Японската калиграфия, известна още като shodo, е изкуството да се пише на ръка, за да се създават букви или символи с помощта на четка, потопена в мастило. Това е красива форма на изкуство, както и средство за комуникация. Способността да се прави калиграфия е умение, предавано от поколение на поколение, и изисква много обучение.

В shodo акцентът е върху красотата и баланса на писането. Плавните движения на четката са важни, точно както и при рисуването. Истинската японска калиграфия се прави с бамбукова четка и суми мастило. Суми мастило е направено от саждите от борови дървета или други растителни източници. Материалите се смесват заедно, за да се получи вещество с кадифена текстура и дълбок цвят. Традиционно, веществото след това се изсушава и се прави на тънки пръчки. Когато художникът иска да използва мастилото, те го търкат върху камък, който има гладка, равна повърхност. Процесът създава фин прах, към който те добавят вода и се смесват добре. Полученото мастило е лъскаво и дълбоко черно.

Символите или знаците, създадени в калиграфията, са известни като кана и канджи. Те се изчертават с поредица от вертикални, хоризонтални и наклонени движения, а всеки символ или знак е уникален. Кана са символи, които представляват срички и нямат специфични значения. Канджи са по-сложни. Има повече от 10 000 от тях, всеки със специфично значение. Има символи за думи или идеи, като късмет, мир и щастие, както и за неща като куче, кон, огън и вулкан. Ето изображение на канджи за „книга“ или „писане“.

За да създадете този символ, трябва да сте сигурни, че дължината, височината и специфичната посока на всяка черта са правилни.

Японската калиграфия се е развила от китайското писмо и символи преди около 2000 години. По това време Япония все още не е имала писмена форма на езика, така че хората започнали да адаптират знаци от китайското писмо към японски форми и символи. Този процес е постепенен и продължава от 5-ти до 8-ми век. Какви са резултатите от такова дълго развитие? Направени били много промени в китайските символи с течение на времето и отнело много време, за да се развие уникален японски писмен език. Една от основните разлики между двата езика е комбинацията от кана и канджи в японското писмо, която не се среща в китайската калиграфия.

От 8-ми до 14-ти век хората продължили да адаптират китайските символи към японските канджи, но други художници започват да развиват уникални японски форми. Важни художници и калиграфи като Оно Но Мичикадзе (894-966) започват да създават онова, което се смята за първите истински японски калиграфски форми. Ето един пример за неговата работа.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Японското изкуство за рисуване на букви и знаци appeared first on Зелен Свят.