Ако нещо е изглеждали сигурно на хората от Античността, то е, че Земята, на която живеят, е неподвижда. Слънцето сякаш се движи непрестанно по доста сложни пътища. Дверните са установили, че то изгрява и залязва, като се намира на различна височина на небето според сезона, а часовете между изгрева и залеза също много се различават в зависимост от годишните времена.

Звездите също сякаш се движат, като описват голям кръг на небето около определена точка. След подобно проучване астрономите откриват небесни тела, по-странни от звездите: планетите, които скитат странно по небето и сякаш напредват, спират, връщат се и пак потеглят; да не говорим за съседката ни Луната, която не само изгрява и залязва, но се явява ту пълна, ту изтъняла.

Тъй като винаги съществуват оригинални умове, идеята, че самата Земя се движи, бързо хрумва на някои учени: ако нашата Земя се върти около себе си, това би спестило на звездите по небосвода да танцуват бясно, а на Слънцето – да изгрява и залязва; тя би могла също да се завърта около Слънцетп за една година и това би опростило небесния механизъм на движение. Историята на астрономията се върти около големия спор върху тези схващания. Тя винаги е била увлекателна и страстна, много научна, понякога опасна за тези, чиито идеи разтърстват приетия ред. Спорът не е завършил и може би някога няма да спре.

The post Какво е астрономията? appeared first on Зелен Свят.

Нашето слънце е безжизнена, огнена топка газ, захранвана от ядрен ад. Междувременно Земята е скалиста планета, покрита с вода и изпълнена с живот. Въпреки това, елементният състав на тези две небесни тела е изненадващо подобен.

Нов научен анализ разкрива, че елементите в Слънцето и Земята са почти същите, въпреки че Земята има по-малко от по-летливите елементи на Слънцето, които се изпаряват при високи температури.

Това подсказва, че Земята, образувана от материал в слънчевата мъглявина – облакът от прах и газ, който оформил слънцето – но летливи елементи като хелий, водород, кислород и азот, са били отстранени по време на формирането на нашата планета. Инструментите, използвани в цитираното изследване, също могат да помогнат да бъде разкрит състава на екзопланети, обикалящи около далечни звезди, съобщават авторите на изследването.

Въпреки че най-разпространените елементи на слънцето са водород и хелий, изследователите са открили, че общо 60 елемента са изобилствали както в метеоритите, така и във фотосферата; тези елементи вероятно също са били изобилни в протозоларната мъглявина преди раждането на слънцето, според изследването.

Учените сравнили резултатите си с елементарния състав на ядрото на Земята и примитивната мантия, която може да бъде събрана чрез комбинация от математически модели, сеизмични данни и образци от скали. Те открили, че докато Земята споделя повечето от същите елементи като хондритите и слънцето, Земята е загубила летливите елементи с течение на времето – и че това е “присъщ процес”, когато вътрешната Слънчева система се оформя, пишат изследователите.

“Сравнението дава богата информация за начина, по който се е формирала Земята”, съобщи авторът на изследването Тревор Айлънд, професор по геохимия и космохимията, заедно с изследователската школа по науки за Земята в Австралийския национален университет (ANU) в Канбера.

Подобни оценки могат да се правят за планетите, които обикалят около звезди, различни от нашето слънце.

“Скалните екзопланети са почти сигурно опустошени части от звездните мъглявини, от които се образуват те и техните звезди”, пишат учените в изследването.

Определянето на елементарния състав на далечните екзопланети ще изиграе важна роля в определянето дали те могат да поддържат човешкия живот, заяви водещият автор Хаянг Уанг, докторант в изследователската школа по астрономия и астрофизика на ANU.

“Съставът на една скалиста планета е една от най-важните липсващи части в усилията ни да разберем дали дадена планета е обитаема или не”, обясни Уанг.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Земята е малко Слънце, само по-малко летлива от него appeared first on Зелен Свят.

„Астротуризъм“ също се издига в Националния исторически парк на културата Чако. Разположен в часове на пустинен каньон извън Албакърки, паркът е дом на вековни археологически чудеса, включително петроглифи и все по-популярния Pueblo Bonito, 1100-годишният велик дом на американските индианци. Чако е известен и с ограниченото си светлинно замърсяване и безпрепятствен изглед към съзвездията.

Между IX и XIII век, наследствените хора на Пуеблон са правили домовете си в Каньон Чако и други места в района на Четирите ъгъла. Наследствените пуеболанци погледнали към небето и звездите за напътствия за това кога да прибират храна или кога да провеждат церемониални събития на предците. Запазването на тези важни, уязвими обекти е жизненоважна грижа за персонала на Чако, който често ограничава броя на посетителите, които могат да участват в техните програми за нощно небе, като предпазна мярка.

Търсенето е вдъхновило нови програми, включително астрономически фестивал, допълнение създадено и въведено през 2016 година, което става по време на есенното равноденствие. Силното астрономическо наследство на парка Чако го прави специален. Хората, които никога не са виждали Млечния път или звездите блестящи из чистото нощно небе, се завръщат променени. Независимо дали гледат към небето през един от телескопите или просто стоят и наблюдават небето, организаторите правят всичко възможно, за да им покажат как древните народи по целия свят могат да видят едно и също небе.

Автор: Мартина С. Попова

The post Астротуризъм в Чако appeared first on Зелен Свят.