В Украйна се смята, че магьосник може да атакува един човек три пъти. Ако не успее да навреди на човека, индивидът става много мъдър. Така магиите ще се обърнат срещу магьосника, който ги е изпратил и той умира.

Най-често човек може да придобие злите сили на магьосничеството по неволен начин при смъртта на магьосник. Смята се, че привиденията са се родили, когато умре човек с опашка. Ако магьосникът не предаде своите сили в момента на смъртта си на някой друг, се смята, че той ще остане наполовина мъртъв и ще стане привидение. Ето как от гроба си излизат привидения, за да преследват живите си роднини, а починалият магьосник няма да се възползва от вечната почивка в отвъдното.

Един магьосник не може да вземе със себе си знанията си за магьосничество в гроба. Ето защо всеки магьосник, когато трябва да умре, бил длъжен да предаде всичките си магически знания за магьосничеството на някой друг. „Предаването на науката“, както се е наричало, било правено по един от двата начина. Първият се отнасял до предаването на знанието на новак. Обикновено това е бил млад мъж или племенник на магьосника. Този младеж трябвало да се закълне, че няма да сподели това знание с никого.

Вторият метод се отнасял до предаване на знанието на избран. Избраният обикновено не знаел силата, която е получил. Този метод се нарича „предаване на силите на магьосничеството чрез заразяване“. Избраният индивид получава от магьосника онова, което е обикновена вещ, без съществено значение, но по този начин поглъща всички предадени знания.

Пример за такова предаване на силите на магьосничеството има в историята за магьосника, който почувствал, че времето на смъртта му е наближило. Усещайки това, той се обърнал към племенника си, добро дете на десет години, което било любимец на стареца. Старият магьосник му казал: “Племеннико, скъпи племеннико, вземи това!” Племенникът получил малка метла, която взел и си тръгна. Малко след това детето започнало да има видения и кошмари. И тогава демоните дошли на негово разположение.

Друга история разказва за магьосник и умно момиче. Магьосникът казал на момичето: “Ето, вземи това!” Но момичето веднага разбрало какво се случва, така че отговорило: “Дай го на онзи, от когото си го взел!”

Тези убеждения относно принудителното посвещаване и предаването на демоничните сили на магия са свързани с убеждението, че магьосниците обикновено имат ужасна смърт. В една силно етична визия на нещата, магьосниците са длъжни да предават знанията си.

Все пак има многобройни убеждения, които свидетелстват за обратното, например, в случаите, когато магьосник не е успял да предаде магическите си знания. Ако някой е бил заблуден и е взел онова, което му е било дадено, магьосникът можел да умре в мир. Това се е смятало за основен принцип на магията. Самият обект, получен от начинаещия, не притежава магични сили, но предаването му, само по себе си, е това, което осъществява прехвърлянето.

Случай от Румъния казва, че преди смъртта си човек, притежаващ “дарбата”, трябвало да го даде на някой друг. Ако не успее да направи това, магьосникът ще бъде измъчван и няма да му бъде позволено да умре. Случаят е на богат човек на име Кости от Михалцея. Когато бил на смъртно легло, никой не пожелал да го докосне. Всички се страхували, че той може да каже „Предавам ти го“. По този начин демоните щели да бъдат прехвърлени у този, който докоснал умиращия и той по никакъв начин нямало да може да се отърве от прехвърлените сили и знания до своята смърт, когато трябвало да ги предаде на някой друг.

Превод – Нина Жишева

The post Защо се страхуваме да докосваме умиращите appeared first on Зелен Свят.