– „Къде и как се появило това невероятно изобретение, което ни дава ред и дисциплина на движението по пътищата?“

Било е време, когато не било лесно да се пресече улицата на голям град. Дълго време хората стояли на тротоара и чакали безкрайния поток конски каруци да свърши. Най-нетърпеливият се затичвал от другата страна на улицата, рискувайки да падне под копитата  на конете или колелата на каретата.

Преведено от гръцки, светофар означава “носител на светлина”. Той регулира движението с помощта на светлинни сигнали.

Преди много години в Лондон (повече от 140), близо до сградата на британския парламент, движението е било контролирано с помощта на механично устройство. То е изобретено от  инж. JP Knight – специалист по железопътни семафори.

Първият светофар стоял в центъра на града на 6-метров стълб в близост до сградата на британския парламент. Управлявал се от специално назначено лице. Контролирали го ръчно, имал две крила на семафор и през нощта се осветявал от газова лампа. Светофарът се е използвал за улесняване на преминаването на пешеходци от другата страна на улицата, а сигналите му били предназначени за превозни средства.

За съжаление в началото на 1869 г. фенерът на устройството експлодирал и ранил полицая, който отговарял за светофара. След този инцидент в продължение на почти 50 години, светофарът бил забравен.

Първата автоматична система от светофари (способна да превключва без пряка човешка намеса) била разработена (и патентована) през 1910 г. от Ърнест Сирин от Чикаго. Неговият светофар използвал осветени надписи.

Изобретателят на първата електрическа светлина е бил Солт Лейк Сити (Юта, САЩ ). През 1912 г. той разработил (но не патентовал) светофар с два кръгови електрически сигнала (червен и зелен).

На 5 август 1914 г. в Кливланд (Охайо, САЩ ), американската компания за светофарни уредби, инсталирала 105 електрически светлини на конструкцията на Джеймс Хог.

Те имали червен и зелен сигнал. Превключвайки, издавали звуков сигнал. Системата е била управлявана от полицай, седящ в стъклена кабина на кръстопът. Светофарите определяли правилата за движение.

През 1920 г. в Детройт (Мичиган, САЩ) и Ню Йорк били монтирани трицветни светофари с жълт сигнал. Авторите на изобретенията са Уилям Потс и инж. Джон Ф. Харис.

В Европа подобен светофар е бил инсталиран през 1922 г. в Париж  и в Хамбург .

Съвременните светофари са сложни устройства, които се състоят от контролер за светофара, сензори за превозни средства, стълбове и светофари. Във връзка с историята на светофара, често се споменава и името на афро-американския изобретател Гарет Морган, който патентовал познатият ни дизайн на светофара през 1922 г.

 А защо са избрани тези три цвята?

Червеният цвят е по-забележим, няма да го объркате с никой друг. Червеният цвят  призовава за предпазливост. Ето защо червеният сигнал на светофара е инструктиран да спира превозни средства и пешеходци.

Жълтият цвят напомня за слънцето, той може да бъде приятел или враг. Слънцето, сякаш предупреждава: “Внимание! Внимавайте и не бързайте.

Зеленият цвят се асоциира със зелени полета, гори, ливади. С една дума, всичко, което е свързано с мира и почивката. Т.е, това е безопасност. Има логика.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post История на Светофара appeared first on Зелен Свят.

Какво следва, ако това се случи?

Оказва се, че ситуацията няма да бъде толкова драматична колкото може би си представяте. Музеите и галериите почти винаги имат застраховки за подобни случаи. Все пак, случват се злополуки. Във всички ситуации, в който предмет от изложба е бил повреден, който е документиран, не са били наложени никакви такси върху индивида. Най-лошото, което може да се случи при такава злополука е да бъдете изгонен от музея или да ви бъде забранено да посещавате обекта.

Ник Флин посещавал музей в Кеймбридж, когато се спънал и бутнал три вази от VII век, който били на стойност около 200,000 долара. Той казва, че по никакъв начин не е било нарочно, просто невнимание от негова страна. Отговорът на музея бил под формата на писмо, което посъветвал Флин да не посещава музея в близкото бъдеще. Музеят дори не искали да го именуват публично, за да не го засрамят. Знаем името му защото е бил намерен от великобританската преса.

При друг случай от 2010 година, млада дама, която не била именувана публично, разрушила 130 милионова картина на Пикасо. Картината се казвала „Актьорът“, а младата дама паднала върху нея по време на час по изобразително изкуство. Това, скъсало паното в долният десен ъгъл. При тази ситуация, музеят бил по-разтревожен дали дамата е добре, отколкото картината.

Изглежда, че няма особено големи санкции, ако счупим нещо в музея, но това не означава, че не трябва да внимаваме изключително много. Предметите, картините, артефактите и др., който биват представени на обществото за безценна част от нашето минало и изкуство и е наше задължение да се грижим за тях.

Автор: Мартина С. Попова

The post Aко счупим нещо в музей…? appeared first on Зелен Свят.

Той все още си е там.

Може би ще попитате защо? Нямаме ли технологията да го изкараме?

Малко преди полунощ, когато кораба се ударил в айсберг, той пробил поне 5 огромни дупки в предницата му. Титаник започнал да потъва право надолу, но когато застанал почти вертикално, тежестта на задната му част счупила кораба на две. Повече от 1500 души починали заради този инцидент. Отнело почти час и половина за да дойде помощ, при което по-голямата част от хората или се удавили или замръзнали в очакване. Около 700 души били спасени.

Какво знаем обаче за остатъците от кораба?

Дълбочината, на която се намира е толкова дълбоко, че до там не достига светлина, а налягането е огромно. Титаник, както вече споменахме е на две части, който лежат на около 600 метра една от друга на дъното на океана. Защо двете части са на такова разстояние е мистерия.

Експедицията за намирането му отнело 11 гмуркания, за да се намерят останките, които били намерени на 14 Юли 1986г. След откритието му, изследователите казали, че са доста сигурни, че Титаник никога няма да бъде изваден от дълбините. Ръждата е повредила кораба до такава степен, че той буквално се разпада. След откритието е била организирана друга експедиция, при която се потопили 32 и изкарали над 1800 предмета.

По-късно, през 1996г. бил направен амбициозен опит да се повдигне част от Титаник. Част от външната облицовка на кабините от първа класа тежала 20 тона, с размери 4.6м на 7.6м. Използвали надуваеми дюшеци пълни с дизел, който е по-лек от водата и може да издържи на голямото налягане. Тези механизми били закачени за частта и напълнени. Само 4 от 6-те достигнали до повърхността и е трябвало да се помогне процеса с подводници. Експедицията била успешна.

Титаник, вероятно наистина никога няма да бъде изцяло вдигнат, поради масивността му. Дали има възможност да се повтори подобна експедиция? Вероятно не. Учените докладват, че вид бактерия бавно разяжда металната му структура, което означава, че може би един ден Титаник ще изчезне изцяло.

Автор: Мартина С. Попова

The post Къде е Титаник днес? appeared first on Зелен Свят.