Малко се знае за ранния живот на Патрик, но е известно, че е роден във Великобритания по време на римските нашествия . Баща му е бил дякон, а дядо му – свещеник в християнската църква. Когато е на 16 г., е бил отвлечен от ирландски нашественици и превърнат в роб в Ирландия. Смята се, че е бил държан някъде на западния бряг на Ирландия, най-вероятно в Майо, но точното място не е известно. В своята изповед споделил, че Господ се е явил в съня му и му е казал да избяга от пленничеството, като стигне до брега, където да се качи на кораб, който да го върне обратно във Великобритания. След завръщането си станал свещеник.

През 432 г. той е бил повикан да се завърне в Ирландия, но този път като епископ, за да откаже ирландците от политеизма и да ги покръсти. Според ирландския фолклор Патрик използвал трилистна детелина, за да обясни Светата Троица.

Зелени панделки и детелини са се носели по случай деня на свети Патрик още през 17 век. Според поверието Патрик е използвал трилистната детелина, за да обясни Светата троица на езичните ирландци. По време на въстанието от 1798г. , за да изявят политическите си нагласи, ирландските войници носели зелени униформи, надявайки се да привлекат общественото внимание.

В Ирландия, празникът на Свети Патрик е честван с много ритуали и приветстван много подобаващо. Пият ирландско уиски и бира.

Широко се чества и от ирландската диаспора по света. Особено във Великобритания, Канада, САЩ, Аржентина, Австралия и Нова Зеландия. Честванията обикновено включват паради и фестивали, танци, и носенето на зелени дрехи или детелини.

Въпреки, че денят на свети Патрик не е официален празник на САЩ, той се празнува почти навсякъде в страната. Обикновено се отбелязва като ден на ирландците или на ирландско – американската култура.

Денят на свети Патрик се отбелязва в САЩ от края на 18 век.

В Япония, Денят на свети Патрик се отбелязва на 9 места. Първият парад в Токио е организиран от организация за ирландска култура в Япония през 1992 г. Днес празненствата по случай празника се организират почти през целия март.

Малкият остров Монсерат, известен като „Изумрудения остров на Карибите“ (защото е основан от ирландски бежанци), е единственото място на света извън Ирландия, където денят на свети Патрик е официален празник. Този ден служи и за възпоменание на потушено въстание от 17 март 1768 г.

Денят на свети Патрик се слави с голяма популярност в Нова Зеландия и Австралия – зелените дрехи са традиционни и улиците често са пълни с пияни веселбари още от ранния следобед до късно вечер.

Ирландците са оказали голямо въздействие върху социалните, политическите и образователни системи и на двете държави, основно заради многото ирландски емигранти, пристигнали през 19 в. По този начин на деня на свети Патрик се гледа като на празнуване на ирландските корени.

Ирландската асоциация в Корея празнува деня на свети Патрик от 1976 г. насам в Сеул, столицата на Южна Корея.

Въпреки, че в Швейцария празникът най-често се отбелязва на 17 март с паради, подобни на тези в съседните европейски страни, много студенти организират малки празненства предната вечер, включващи алкохолни напитки и зелени дрехи.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Денят на Св.Патрик – опиянение в зелено appeared first on Зелен Свят.

Някой учени твърдят, че червенокосите хора ще изчезнат до края на този век. Това е малко екстремно. Те не са най-рядкото нещо, но не са и особено често срещани. Държави като Ирландия и Шотландия наистина притежават доста червенокоси хора, но като цяло тези хора са от 1 до 2% от общото население на земята.

Не, не получават косата си защото са откраднали адски огън или са били заченати по време на менструация или са били ухапани от върколак… Те получават медните си коси по същия начин като нас – от меланин. Той е причината за цвета на очите, кожата и косата ни. Всички го имаме. Това е проста генетика. Единствената разлика е, че при червенокосите хора той е малко мутирал. Тъмният вид е на лице при хората, които са изложени на голямо количество слънце, най-вече живущите около екватора. Хората със светлия вид са ориентирани по към скандинавските държави където няма толкова слънце и така те са руси, синеоки и бледи. Червенокосите имат мутирала версия на този светъл ген. Бледата кожа е по-добра при генерирането на витамин D. Това вероятно е предоставило предимство за оцеляване във вечно облачния север.

Може би сте чули слуха, че рижавите хора не търпят на болка. За жалост има част истина в това. Изследвания заключили, че червенокосите хора са по-чувствителни към термична болка – екстремна топлина или студ – и че средно те се нуждаели от 20% повече упойка. Учените не са напълно наясно защо това се случва, но имат хипотеза, че точно мутаралия хормон, които ни определя нашата пигментация може би е свързан и с ендорфините – натуралните ни обезболяващи.

Не се безпокойте, червенокосите хора няма да изчезнат. Каквото и да става… винаги има боя за коса.

Автор: Мартина С. Попова

The post Червенокосите хора appeared first on Зелен Свят.