Къде се случват повечето земетресения?
Около 80 процента от всички земетресения на планетата се случват по ръба на Тихия океан, наречен „огнен пръстен“, поради преобладаването на вулканичната активност и там. Повечето земетресения се случват в зоните на разломи, където тектоничните плочи – гигантски скални плочи, които съставят горния слой на Земята, се сблъскват или се плъзгат една върху друга.

Тези въздействия обикновено са постепенни и незабележими по повърхността; Въпреки това, между плочите може да се натрупа огромен стрес. Когато този стрес се освобождава бързо, той изпраща масивни вибрации, наречени сеизмични вълни, често стотици километри през скалата и до повърхността. Други трусове могат да възникнат далеч от зоните на разломи, когато плочите са опънати или притиснати.

Степен на магнитуд на земетресението и тяхното въздействие
Учените определят степен на магнитуд на земетресения въз основа на силата и продължителността на техните сеизмични вълни. Земетресение с размери 3 до 4.9 се счита за малко или леко; От 5 до 6,9 е умерено до силно; 7 до 7.9 е основно; и 8 или повече е страхотно.

Средно земетресение с магнитуд 8 поразява някъде всяка година и около 10 000 души умират при земетресения годишно. Срутващите се сгради отнемат далеч по-голямата част от живота, но разрушаването често се усложнява от кални пързалки, пожари, наводнения или цунами. По-малките темблори, които обикновено се появяват в дните след голямо земетресение, могат да усложнят спасителните усилия и да причинят по-нататъшна смърт и унищожаване.

Загубата на живот може да бъде избегната чрез планиране на извънредни ситуации, образование и изграждане на сгради, които се люлеет, а не се разрушават от стреса на земетресение.

The post За земетресенията appeared first on Зелен Свят.

Наклонът е станал очевиден почти веднага, тъй като вторият етаж е бил построен през 1178 година. Вината е поставена върху фундамента, който е бил твърде малък и е бил поставен върху меката почва, но това не спира инженерите да продължат работата си. Останалите шест етажа се добавят през следващите 200 години.

От векове наклонената кула в Пиза стои под ъгъл от пет градуса, така че горната част на високата сграда с височина 58 метра е изместена с повече от 5 метра. Но въпреки очевидната уязвимост, структурата е преживяла най-малко четири силни земетресения, записани в района от 1280 г. Как е успяла да направи това, остава загадка.

Така че, изследователски екип, съставен от 16 инженери, от институти като Университета в Бристол и университета Roma Tre, се заема с проучване на феномена. Учените изучават сеизмологична, геотехническа и структурна информация за кулата и заобикалящата я зона и установяват, че всичко се събира, за да придаде на кулата в Пиза доста уникален набор от характеристики.

По същество взаимодействието между почвата и структурата върху нея е много по-динамично от повечето други сгради. Тъй като фундаментната почва е толкова мека – отговорна за накланянето на постройката – и кулата е толкова висока и твърда, сградата сама по себе си не резонира с движението на земята по време на земетресения.

“По ирония на съдбата, същата почва, която е причинила нестабилността и е довела кулата до ръба на колапса, може да бъде кредитирана за това, че помага за оцеляването на тези сеизмични събития”, казва Джордж Милонакис, инженер в проучването.

Превод – Нина Жишева

The post Учените откриха как Наклонената кула в Пиза издържа на земетресения appeared first on Зелен Свят.

Както съобщава National Geographic, тези вълни са били засечени на 11 ноември от сеизмографите по целия свят. Смята се, че трусовете са възникнали близо до френския остров Майот между Мадагаскар и Африка. По-късно са били засечени в Замбия и Кения, а след това са отишли ​​в Канада, Чили, Нова Зеландия и дори в Хавай.

Въпреки че вълните продължават 20 минути, никой не ги усеща. Вместо това, тяхното присъствие е било забелязано в сеизмограма в реално време от Института за геоложки проучвания в САЩ. Това, което обърква учените, е причината за явлението.

“Не мисля, че съм виждал нещо подобно”, споделя Горан Екстрьом от Колумбийския университет. “Но това не означава, че причината за тяхната поява е нещо екзотично.”

Смята се, че тези вълни са особено бавни и ниски, пулсиращи на период от 17 секунди, докато трае събитието. Какво ги е причинило, обаче, е пълна загадка, въпреки че все пак съществуват някои идеи.

Френската геоложка служба (BRGM), която също разследва явлението, твърди, че е възможно вълните да са резултат от нова вулканична дейност край бреговете на Майот. Също така е възможно друго земетресение да е предизвикало тътен, възможно е причината да е и някакъв вид подводно изригване.

“Според един анализ, това движение може да се дължи на изпразването на резервоар за магма наблизо, въпреки че ще бъдат необходими допълнителни изследвания, за да се провери тази теза”, отбелязва Science Alert.

Интересното е, че половин година преди това събитие учените засекли поредица от земетресения край източния бряг на Майот, която продължила до последното събитие и причинявала леко движение на острова. Но тайнствените трусове не изглежда да имат същите характеристики като редовното земетресение.

„Тези наблюдения подкрепят хипотезата за комбинация от тектонични и вулканични ефекти, които отчитат геоложко явление, включващо сеизмична последователност и вулканичен феномен“, се казва в изявление на Френската геоложка служба.

Планират се допълнителни проучвания, които да се опитат да стигнат до дъното на събитието, докато учените продължават да изучават наличните сеизмични данни. Разбира се, винаги има вероятност всичко да е било грешка при отчитането на данните. Ще трябва само да изчакаме, за да разберем.

Автор – Нина Жишева

The post Нещо ни тресе, но какво? Пълна загадка! appeared first on Зелен Свят.