Светът е безкрайно красив. Но хората се отнасят с него толкова ужасно, че скоро няма да остане нищо от Земята.

В доклада на ООН се казва, че животът на Земята ще приключи през 2050 г. поради изчезването на ледената покривка.

Лошото качество на въздуха ще доведе до висока смъртност. Температурата на планетата ще се увеличи до 50 градуса, което ще направи Земята необитаема.

Унищожаването на Земята е неизбежно и едва ли може да има положителни прогнози между голямото замърсяване, пренаселеността и липсата на екологично съзнание.

ООН казва, че до 2050 г. човечеството ще живее при много високи температури в огромни и безплодни пустини.

Хората ще развият резистентност към антибиотиците поради замърсяването, така че броят на жертвите ще бъде стотици.

Организацията на обединените нации предложи като първа стъпка през първата година да бъдат намалени емисиите на токсични газове с 40%.

Ще успее ли човечеството да спаси дома си?

Превод – Нина Жишева

The post ООН: На света такъв, какъвто го познаваме, му остават само още 30 години! appeared first on Зелен Свят.

Тази промяна изисква аварийна актуализация на Световния магнитен модел. Тази система управлява сателитната навигация, системите за геопозициониране и тракерите на телефоните. Системата е била настроена да направи промяната през 2020 г., но бързата промяна в магнитния полюс предупредила експертите, че моделът спешно трябва да бъде фиксиран. Оказва се, че полюсът се „скита“ по непредсказуеми начини, които очаровали изследователите и учените. Джеймс Кларк Рос го измерва за пръв път през 1831 г. в канадската Арктика. В средата на 90-те години той набира скорост, от около 15 до около 55 километра годишно. До 2001 г. той влязъл в Северния ледовит океан където през 2007 г. екип е качил самолет на морския лед в опит да намери полюса. Всяка година учените извършват проверки, за да видят как се държи. Въпреки това, след последните проверки те осъзнават, че данните им са толкова неточни, че надхвърлят допустимия лимит за навигационни грешки.

Какво причинява промяната?

Текущо няма ясен отговор на това, което точно се случва, но някой от теориите включват геомагнитни импулси, които могат да бъдат проследени обратно до хидромагнитни вълни, възникващи дълбоко в ядрото. Друго предложение е отслабването на магнитното поле под Канада. Фил Ливърмор, геомагнитист от Университета в Лийдс, Великобритания, казва, че местоположението на северния магнитен полюс изглежда се управлява от две големи мащабни магнитни полета – едно под Канада и едно под Сибир. До колко това е в следствие на нашето въздействие върху природата и до каква степен това ще промени животът на земята е все още неясно.

Автор: Мартина С. Попова

The post Магнитните полета се променят appeared first on Зелен Свят.

Отговорът е да, но същевременно, не. На планетарната скала, Земята не може да остане без питейна вода благодарение на водните цикли. Тази природна система продължително произвежда и рециклира водата на планетата. От пара, до течност, до лед, този процес обикаля из цялата земя. Въпросът не се отнася за това, колко вода има, а по-точно какво количество е достъпно за човечеството. 97% от течностите на земята са солена вода. Тя е прекалено натрупана с минерали за да можем да я консумираме или да използваме за земеделие. От оставащите 3% потенциална питейна вода, повече от 2% е заледена в ледници. Това остава по-малко от 1% чиста питейна вода, която някак си трябва да поддържа всичкият живот на планетата ни.

Източници като реки и езера биват бързо изконсумирани от хората, но бавно възобновени от природата. Тези лимитирани източници не са разпределени по равно из планетата. Географията предоставя много повече дъждове и природни източници на вода на определени региони, но оставя други буквално „на сухо“. Ресурсите които са нужни за предоставянето на вода до тези региони са изключително скъпи. Хората се струпват на местата където реално има питейна вода, но я изразходват по-бързо от колкото природата може да я възобнови.

Вярно е, че водата на планетата не изчезва, човечеството изразходва източниците на питейна вода с огромна скорост. Използваме вода не само за пиене, но и за готвене и чистене. Тези разходи се равняват на около 3.6% от глобалната употреба на вода. Около 4.4% бива използвана от заводите. Оставащите 92% се използва само за земеделие. Колкото и шокиращ да е този факт, земеделието е нужда, без която е невъзможно поддържането на човечеството.

Справянето с този проблем изисква глобално решение. Промяната трябва да произлезе от обществото. Промяната в начина на живот за много е трудна, но без вода няма и живот.

Автор: Мартина С. Попова

The post Ще изразходим ли питейната вода? appeared first on Зелен Свят.

За разлика от многобройните научнофантастични филми, не сме стигнали още до ядрото на Земята. Но поне не можем да кажем, че не сме опитали!

Най-дълбоката дупка, която сме успели да пробием е в Русия. На Колският полуостров се намира 12 километрова дупка. Тя е по-дълбока от най-дълбоката точка в океана (11 километра). Нарича се „Колски свръхдълбок сондаж“ и, както вероятно се досещате, не е природна забележителност.

Може би се питате защо биха се хванал да копаят такава дупка?

Ако трябва да го поставим най-просто – конкуренция. От много години съществува глобално състезание кой ще открие нещо ново. По времето на първите експедиции в космоса нациите са се хванали да проучват и нашата земя. Целта е била да се пробие колкото се може по-дълбока дупка, за да може евентуално да разберем както има в слоевете на планетата.

Руснаците почнали техния проект през 1970г.  С помощта на учени успяват да пробият най-дълбоката дупка в света и да направят огромни геоложки открития. Ползата била, че са можели да поставят теориите на практика. Открили, че цял слой от земната кора не съществува. Намерени са вода и микроскопичен живот на дълбините на дупката, което учудило учените. От намерените фосили, стари почти 2 билиона години, са намерени 25 различни видове планктон.

Проектът бил спрян през 1994г. поради редица проблеми. Един от тях бил, че в продължителното копаене започнало да става прекалено топло. Температурата на дъното била 180°C – на тази температура си готвите храната в печката, което прави невъзможно хора да управляват машините за копаене. Не само това, но консистенцията на земята започнала да прилича на тази на пластмаса от колкото солидна земя.

Колкото и изумителни да са откритията трябва да подчертаем, че дълбочината на дупката покрива 0.002% от разстоянието до ядрото на планетата. Не можем дори да си представим какви неща можем да намерим, ако се сдобием с точната техника. До тогава можем само да теоретизираме.

Автор: Мартина С. Попова

The post В сърцето на Земята appeared first on Зелен Свят.

Океанът.

Пропътували сме го хиляди пъти, ловуваме в него, дупчим го в търсене на нефт, но все още има огромно количество от живот в него, който още не е открит. В голяма част, нямаме никаква представа как точно изглежда дъното на океаните – около 95% от общата водна площ на планетата. Нямаме нужното оборудване, което да издържи на огромната тежест вода, че да надникнем да видим какво се крие най-отдолу. Друг голям въпрос е какво е под дъното на океанът? Реално отговорът е камък, но както не можем да знаем колко милиони водни организми могат да съществуват на дъното, така няма как да разберем за тези, които може би живеят под него. Чрез експерименти е доказано, че наистина има микроби, които живеят там където топлината е изключително висока. Докладват, че тези организми приличат на тези, които живеят из почвата на горите.

Вероятно си мислите, че знаем всичко за китовете, тъй като те са доста голяма част от океанският живот. Нещото, което все още не можем да разберем за тях е защо пеят. Как изобщо е възможно това при животно без гласни струни или устни? Не само това, но има един специфичен вид китове, които пеят 52 херцова песен. Не ни е ясно кой вид прави това или защо се цепи от колектива.

Странен факт е, че колкото по-дълбоко, толкова по-големи са водните същества. В дълбините особено около полюсите са намерени гигантски октоподи, раци, калмари и какво ли още не. Учените не знаят защо това се случва, но имат няколко хипотези. Една от тях е, че повишената температура може би причинява това – с по-голяма маса могат да са охладени за по-дълго. Друга хипотеза е, че може би размерите им позволяват да издържат на огромното налягане. Но като цяло няма убедително биологична причина защо изобщо съществуват.

Автор: Мартина С. Попова

The post Познаваме ли океана? appeared first on Зелен Свят.