръст като палец, с който захваща бамбуковите стъбла. Дрезгавият й вик прилича повече на лай, отколкото на мечо ръмжене. Този тайнствен бозайник е изключително застрашен. От години се правят опити за размножаването на пандата, както и опазването и възстановяване на тяхната натурална околна среда. В Азия убийството на пандите, независимо от причината, е забранено със закон.

Нужно е да се отбележи, че малката панда не е мечка. Както голямата панда, малката също живее на високо, по югоизточните склонове на Хималаите. Храни се с бамбук, корени, жълъди, а понякога с дребни гризачи и яйца. Излиза главно вечер и нощем, Благодарение на малкото си тегло (само 3-4 килограма) и полусвитите нокти, тя ловко се катери по дърветата и се придвижва лесно по леда. Но този малък бозайник не е от семейството на мечките, а е последният представител на близко семейство: мечкоподобните.

The post Животът на една панда appeared first on Зелен Свят.

Фактите са ясни и безспорни – сивият вълк вече не отговаря на определението за застрашен или изчезващ вид. Днес вълкът процъфтява на огромния си обхват и е разумно да се заключи, че ще продължи да го прави в бъдеще.

Но учените не са съгласни.

От една страна, това мнение е спорно. Според Закона за застрашените видове, растение или животно могат да бъдат считани за застрашени, когато вече не са в „опасност от изчезване в цялата значителна част от нейния обхват.” Но сивите вълци заемат по-малко от 20% от историческия си американски диапазон. Това представлява ли възстановяване?

Преди европейците да пристигнат в Америка, вълците се скитали над почти всеки сантиметър от земите за лов днес в САЩ. Всъщност, в началото на 1900-те години, ветеринарите умишлено заразили вълци в района на Йелоустоун с акари. Днес повече от 6,000 сиви вълци могат да бъдат намерени в разпокъсани популации в Западните и Големите езера, благодарение на програма за реинтродукция, която е съсредоточена върху Националния парк Йелоустоун.

Много фермери, земеделски стопани и други собственици на земя се противопоставят силно на повторното въвеждане на вълци, най-вече поради потенциала за хищничество на добитъка. Собствениците на животни получават обезщетение за животни, убити от вълци, а понякога и самите вълци са убити или преместени. Също така е законно да ловуваме и улавяме вълци в много западни държави. Това не означава, че можем просто да унищожим цял вид животни, защото така ни е по удобно.

Автор: Мартина С. Попова

The post Още ли е застрашен сивият вълк? appeared first on Зелен Свят.

Лемурите са един от най-гласовитите примати. Някой от тях просто не млъкват, а още по-лошата страна на това е, че звучат приблизително като звукът, който издава балон когато изпускате въздухът от него. Това не е единственият им начин за комуникация. Като повечето животни, те предават информация чрез миризма.

Когато женските лемури за готови за чифтосване, мъжките са състезават в интересна борба. Обърсват си дългите, пухкави опашки из цялото тяло, като ги „напояват“ със силна миризма. Изпращат тази миризма в посока на опонента си. Ако е достатъчно силна, другият лемур ще се откаже, което прави по-миризливият победител. Странен начин да си намериш партньор…

Въпреки чудесните им умения за катерене, лемурите прекарват доста време на земята. Още от малки те се научават да вървят и тичат. Обичта им към земята варира из различните разновидности лемури. Някой от тях предпочитат дърветата толкова много, че дори се катерят по екзотичните дървета, обвити в бодли. Други предпочитат дори да си направят гнезда в дърветата.

Често, лемурите се хранят с растения, предимно листа. Случва се да си хапват и някоя буболечка от време на време. Хранят се и със плодове, който са лесно достъпна храна от дърветата. Лемурите са важна част от разпространението на семена из Мадагаскар. Съществува и вид лемур, който предпочита да яде бамбук.

Лемурите са доста сладки, особено бебетата, но те са застрашени от изчезване. Съществува фондация, която ви позволява да осиновите лемур, в опит да се увеличат процентите на тяхното оцеляване. Доста странен домашен любимец, но все пак всеки си има предпочитанията.

Автор: Мартина С. Попова

The post Чудноватите лемури appeared first on Зелен Свят.