Американският континент, открит от Христофор Колумб случайно през 1492г., е населен от многобройни народи. Колумб, който смята, че достигнал Индия по западния път, ги назовава Indios, индийци (индианци). Тези твърде разнообразни народности вероятно са дошли от Азия на много вълни през Беринговия проток, морски ръкав от 80 км между Сибир и Аляска. Този проток е лесен за преминаване: през зимата е замръзнал, а през лятото е достатъчно едно кану, каквито притежават и днес ексимосите. Най-голямата вълна може би датира отпреди 20,000 години. Други идват вероятно от полинезийските острови на далечния Южен Пасифик, откъдето са емигрирали на етапи с помощта на големи салове.

Те не познават нито колелото, нито коня, но някои притежават високо технологично равнище. Те са известни като предколумбовите цивилизации, т.е. съществували прези пристигането на Христофор Колумб и откриването им от европейците. Разнообразието им се обяснява с различната обкръжаваща среда: джунгла, пустиня, нагморска височина, студ, топлина… Три измежду тях (маи, ацтеки и инки) са особено силни развити и спечелват възхищението на conquistadores, испанските завоеватели от XVI век, които обаче ги разрушават…

Територията на маите покрива част от Централна Америка и полуостров Юкатан. Тя се намира около градове-държави (Тикал, Паленке…). Начело на всяка стои крал-божество, подпомаган от вицекрал, чиновници и воини. Кралят е от кастата на жреците, която монополизира властта и взима данъци от останалата част на обществото. Жреците извършват ритуали към божествата (Слънцето, Луната, Вятъра, Дъжда…), като принасят в жертва хора и животни. Маите не са завоеватели: те търсят само пленници за роби. През Х век един съседен народ, толтеките, се настанява в Юкатан и претопява маите. Но след бунт през 1450г. кралството им се разпокъсва и не устоява на испанските завоеватели.

Разположени в дъното на обществената стълбижа, под търговците, но над робите, селяните имат тежката задача да изхранват тези, които не произвеждат. Те живеят в гървени колиби, измазани с пръст и покрити с клонак, които образиват селища, отдалечени от града и прекрасните му паметници. Царевицата, основната им храна, вирее добре във влажния и топъл климат. Тя може да изхранва много хора, без да изисква многобройна работна ръка. Но тези, които не обработват земята, трябва да участват в големите строежи в градовете: храмове, гробници, светилища…

The post Предколумбовите цивилизации appeared first on Зелен Свят.

…ще стигнем и във Великобритания

През лятото на 1921 г. археологът-аматьор Алфред Уоткинс стоял на хълм в Херефордшър, Англия, когато забелязал права линия от църкви, градски кръстове и древни могили, а през 1925 г. публикувал книгата си Стария прав път, според който цялата английска провинция е била преплетена от подобни подравнения. Клайв Ръгълс е водещият авторитет в Обединеното кралство по археоастрономия и в своята Древна астрономия Енциклопедия на космологиите и митовете (2005) той отбелязва, че подредбите на сградите, описани от Уоткинс, имат имена, съдържащи сричка „лей“, откъдето идва и терминът “лей-лайн”.

По онова време и, като цяло и днес, археолозите все още пренебрегват теорията на Уоткин, защото, ако не по друг начин, то „Древните британци се смятали за твърде примитивни”, за да измислят система, в която да разполагат сградите си по древните правила за подредба. Ако до днес скептичният аргумент е бил само вероятен, тъй като толкова много древни характеристики преливат из английската провинция, то сега шансовете за откриване на определена подредба стават доста високи“

Сега в интернет може да се намери катастрофална бъркотия от подреждания и често им се дава „древен чужд произход“ и може би Уоткинс ще се обърне в гроба си, ако знае какво е направила Новата епоха с неговите наблюдения. Това настроение бе споделено преди няколко години от Джон Бруно Харе от Интернет архив за свещените текстове (ISTA), който написа параграф в „Ранни британски пътеки” в защита на Уоткинс: „Той беше интензивно разумен човек с активен интелект и аз мисля, че той ще бъде малко разочарован от някои от неблагоприятните аспекти на днешните линии.

Превод – Нина Жишева

The post Ако тръгнем по слънчевия път на бог Виракоча, сътворил инките,… appeared first on Зелен Свят.

Двата мита за произхода на инките

В статия на AFP.com се съобщава, че „интересът към организационните умения на инките и тяхното майсторство в инженерството” е накарало учените Рикардо Фуджита и Хосе Сандовал от университета в Лима San Martin de Porresit, да разрешат спора кой от двата мита за произхода на инките е по-точен.

Едната история твърди, че кралското семейство на инките произхожда от полубожествена двойка, която пътувала от езерото Титикака на север до Куско, в района на Пуно (съвременна Боливия), а втората разказва за група полу-божествени братя, произхождащи от планинска пещера, разположен в района на Пакаритамбо, близо до Куско.

Може ли ДНК-тестът да уреди спора?

Фуджита и Сандовал създават генетичен профил на потомците на владетелите на инките, като се опитват да „разкрият дали съществува уникален патриарх на инките“ Фуджита споделя пред репортери на АФП. „Това е тест за бащинство, но не между баща и син, а между народи“.

Изследваните проби от ДНК са събрани от плацента на местата, споменати в митовете, и “След три години проследяване на генетичните отпечатъци на потомците” учените успяват да потвърдят, че и двата мита за произхода са базирани на действителността! Сандовал съобщава, че двете легенди са “действително свързани” и обобщава:

“Заключението, до което стигнахме, е, че аристокрацията от Тахуантинсуйо произхожда от две линии, едната в района на езерото Титикака, а другата около планината Пакаритамбо в Куско.”

Родовият път на инките

Инките са разработили модерни селскостопански системи и са натрупали такъв излишък от ресурси и богатство, че са имали време да създадат огромни каменни храмове, пътни мрежи и градове, включително обекта на световното наследство на ЮНЕСКО Мачу Пикчу, популярен планински връх и храмов комплекс в днешно Перу.

Инките са използвали познанията си по астрономия, за да записват минаващото време и да наблюдават движението на Млечния път и планетите от храма на Слънцето в Куско, който се е смятал за „пъпа на земята“. От това свещено място са били наблюдавани и астрономическите условия по време на ключови етапи от селскостопанските цикли. Тези наблюдения били митологизирани в истории, които разказват за движенията на съзвездия и планетарните формации, осигуряващи успешното културно предаване на важна информация за оцеляване по време на социални промени, промени в режима и естествени катастрофи.

ДНК и митове

Най-големият проблем, пред който били изправени учените преди откритията на Фуджита и Сандовал, е фактът, че испанските конквистадори са изгорили всички писмени документи на инките през 1532 г. Само шепа испански мисионерски свещеници са записали и са опитали да тълкуват митовете за създаване на инките и въпреки че йерархията на духовете, боговете и богините е сравнително добре разбрана, истинския произход на народа на инките е загубен във времето.

Сега, когато учените са открили физическия произход на владетелите на инките, те възнамеряват да отидат много по-назад във времето, за да тестват ДНК на древни реликви, като мумии. Фуджита каза пред репортерите, че сега търсят къде „най-преките потомци на инките са погребани, за да проследим историята им” и че са се стремили към “най-пълната картина за произхода на най-важната пред-испанска цивилизация.“

Ако двамата учени успеят да съберат и след това да аналзрат ДНК от мумифицирани предци на инките, те ефективно ще стартират цяла нова област на археологическите и антропологичните изследвания, но точно пред тях стои стена – испанските конквистадори не само са унищожили писмените паметници, но са изгорили и мумиите преди да разтопят златните им ковчези.

Автор – Нина Жишева

The post Инките – погубената цивилизация appeared first on Зелен Свят.

Градът е забравен повече от 400 години и едва в 1911 г. е открит от американския историк Хирам Бингъм.

Историята на откриването на този град е много интересна: Бингам се е разхождал из планините и по пътя срещнал момче с керамична кана. Бингъм, като учен специалист, веднага осъзнал, че каната не е обикновена и попитал момчето откъде я е взел. Възрастните местни жители не разкривали тайните си, но момчето, разказало за Мачу Пикчу и показало пътя на Бингъм.

Не е известно за какво точно е построен Мачу Пикчу. Според документи от 16-ти в., това е било резиденцията на Върховния инка Пахакутек. Според друга версия, градът е имал военна и отбранителна цел: първо, той е контролирал съседните племена на инките, и второ, под контрола на Мачу Пикчу е имало достъп до плодородни тропически и субтропични райони.

Градът е съществувал малко повече от 100 години – до 1532 г., когато испанските колонизатори нахлули на територията на империята. По това време жителите на Мачу Пикчу мистериозно изчезнали.

Известен като “Изгубеният град на инките”, Мачу Пикчу помещава над 150 отделни сгради, включващи вани, къщи, храмове и светилища.

Всички постройки и нива в Мачу Пикчу са свързани с общо около 3000 каменни стъпала. Интересен феномен е, че  камъните, с които е построен града са издялани така, че да могат да паснат един на друг, без да се налага да се използва хоросан. Камъните са толкова плътно поставени, че дори игла не може да премине между тях.

Теориите за значението на Мачу Пикчу са много. Някои вярват, че е бил царска резиденция, а други смятат, че е бил таен церемониален център.

Мачу Пикчу е един от най-важните археологическите обекти в Южна Америка и най-посещаваният паметник на Перу.

Мачу Пикчу – едно от новите седем чудеса на света.

В 1983 г. това място е включено в броя на обектите на ЮНЕСКО за световно наследство.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Мачу Пикчу – подаръкът на инките appeared first on Зелен Свят.