Ромул, може би митичния и може би основателя и първия крал на Рим, имал проблем. Според него имало прекалено много фестивали, церемонии и пиршества. За да може всичко това да се организира им трябвал календар. Ранният Рим, какво много други култури, избрали лунният календар – същият, който използваме и днес. Първоначалният им календар имал 10 месеца, всеки съставен от 30 или 31 дни. Започвал от Март и свършвал със Декември.

Може би забелязвате, че им липсвал един сезон.

Римляните били прекалено заети с опитите си да не умрат през зимата, че никой не се захванал да брои дните. Вторият им крал решил да направи нещо по въпроса. Четните числа били лош късмет в Рим. Той започнал като премахнал по един ден от всеки четен месец – от 30 станали на 29 дни. Искал да има всичките цикли на луната в календара, но това би направило 354 дни в годината. Той закръглил на 355 и разделил дните в Януари (29 дена) и Февруари (28 дена). Да, Февруари бил четно число, но това бил месеца за спиритуално изцерение, за това си затворили очите за него.

Колкото и силни да са били Рим, те не можели да променят правилата на Вселената. Февруари бил разделен на две части – първите 23 дена и… останалото. Всяка година календара им се разминавал със лунните цикли с около 10 дни. През една година, крайчето на Февруари била игнорирано и на негово място бил сложен междинен месец от 27 дена. По тази система всеки 19 години лунните цикли са еднакви с календара.

До времето когато Юлий Цезар дошъл на власт, нещата доста сериозно били объркани. Самият той прекарал много време в Египет където съществувал календар от общо 356 дни. През 46 година пр. Хр. той изцяло заменил римският календар. Януари и Февруари били преместени в началото на годината и той добавил тук таме някой ден за да достигне до 365 дни. Тропичната година технически е 365.242 дни, Цезар добавил високосна година всеки 4 години.

Когато Цезар добавял дни просто не достигнал до Февруари. За това този месец е 28 дни… понякога 29.

Автор: Мартина С. Попова

The post Защо Февруари е толкова кратък? appeared first on Зелен Свят.

Нежната зеленина на листата им  изглежда особено ярка върху белия сняг. Цветята, като малки камбани, имат много приятна, но слаба миризма. Наведените глави на цветята се състоят от бели венчелистчета: три външни овални и три вътрешни, подобни на тънки клинове. Ето и една красива легенда свързана с кокичето.

В древни времена богинята Флора,  раздавала на цветята  костюми за карнавал. Кокичето имало бяло облекло. Снегът започнал да моли Флора да му позволи да вземе участие в тържеството. Но всички растения се страхували от студения му дъх. Срамежливият жалък  сняг безстрашно стоял до кокичето. Докато танцували, те се харесали  толкова много, че все още са неразделни.

Сигурен знак, че пролетта е наблизо дават кокичетата. Малки и смели, много бели камбанки украсяват първите размразени петна и склонове.

Ето още една красива легенда за това невероятно цвете:

„Когато Бог изгонил  Адам и Ева от Рая, било зима на земята. Ева замръзнала и започнала да плаче. Тя тъжно си спомнила  за топлата райска градина. За да я утеши, Бог превърнал няколко снежинки в нежни цветя. Това били кокичета. Виждайки ги, тя се развеселила и се изпълнила с вяра. Оттогава, тези цветя се приемат като ​​символ на надеждата.”

Изcлeдвaнията дoĸaзвaт, чe ĸoĸичeтo имa пoлoжитeлнo въздeйcтвиe върху фyнĸциитe нa чoвeшĸия мoзъĸ. Ha бaзaта нa тoвa, сe пpaвят и мeдиĸaмeнти, бopeщи сe c бoлecттa Aлцxaймep.

У нac, нaй-чecтo ĸoĸичeтo сe изпoлзвa зa лeĸ сpeщy язви, нacтинĸи и зa пo-дoбpa миcлoвнa дeйнocт. Лeчeбният cпиpтeн извлeĸ от кокиче e пoпyляpeн oт peдицa пoĸoлeния и мнoгo възpacтни xopa cъвeтвaт дa ce пpaви пpeдимнo c блaтни ĸoĸичeтa. Ecтecтвeнo, и гpaдинcĸитe въpшaт чyдecнa paбoтa. Елeĸcиpът, cъчeтaвaщ ĸaмбaнĸитe oт ĸoĸичeтa, пoтoпeни в paĸия, мoжe дa сe изпoлзвa и зa paзтpивĸa, oсвeн зa пиeнe

Oсвeн зa cпoмeнaтитe пoлeзни cвoйcтвa, ĸoĸичeтaтa мoгaт дa пoмoгнaт и зa пoдoбpявaнe нa зpeниeтo, пpи бopбaтa сpeщy плeĸcит и зa пo-дoбъp тoнyc.

Не подценявайте силата скрита в малка разфасовка.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Кокичето – сила скрита в мини разфасовка appeared first on Зелен Свят.

„Бързате да се радвате нещастници. Имам още да вилнея.”! – И изпрати вълна от студ, доволно примесен с нещо средно между сняг и дъжд.

Докато висяхме на последната спирка на любимият трамвай  на детето и чакахме този, който така и не дойде, поради някаква авария (да се имам в късметлийката), до мен се доближи една жена със спортно облекло. Каза, че съжалява, че е слязла в града. Между ритъма на тракащите си зъби я попитах какво трябва да означава фактът, че според нея в планината е по-студено, отколкото в града. Каза, че се казвало температурна инверсия (ама как го запомних, не мога да повярвам, въпреки замръзналите остатъци на мозъчното си вещество, тогава)… Та сега се поразрових малко, за да разбера повече за това чудно явление. Разказвам и на вас. Може пък някога да ви е полезно. Ето какво казва науката за него.

Инверсия, в метеорологията означава аномален характер на промяна в параметър в атмосферата с нарастваща надморска височина. Това най-често се отнася до инверсия на температурата, т.е. до повишаване на температурата с височина в определен слой на атмосферата.

Има два вида инверсия:

– инверсии на повърхностната температура, започващи директно от земната повърхност (дебелината на инверсионния слой е десетки метра);

– температурни инверсии в свободната атмосфера (дебелината на инверсионния слой, достига стотици метри).

Инверсията на температурата предотвратява вертикалното движение на въздуха и допринася за образуването на мъгла, смог, облаци, миражи (виж ти). Инверсията е силно зависима от местните характеристики на терена.

За образуването на повърхностни инверсии са особено благоприятни ясните нощи със слаб вятър. Такива метеорологични условия са характерни за антициклоните и могат да доведат до силни нощни студове…

С издигането на Слънцето, повърхностната инверсия на радиационния тип се унищожава, тъй като нощното охлаждане на почвата се заменя с отопление.

Теренът може да засили инверсията. По този начин охлаждането на въздуха при ясно време е особено голямо в депресиите, откъдето изсмуканият въздух не намира изход.

Различните депресии на територията, тесните долини на реките, ниските полета, например – нископланинските ливади са зони с повишен риск за орехово-земеделския производител.

В такива кухини, през зимата и пролетта, през хубава нощ, въздухът изтича, става по-тежък и се съхранява като вода, изтича от по-високи територии, дори и с малко забележими спускания. През нощта и сутринта в басейна на такава територия е много по-студено, отколкото на по-високите места.

В ясна зимна нощ, в планинските райони (по склоновете) температурата може да достигне до 10 ° C, а понякога и 20 ° по-висока от тази в долината.

По този повод, дърветата и плодовите храсти в долините и други,  лесно замръзват, но по склоновете и горните места те издържат на студ дори по време на влажни зими.

Такаааа… тази информация ме кара да започна да събирам парички, да си построя планинска хижа нейде високо из планината и да се радвам на топлото високо в планината, цяла зима… а вие?!?

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Беж в планинатааа! appeared first on Зелен Свят.

През зимата плодовете са по-малко наситени с биологично активни елементи. Въпреки това, сред тях има безусловни лидери, които по това време на годината притежават максимална лечебна сила. Да започваме.

Райска ябълка

Напълно узрялата Райска ябълка е ценен източник на плодови захари, съдържа много калий, магнезий, фосфор, желязо, калций, манган, витамини С, В1, В2, РР. Също така е много полезно да се пие от прясно изцеденият сок 2-3 пъти на ден в борбата с анемия, храносмилателни нарушения, умора и неврози.

Киви – рекордьор  за съдържанието на витамин С. Едно зрънце от плода осигурява ежедневната човешка нужда от този елемент. Плодът е богат на калий, магнезий и желязо, захари, органични киселини и пектини. Кивито съдържа и растителен ензим, наречен актинидин, който допринася за по-доброто храносмилане на протеините, така че често се сервира като сладка и кисела подправка за месо.

Нар

Зърната от нар съдържат много витамин С (до 8,7 мг на 100 г), РР, група В и други важни микро и макро елементи като калций, фосфор, желязо, калий, магнезий, натрий, силиций и др. Съдържа и незаменими аминокиселини, необходими за нормалното функциониране на тялото. Отварата от нар се използва като стягащо средство за стомашни разстройства.

.

Банани

Този плод е рекордьор в количеството калий, което съдържа. Препоръчва се бананите да бъдат включени в менюто на сърдечни и хипертонични пациенти. Бананът съдържа още калций, магнезий, фосфор, желязо, както и важни аминокиселини – метионин, триптофан, лизин.

Ябълки

През зимата не минавайте покрай ябълки, без да си купите. Киселите ябълки трябва да се използват от хора със затлъстяване и диабет. Сладките – от всички, които страдат от кардиологична и съдова патология, пикочни и жлъчно-каменни заболявания, подагра. Голямото съдържание на желязо е добро за кръвта. Ефектът на калия е незаменим – той е този, който премахва излишната течност от тялото и е добра превенция на ангина пекторис. Всички витамини от групата В укрепват нервната система, а тези от група А – основите на съдовете.

Портокалите,  мандарините, лимоните, грейпфрута са богати на витамин С, както и витамините А, Е, В3, В6, РР и др. В допълнение към цял набор от хранителни вещества и минерали, цитрусовите плодове имат много лечебни свойства.

Лимоните, например, се препоръчват за спомагане на лечението на хипо и авитаминози, атеросклероза, анемия, ставен ревматизъм, подагра, жълтеница, воден хрущял, туберкулоза. Те са полезни при скорбут и настинка. Кумаринът, намиращ се в лимоновия сок, се използва за лечение на ангина.

Мандарините са полезни при стомашно-чревни заболявания. Поради съдържанието на летливи продукти те унищожават микроби. Сокът от портокали съдържа инозитол, който е необходим за нормалното функциониране на сърдечния мускул и нервната тъкан на мозъка. Грейпфрутът отдавна се смята за важно допълнение към повечето “диети за изгаряне на мазнини”.

Не подценявайте силата на плодовете. Бъдете благодарни и се възползвайте от даровете на майката природа максимално с обич и уважение.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Плодовете през зимата – сила от извора appeared first on Зелен Свят.

Мечките принадлежат към рода на хищниците. Те се отличават и с факта, че могат да се катерят по дърветата, да плуват бързо и да пътуват на големи разстояния. Интересно е също, че в природата те практически нямат врагове поради техния размер и сила.

Повечето видове бродят през цялата година, но черната, хималайската и кафявата мечка прекарват почти цялата зима в сън. Освен това женските полярни мечки, също спят зимен сън. През зимата зимуват мечки, живеещи в климатични зони от умерен до арктически. Тоест, когато снегът пада и дълго време се задържа. Това се дължи на хранителните навици на мечките. Те са най-големите месоядни бозайници на Земята. В зависимост от вида, теглото на мечката варира от  150 до 350 кг, при мечките гризли и мечките Камчатка тази стойност достига 700 кг. Дължината от главата до върха на опашката е 150-250 см. За да запази своята форма това голямо животно се нуждае от голямо количество храна. Мечката, като хищник, е всеядна, т.е. яде всичко, което прилича на храна. Но през зимата, когато половината от храната е засипана със сняг, разходите за енергия, поради значително намаляване на температурата, се увеличават. Количеството храна за обикновено животно, например, просто не е достатъчна за кафява мечка, за да се нахрани. Следователно, тя преминава в хибернация, която може да продължи и в зависимост от вида, от 4 до 6 месеца.

За разлика от кафявите, при полярните мечки, само майките  и малките меченца спят  зимен сън.

Мъжките полярни мечки не спят.  Полярната мечка, за разлика от кафявата мечка, може да покрие нуждата си от храна, като се храни с риба и мазнини от тюлени (те рядко ядат месо от тюлени).

Сънят на мечката е по-скоро дрямка, а не сън.  И най-малкият шум е достатъчен, за да се събуди. Вярно е, че е много нещастна, когато  се събуди. Пробудената мечка е много опасна. И ако ви се живее още дълго и щастливо по нашата земя, ако случайно видите спяща мечка, минете на пръсти през скърцащият сняг и се отдалечете бързооо.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post В другия живот, искам да съм мечка appeared first on Зелен Свят.

През февруари на тази година съобщение от Берлин отбелязва, че големи глутници вълци се промъкват от горите на Литва във вътрешността на Германската империя, недалеч от фронтовата линия. Подобно на много други животни, войната прогонила и вълците от домовете им и те се скитали в търсене на храна. “Тъй като зверовете са много гладни, те проникват в селата и убиват телета, овце, кози и друг добитък”, се казва в доклада, който излиза в “Ел Пасо Хералд”. “Има дори два случая на нападнати деца.”

Според друго съобщение извън Санкт Петербург вълците са били толкова неудобни на бойното поле, че са едно от малкото неща, които биха могли да съберат войниците от двете страни заедно. “Групи на руски и немски разузнавачи се събраха и организираха ожесточена престрелка, когато голяма глутница вълци се изсипа на бойното поле и нападнаха ранените”, се казва в доклада, твърди Оклахома Сити Таймс. “Враждебността беше незабавно преустановена и германците и руснаците заедно нападат глутницата, убивайки около 50 вълка”. Войниците постигат негласно споразумение да спрат стрелбата, докато снайперистите от двете страни на фронта избиват вълците.

Доклад на Ню Йорк Таймс от юли 1917 г. описва как войниците в района Конов-Вилна, област Минск (близо до сегашния Вилнюс, Литва) решават да спрат военните действия, за да се борят срещу косматия общ враг:

„Използвали отрова, пушки, ръчни гранати, дори картечници, за да унищожат кръвожадната напаст, но напразно. Вълците, които никъде другаде не са толкова огромни и мощни, каквито са в Русия, били отчаяни в глада си и въпреки опасностите. Нови и нови глутници заемат мястото на избитите от руските и германските войски.

Като последна мярка, противниците, със съгласието на командирите си, влизат в преговори за примирие и се обединяват, за да преодолеят вълчата напаст. Постепенно обкръжават животните и в крайна сметка убиват няколкостотин вълка. Останалите се разбягват във всички посоки, като успяват да се спасят от избиване, на което не са подлагани никога преди.“

След това войниците връщат на постовете си и продължават войната.

The post Вълци прекъснали Първата световна война appeared first on Зелен Свят.

Хора, съществуващи кротко и почти незабележимо, но борещи се настървено за залъка си. Виждала съм с очите си как дребно врабче краде хапка под носа, пардон под клюна на едър черен гарван. Смятам, че това не е нахалство, а буквална борба за оцеляване.

Пъргави, симпатични, издръжливи, напоследък все повече ми заприличват на хората на Балканите. Сгушени в своя малък кръг на внимание, всеки в своята си перушина, издържали какво ли не, студуват, гладуват, но се борят…

Да, поете и ние като врабчетата оцеляваме, търсейки смисъл.

Преди да съм се разплакала, бързам да кажа, че днес ще поговорим малко за…

Врабчетата са род дребни птици. На територията на България се срещат 4 вида. Най-широко разпространено е домашното врабче, а по селата и сред природата се срещат полското врабче, скалното врабче. Испанското се среща много рядко.

Хранят се предимно с растения, насекоми и други безгръбначни. Човката им  е снабдена със силна мускулатура. Гнездата са кълбовидни със страничен отвор и се намират сред клоните на дърветата.

Врабчетата са полигамен вид – един мъжкар може да има до 3 женски, които са с него само в размножителния период. Женската снася от 2 до 6 бели, изпъстрени с кафеникави, сиви и черни петънца, яйца.

Мътят и двамата родители в продължение на 13-14 дни. Малките се излюпват голи, слепи и безпомощни и напускат гнездото след около 17 дни.

Продължителността на живота им не е много дълга. Има изключения, в които са забелязани 9 и 11 годишни врабчета, но повечето от тях не доживяват до 4 години. Много млади птички умират още през първата зима, така, че средната продължителност на живота на врабчетата е 9-21 месеца.

На места, където живеят много врабчета, събират младите в едно гнездо под наблюдението на „врабче – бавачка” – обикновено старо опитно врабче, което пази малките и предупреждава за опасност.

Орнитолозите от целият свят алармират:

БРОЯТ НА ВРАБЧЕТАТА РЯЗКО НАМАЛЯВА.

Птичките изчезват навсякъде- в Европа, Америка, Индия, В Близкия изток. Преди няколко години във връзка с това дори установиха ,,Световен ден на врабчетата“, който се отбелязва на 20 март. Изследователите казват, че тези птици са били неблагоприятно засегнати от влошаването на градската среда, силното замърсяване на почвата и уличните повърхности – в края на краищата врабците прекарват по-голямата част от живота си скачайки по земята. Това отново е сигнал за нас. Хора, не изхвърляйте дъвките си и други отпадъци по земята. Те не знаят, но вие знаете, че това е опасно за тях. Смилете се.

Все по-рядко чувам цвърчене на врабчета.

Никак не искам, това да е последната им зима.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Врабчетата, тези дребни смелчаги appeared first on Зелен Свят.