Откритието е направено по време на разкопки в близост до Бялата пирамида на Аменемхат II, фараон от 12-та династия, починал в началото на 19 век преди новата ера. Пирамидата, една от няколкото построени в некропола в Дахшур, е била добита с белите си варовикови блокове и силно разграбена. Малко от паметника остава до днес.

Защо тогава късните периоди на мумии са открити близо до пирамида на Средното царство, построена преди около 1200 години?

Околността служила като елитни погребални площадки за град Мемфис, който служил като столица на Долен Египет по време на старото царство и остава мощен през Средното царство. Към късния период обаче столицата се е преместила в делтата на Нил, но районът около Дахшур и Саккара остава важен култов център, казва египтологът и изследователят Сара Парчак.

“Все още се е смятало за свещено място”, казва тя, “така че тук се намират много високопоставени елитни погребения и гробници от късния период, разпръснати из Дахшур и Саккара.”

The post Мумиите открити до Бялата пирамида appeared first on Зелен Свят.

До ХХ век почти всяко местенца на земята било посетено и проучено от човека. Само две ключови места останали – Северния и южния полюс. Ветеран в сферата на експедициите, Руал Амундсен мечтаел да достигне до северния полюс. Но през 1909 година, по време на подготовката достигнали до него вести, че американски изследователи вече са направили пътешествието. Вместо да се отказва от плановете си, Амундсен решил да промени посоката. Той крил плановете си от всички до последният момент. Британски изследовател вече бил посетил Антарктика и гледал да постави името си на това постижение. Той също провеждал експедиция до южният полюс. Вестниците нарекли това „Състезание до полюса“.

Но ако това е било състезание, със сигурност е било странно. Експедициите започнали по различно време, от различни места и имали различни планове за пътешествието. Амундсен искал просто да достигне до южният полюс. Той пристигнал с малка група от хора и повече от сто кучета. Те били оборудване с специални дрехи и обувки за да могат да се преборят с ледът и снеговете. Неговият противник имал изцяло различен план. Той започнал обширна научна експедиция и пътувал с три пъти повече хора. Но по-голямото количество екипаж забавило тяхното придвижване.

През 1911 година, пред като изчакали края на дългата полярна нощ, и двата екипажа се отправили на юг. Британците избрали бавен и труден път. Амундсен, с неговите петима души отбор, се справяли бързо с терена макар да са използвали до тогава непозната пътека. Те изпреварили конкуренцията и на 14 Декември достигнали първи до пустата им дестинация. Заедно с флагове, те оставили писмо за британците, което не било открито до повече от месец след това.

Когато британците достигнали до там, загубата на състезанието било най-малкият от проблемите им. На обратният път към лагера двама мъже починали от студ, глад и преумора. Останалите се надявали да бъдат пресрещнати от хора от лагера, но поради редица злополуки и лоша комуникация тяхното спасение никога не пристигнало. Техните останки, заедно с дневника на изследователя не били намерени до пролетта.

Днес редица учени от различни краища на света живеят и работят в Антарктика, но пътешествието на тези първи изследователи не е забравено.

Автор: Мартина С. Попова

The post Опасното състезание до Южният полюс appeared first on Зелен Свят.