Идеята, че тиранозаврите имат добри носове, не е нова. През 2008 г., например, изследователите показаха, че Т. Рекс и неговите братя и сестри са посветили големи части от мозъка си на обработка на миризмата. Новото изследване бележи най-новото в нарастващото движение, за да се свърже ДНК на живите животни с техните тела и сетивни способности, с цел по-добро разбиране на способностите и поведението на техните отдавна изчезнали роднини.

“Това не е Джурасик Парк”, казва водещият автор на изследването Греъм Хюс, биолог в университетския колеж Дъблин, като се позовава на известното измислено усилие да се реконструира динозавърското ДНК. “Опитва се да разгледаме как сензорната еволюция е наистина основен играч в това дали един вид ще стане хищник на върха на хранителната пирамида.”

Хюс и неговият колега Джон Финарели, палеобиолог от университетския колеж Дъблин, отдавна били влюбени в идеята да погледнат чувствителността на динозаврите и да съсредоточат усилията си върху миризмата.

Двойката се придържа към цялостната форма на мозъка на динозаврите, която може да бъде частично запазена като отпечатъци по вътрешните повърхности на някои добре запазени черепи. Може да звучи като невъзможен проблем, но за щастие изследователите имаха живи примери: птиците – последните живи динозаври.

Общо казано, живите птици с по-обонятелни рецептори – протеини, които се свързват със специфични молекули на миризмата – са склонни да имат непропорционално големи региони в техните мозъци, които обработват миризмите. Така Хюс и Финарели измерили съотношения на мозъчния размер за 42 живи птици, две изчезнали птици, американския алигатор и 28 изчезнали не-птичи динозаври. Те открили, че тиранозавърът вероятно имал между 620 и 645 гена, кодиращи неговите обонятелни рецептори, а генът е малко по-малък от този в днешните пилета и домашните котки. Други големи месоядни динозаври, като Albertosaurus, също имали голям брой обонятелни рецепторни гени.

Но миризмата не служи само за намиране на храна. Животните използват миризми, за да разпознават роднините си, да маркират техните територии, да привличат приятели, да откриват хищници и др. Сред всички живи гръбначни животни, рекордът за най-обонятелните рецепторни гени лежи на съвременния слон, който има около 2500 такива гени.

Разбира се, някои динозаври, които са ядяли растения, показват доказателства за по-голяма зависимост от миризмата от някои месоядни. Един от тревопасните видове, които Хюс и Финарели изследвали, имал повече проектирани обонятелни рецепторни гени, отколкото Велоцираптор и много от родовете на този хищник.

The post Обонянието на Тиранозавъра appeared first on Зелен Свят.

За изследването учените от Медицинското училище в Брайтън, Англия наеха 17 здрави възрастни души, които били изложени на сканиране с функционална магнитно-резонансна томография. В същото време, пуснали в помещението поредица от петминутни звукови пейзажи както от изкуствени, така и от естествени природни среди. Здравният доклад съобщава, че по време на всеки звуков пейзаж участниците изпълняват задача, която измерва тяхното внимание и време за реакция. Тяхната сърдечна скорост се наблюдавала, за да се определи дали автономната нервна система е засегната.

Докато преглеждали резултатите, изследователите забелязали, че активността в мрежата за подразбиране в мозъка варирала в зависимост от възпроизвежданата музика. Слушането на изкуствени звуци било свързано с модели на фокусирано внимание. Звуците на естествената природа, от друга страна, произвели по-фокусирано внимание при участниците. Те споделят, че изкуствената музика ги накарала да се тревожат и размишляват за ситуации извън техния контрол. Те били свързани с състояния, включващи психологически стрес, депресия и тревожност. В това състояние времето на реакциите на участниците било по-бавно в сравнение със слушането на естествените звуци. Въз основа на данните изследователите стигнали до заключението, че звуците от природата спомагат за намаляването на симпатиковата реакция на тялото и увеличаване на парасимпатиковия отговор, който е свързан с релаксацията и чувството за благополучие.

Научен сътрудник от това последно проучване заяви, че определено биха препоръчал разходка в естествената среда на природата на всеки, независимо дали в определен момент се чувства тревожни или не. Дори няколко минути кратка разходка из близкият парк може да са от значителна полза. Той признава, че изследването го е вдъхновило да излиза по-често из природата. Споменава, че слушането на звуци от природата му помогнали със стресирани моменти на работа и облекчили напрежението.

Автор: Мартина С. Попова

The post Лечебните звуци на природата appeared first on Зелен Свят.

Екипът от изследователи, работещи за Хадани, разбрали, че растенията наистина могат да усещат вибрациите, създадени от размахващите се криле на опрашителите. Растението временно увеличава нивата на глюкозата в нектара, за да привлече насекомите. В случая цветът на растението играе роля на ухо и могат да различат вибрациите на пчелните крила и други неуместни вибрации.

Специфичната област на интерес за Хадани е теорията на еволюцията. Следователно тя е убедена, че би било доста неблагоприятно за растенията, ако не могат да използват правилно звука като основен природен ресурс. Според нея реакцията при дочуването на звук може да подобри оцеляването и предаването на генетично наследство в растенията. Екипът на Хадани се фокусира предимно върху цветята, тъй като опрашването е един от най-важните фактори за оцеляването на растенията. Някои от растенията са били подложени на тишина, а други – на записи на звук от пчелни крила. Нямало промяна в растенията, изложени на тишина. Онези, които били изложени на звуци от пчели и нискочестотни вибрации, показвали значителни промени в нивата на глюкозата в техния нектар. Още по-интересно е, че ефектите били реализирани само за 3 минути от излагането на цветята на звуците.

Въпреки че цветята притежават  много различни форми и размери, те са предимно вдлъбнати или оформени като купички. В резултат на това те са доста добри приемници и усилватели на звукови вълни. За да се измерят вибрациите в цветята, Хадани използвала инструмент, известен като лазерен вибратор. Установено е, че специфичната форма на цветето го прави много ефективно по отношение на акустиката. Цветята, в които са отстранени венчелистчетата, са намалили акустичният им ефект.

Констатациите на Хадани повдигнаха много уместни въпроси. Някои цветя са акустично по-добри от други? Могат ли пчелите да разпознаят промяната в нивата на глюкозата? Този капацитет има ли други ползи? Остава и въпросът дали растенията могат да слушат други видове звуци.

Автор: Мартина С. Попова

The post Цветята чуват пчелите appeared first on Зелен Свят.