– „Къде и как се появило това невероятно изобретение, което ни дава ред и дисциплина на движението по пътищата?“

Било е време, когато не било лесно да се пресече улицата на голям град. Дълго време хората стояли на тротоара и чакали безкрайния поток конски каруци да свърши. Най-нетърпеливият се затичвал от другата страна на улицата, рискувайки да падне под копитата  на конете или колелата на каретата.

Преведено от гръцки, светофар означава “носител на светлина”. Той регулира движението с помощта на светлинни сигнали.

Преди много години в Лондон (повече от 140), близо до сградата на британския парламент, движението е било контролирано с помощта на механично устройство. То е изобретено от  инж. JP Knight – специалист по железопътни семафори.

Първият светофар стоял в центъра на града на 6-метров стълб в близост до сградата на британския парламент. Управлявал се от специално назначено лице. Контролирали го ръчно, имал две крила на семафор и през нощта се осветявал от газова лампа. Светофарът се е използвал за улесняване на преминаването на пешеходци от другата страна на улицата, а сигналите му били предназначени за превозни средства.

За съжаление в началото на 1869 г. фенерът на устройството експлодирал и ранил полицая, който отговарял за светофара. След този инцидент в продължение на почти 50 години, светофарът бил забравен.

Първата автоматична система от светофари (способна да превключва без пряка човешка намеса) била разработена (и патентована) през 1910 г. от Ърнест Сирин от Чикаго. Неговият светофар използвал осветени надписи.

Изобретателят на първата електрическа светлина е бил Солт Лейк Сити (Юта, САЩ ). През 1912 г. той разработил (но не патентовал) светофар с два кръгови електрически сигнала (червен и зелен).

На 5 август 1914 г. в Кливланд (Охайо, САЩ ), американската компания за светофарни уредби, инсталирала 105 електрически светлини на конструкцията на Джеймс Хог.

Те имали червен и зелен сигнал. Превключвайки, издавали звуков сигнал. Системата е била управлявана от полицай, седящ в стъклена кабина на кръстопът. Светофарите определяли правилата за движение.

През 1920 г. в Детройт (Мичиган, САЩ) и Ню Йорк били монтирани трицветни светофари с жълт сигнал. Авторите на изобретенията са Уилям Потс и инж. Джон Ф. Харис.

В Европа подобен светофар е бил инсталиран през 1922 г. в Париж  и в Хамбург .

Съвременните светофари са сложни устройства, които се състоят от контролер за светофара, сензори за превозни средства, стълбове и светофари. Във връзка с историята на светофара, често се споменава и името на афро-американския изобретател Гарет Морган, който патентовал познатият ни дизайн на светофара през 1922 г.

 А защо са избрани тези три цвята?

Червеният цвят е по-забележим, няма да го объркате с никой друг. Червеният цвят  призовава за предпазливост. Ето защо червеният сигнал на светофара е инструктиран да спира превозни средства и пешеходци.

Жълтият цвят напомня за слънцето, той може да бъде приятел или враг. Слънцето, сякаш предупреждава: “Внимание! Внимавайте и не бързайте.

Зеленият цвят се асоциира със зелени полета, гори, ливади. С една дума, всичко, което е свързано с мира и почивката. Т.е, това е безопасност. Има логика.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post История на Светофара appeared first on Зелен Свят.

Знаете ли, че календара, който виси на стената ви е тяхно изобретение. Те първи базират дните си спрямо лунният цикъл. На само календара, но и начина, по който броим секунди, минути и часове произхожда от шумерите. Това вероятно е поставило началото на основата на аритметиката.

Често древните египтяни са споменати за уникалният начин, по който те пишели. Понякога дори получават титлата на първата цивилизация с писмен език. Това обаче е грешно. Поне 2 хиляди години преди тях шумерите създали собствена писмена реч, която до ден днешен е датирана като първата такава.

Шумерите създават колелото. Това само по себе си е може би едно от най-големите постижения на човечеството, редом с откритието на огъня. Друго голямо тяхно постижение е създаването на стъклото и изобретението на платноходката.

Смята се, че шумерите за създателите на селското стопанство, чрез изобретяването на ралото. Те са първото общество, което използвало канали и създавало карти на градовете и земите си. Шумерите използвали бижута и грим още преди египтяните. Друго, с която ги предхождат е създаването на бирата – намерени са повече от 500 различни рецепти за направата на бира.

Всичкото познание, което са имали шумерите казват, че са получили от Анунаките. Преписват всичко на тях – същества, който дошли на земята и им предали своята наука. Съществува една интересна плоча, която подсказва, че може би има някаква истина в признанието им. На нея е изобразена слънчевата система, точно така както я познаваме и днес. Как е възможно да са имали такова познание за обекти толкова далеч от Земята, при положение, че те тепърва за открили колелото и земеделие? Плочата датира 5 хиляди години преди да осъзнаем, че планетите се движат около слънцето, а първият телескоп бил създаден малко след това. Без тези средства как е възможно да знаят с точност оформлението на слънчевата система?

Дали наистина е имало извънземна намеса или са притежавали технология, забравена от историята?

Автор: Мартина С. Попова

The post Науката на шумерите appeared first on Зелен Свят.

Даниел Бърнхам събрал дузина архитекти и инженери и им заръчал да създадат структура по-добра от Айфеловата кула. Един от присъстващите бил 33 годишният инженер Джордж Вашингтон Гейл Ферис. Доста идеи били представени на Бърнхам, но той отхвърлил всички. Ферис бил единствения който решил да помисли абстрактно. Докато седял в ресторант си представил огромно въртящо колело в небето. Чрез него хората щели да могат да видят града си от висотите. Но не било лесно да убеди Даниел Бърнхам в този дизайн, тъй като той казал, че това било крайно опасно и отхвърлил идеята. Ферис обаче не се отказал лесно. След продължително време на разговори и уговорки успял да убеди инвеститори да платят са постройката. Събрал 400 хиляди долара и започнал проекта си.

Различните части били направени предварително в Ню Йорк, Сан Франсиско и Вашингтон и били доставени до Чикаго. Сглобили всичко на място като първо поставили основата. Върху нея изправили две паралелни кули. След това огромното колело било поставено между тях държано от 45 тонова ос. Парен двигател бил използван за да завърти колелото, а въздушна спирачка била поставена в случай, че колелото трябвало да спре на момента. Когато било завършено, виенското колело се издигало 80 метра и имало 36 кабини, които можели да поберат повече от 2000 души наведнъж.

Ферис и жена му заедно с кмета били първите, които се качили. За 19 месеца повече от 1 милион души се виели в редички, за да се качат на колелото. Това бил единственият лесен начин да се види града от такава височина. Вестниците пишели статии след статии за новото изобретение. Скоро след края на световният панаир, на всякъде из света започнали да изникват копия на виенското колело. Най-голямото колело в момента се намира в Лас Вегас, за това ако не ви е страх от височини, отидете и вижте фантастичните светлини от небето.

Автор: Мартина С. Попова

The post Сътворението на виенското колело appeared first on Зелен Свят.

Ако ви попитам, как бихте накарали един ферибот да премине от единия бряг на река до другия, какво бихте измислили? Може би ще предложите някаква система, която би дърпала плавателният съд от единия край до другия или специален канал, които се позволи на ферибота да преплава директно към другия бряг.

Да, но всички тези изобретения биха изисквали енергия. Швейцарският отговор е без полагането на каквито и да е усилия, никакви системи и никаква употреба на енергия, била тя машинна или човешка.

Много е просто. Имате тяло което се нуждае от непостоянна енергия за да се задвижи. То седи в река, която реално е точно това. Швейцарците не мислели дълго – опънали дебела жица от единият край на реката до другият и просто завързали ферибота за нея. Когато било време да отплава, капитана насочват ферибота в посоката на другия бряг и поддържал тази посока. Непрестанното движение на водата сама премествала плавателният съд до другия край. Нямало е нужда от мотор или сложни механични системи, а проста физика.

Сега вероятно ви изглежда доста очеваден този отговор, но кои от вас се сетиха за него преди да го разберат? Може би трябва да се замислим защо се хвърляме на грандиозните сложни неща, когато отговорът е много по прост и ясен.

Днес в Швейцария, въпреки че имат мостове, все още използват тази система на някой места. И защо не – ефикасна е и е лесна. Дали като традиция или може би искат да покажат гениалността си продължава да се използва този метод за прекосяване на река.

Автор: Мартина С. Попова

The post Самозадвижващите фериботи на Швейцария appeared first on Зелен Свят.