Защо са ги рисували по този начин? Защо имат лица от човек на средна възраст, при положение, че би трябвало да са новородени?

Макар да изглежда, че художниците от това време не са били особено добри в изкуството си, но се оказва, че бебетата от средновековните картини са грозни с причина. По това време са били направени множество открития в сферата на анатомията и перспективата. Не може да се каже, че не са знаели какво правят. Грозните бебета са били стилистически избор. Почти всички подобни картини – майка, която държи бебето си – са изображение на Исус Христос и Богородица. Философите по това време вярвали, че Исус бил роден „перфектно формиран и непроменен“. Те смятали, че възрастният му облик трябва да бъде изобразен дори в бебешки изображения. Това продължило до ренесанса, когато всичко се променило.

Заради бавното имплементиране на ренесанса, промените не били резки. Хората по това време са нямали бързи практични начини да разпространяват новите идея като днес. Промяната в стила се случил поради няколко причини. Внезапно, места като Флоренция набрали значително богатство и църквите не били единственото място за изкуство. Хората са можели да си позволят да имат картина на собствената си рожба. Естеството, те са искали децата им да са сладки и красиви. Ренесанса е свързан със възраждането на класиката, за това художниците се обърнали към гръцкото и римско изкуство. То от своя страна поддържа идеята на идеалните пропорционални форми.

С разпространението на ренесанса из Европа, изкуството изцяло се променило. Бебетата и децата изглеждали истински, не абстрактни като тези в църковните изображения. Това е останало така и до наши дни. Може би е по-добре така…

Автор: Мартина С. Попова

The post Грозните бебета на средновековието appeared first on Зелен Свят.

В резултат на това, първите богове били сили на природата – владетели на стихиите или символични животни. В Източна Индия Бог бил представен като пън на дърво, нещо само по себе си непълно. Той се наричал владетел на вселената, Джаганнатх. В продължение на векове хората си представяли Исус Христос като русокос мъж на средни години, често със сини очи и светла кожа. Този образ остава в общественото въображение поради простия факт, че европейците са си го представят по своя собствен образ.

Но наистина ли е изглеждал така Исус?

Научния отговор на въпроса: Вероятно не.

Преди няколко години британски учени и израелски археолози се събрали и, използвайки полицейски криминалистични техники, пресъздават лицето на Исус Христос. Използвали са характерни черти на хора, от времето когато той е живял. Ричард Нейв, един от учените в проучването, е убеден, че това е границата на точност, която може да бъде постигната с помощта на данните.

Нейв преди това е реконструирал лицата на крал Мидас на Фригия и крал Филип II Македонски, бащата на Александър Велики. Това проучване попада в по-широката област на палеоантропологията, въпреки че тази специална ситуация съчетава проучвания от много други области, някой от които са съдебната медицина и археологията. Учените взели е предвид неща като начин на хранене, обстановка и социалният живот през първия век след Христа. Образът е много по-различен от това, което си представяме за Христос. Но истината е, че познатият ни образ е разпространен от римляните след като християнството е легализирано в Рим около 300 г. сл. Хр.

Автор: Мартина С. Попова

The post Истинското лице на Исус Христос appeared first on Зелен Свят.

Това, което реално знаем за него би ви накарало да се замислите.

Както всички останали фараони, той е решил да бъде изобразяват по начина, по който наистина е изглеждал. Това само по себе си повдига доста въпроси. От издълженото му лице, до непропорционалното му тяло, повечето негови изображения приличат на карикатури. Причината заради която той бил заличен от историята е, че по някаква причина той се отрекъл от египетските богове и провъзгласил нов, до това време непознат бог на слънцето като всеобщото божество на вселената. Всичко свързано с този фараон е някак си различно, дори неговото ДНК.

7 годишно проучване свързано с изучаването на ДНК-то на неколцина древни египетски фараони, достигнали от озадачаващи резултати. 8 от пробите на фараоните били напълно нормални, но деветият, взет от гробът, който много смятат, че е на фараон Ехнатон, бил различен. Използвали са тъкан от главата както и частица кост, но резултатите били еднакви. ДНК-то показва, че Ехнатон е има страни мутации, най-очевидната от тези е уголемена мозъчна кухина, вероятно е по-голям мозък. ДНК-то показва белези на „модификация“. Самият череп е доста по-различен от други намирани от този период. Скелетната и черепна структура са два пъти по-плътни и по-здрави от тези на модерният човек.

Много от доказателствата представени от проучването, показват, че Ехнатон е имал сравнително по-различна генетика от останалите хора по това време, но дори и днес. Възможно ли е да е била рядка генетична мутация или отвъдни сили са замесени. Защо и как все още остава мистерия.

Автор: Мартина С. Попова

The post Извънземно ДНК на египетски фараон appeared first on Зелен Свят.

За много те символизират характера и нрава, както и личната история на човека. Имаме данни, че татуировките са съществували от поне 8 хиляди години, доказателства от татуирани мумии. Направите ли си татуировка, бъдете сигурни, че ще е с вас завинаги.

Татуировките нямат определено място на произход, тъй като почти всяка цивилизация съществуваща до ден днешен използвали изображения по кожата за една или друга цел. Думата „татуировка“ произлиза от „татау“ – полинезийска дума използвана в Таити. Там попаднал английският капитан Джеймс Кук и се натъкнал на множество татуирани местни жители.

Историите за неговите приключения и татуировките, които неговия екип си направили циментирали татуировката като модерен атрибут. Те станали изключително популярни между елита на викторианската ера. Учудващо е, че общество с такива изискани вкусове било прехласнато от татуировките. Публично много изявявали ненавист към тях, но зад кулисите повечето имали. Казва се, че кралица Виктория имала татуиран тигър, който се биел с питон.

Татуировките както знаем станали изключително известни из моряците. Използвали ги да отбелязват местата, на които са били. Ако са преплували Атлантическия океан си татуирали котва, ако са отишли от другата стана на екватора – костенурка.

Европейците били запознати с татуировките от преди тези събития, но те имали коренно различно значение. Кръстоносците си татуирали ерусалимския кръст, та ако умрат в битка ще получат християнско погребение. Римските войни имали военни татуировки. Има и данни за много култури, които татуирали хора насила. Гърците и римляните татуирали слуги и наемни войни, за да обезкуражат предателство. Криминално проявените в Япония са били брандирани като такива с татуировки от VII век.

Днес татуировките нямат точно такива значения. Всеки има собствени причини да постави нещо върху кожата си за винаги – някой за красота, други за сломен. Татуировката е смел изказ на индивидуалност и символизъм. Ако искате да се татуирате, премислете добре избора си, потърсете възможно скритото значение на изображението, което искате, защото можем да ви обещаем, че премахването му после е доста по-болезнено.

Автор: Мартина С. Попова

The post Татуировките – индивидуализъм и символизъм appeared first on Зелен Свят.