Мрачна, обезкуражаваща и гневяща, Стената на куклите е артистична инсталация, която оставя впечатление у всички, които минават покрай нея по една от централните пътни артерии на Милано. Разположена в популярния район Ticinese и в близост до базиликата Сан Лоренцо, стената е силен и впечатляващ израз, който едновременно отбелязва и осъжда убийствата и насилието срещу жени.

Трудно е да я пропуснете и да я пренебрегнете – сива, покрита с мрежа, украсена с различни видове висящ кукли. Изсушени цветя, снимки, плакати и стихотворения също са изложени, като някои от тях описват статистически данни за престъпленията срещу жените, някои от тях са мощни изявления, написани от жертвите, за да се изправят творчески срещу своите насилници.

Ефективността на инсталацията може би е засилена в резултат на дълголетието й, тъй като някои от изложените кукли висят там от няколко години. Образите на мръсни, висящи играчки, символи на детска невинност, заедно с имената на убитите жени, със сигурност са въздействащи и успяват да привлекат вниманието към въпроси, които за съжаление са все още актуални. Членовете на обществеността са свободни да прикрепят неща към стената, а нови кукли и произведения на изкуството се добавят през цялото време.

Инсталацията е идеята на певицата и автор на песни Jo Squillo и е открита по време на мъжката седмица на модата в Милано през 2014 г. Всяка година през седмицата Squillo и група доброволци събират представители на обществеността около стената, за да повишат осведомеността и да припомнят за жертвите на насилие, независимо дали физическо или психологическо. През останалата част от годината куклите остават тъжна, мълчалива декларация на протест и възпоменание.

Превод – Нина Жишева

The post Стената на куклите в Милано appeared first on Зелен Свят.

“Не виждате ангели, а усещате присъствието им”, каза той на неотдавнашна конференция. „Те приличат на слънчева светлина, която се пречупва върху вас през кристална ваза.“ Позоваванията на ангелите съществуват толкова дълго, колкото е записана човешката история. Коренът на думата „ангел“ идва от „ангелос“, което означава „пратеник“ и за първи път се говори за тях в микенската цивилизация в Гърция преди повече от 3000 години.

Ангелите се намират в основните религии на юдаизма, християнството и исляма. И все пак, ангели, или божествени помощници, също бяха открити в шумерските, вавилонски, персийски, египетски и гръцки писания и са имали голямо влияние върху идеите за ангелите в самите ключови религии. Например, добре известно е, че древните шумерски текстове са предхождали еврейската книга на Битие, включително идеята за съществуването на ангели.

Но откъде идва първоначалната идея, че ангелите имат крила? Хермес, в гръцкия пантеон на боговете, изпълнявал функцията на пратеник и е изобразяван с крила на петите си. В древен Египет богинята Нептис също е била крилата; релефи, изобразяващи я, се появяват в йероглифи в гробници. Грифони, крилати животни с човешки глави, се появяват в една много древна етруска гробница и много други култури включват крилати лъвове и бикове с човешки глави; крилати същества са били известни на викингите като валкирии, на гърците като ори; В Персия те са fereshta, на индуски, apsaras. Обаче, в традициите на Авраам, крила рядко са изобразявани на ангели до времето на император Константин и не са били популярни в изобразяването на ангелите до Възраждането. Исторически, ангелите, които са взаимодействали с хората, са били наблюдавани в „плът и кръв“.

Ангелите наистина са мистерия, която извиква много въпроси – първо, дали изобщо съществуват? И ако е така, какво точно са те? Някои, като Лаватор, вярват, че са същества на светлината, други казват, че са „Божии пратеници“ или душите на починалите, които ни водят в нашето житейско пътуване. По-противоречиво, има хора, които твърдят, че няма нищо „благочестиво“ у ангелите и че те са просто същества от плът и кръв,  извънземни, които може би са дошли в летящи обекти, оттук и и изображението на крила. Каквито и да са те, идеята за ангелите е завладяла сърцата и въображението на милиони хора по целия свят.

Превод – Нина Жишева

The post Свещеник твърди – ангелите не били крилати appeared first on Зелен Свят.

Легендата гласи, че Сант’Амброгио (Свети Амвросий), който още не е бил светец, а просто обикновен епископ, се разхождал в градината на базиликата, когато се появил дяволът. По това време Амброгио бил уважаван човек, така че дяволът прекарвал  много време в опит да го поквари, което раздразнило епископа. И така, Амброгио,  ритнал  дявола в задника и го ударил в колоната, където роговете му се забили в дупките. След като се опитвал дълго време да се освободи, накрая Дяволът успял да се освободи и избягал уплашен. И тъй, от онзи ден, в нощта на Великден, можете да го видите на карета, минаваща пред базиликата, като изтегля душите на грешниците до ада. Очевидно е, че легендата е достатъчно известна, за да привлече малка част от посетителите.

Популярната традиция гласи, че дупките миришат на сяра и ако сложиш ухо на камъка се чуват звуците на ада. Всъщност тази колона е била използвана за коронацията на императори в миналото.

Според това, което казва Галвано Фиама, те се заклевали на мисала, след това получавали желязната корона и прегръщали тази колона: “Когато римският крал искал  да получи короната на Кралство Италия в базиликата Амбросиана, императорът трябвало да отиде първи до мраморната колона, която се намира в базиликата Sant’Ambrogio.

Императорът трябвало да се закълне, че ще бъде покорен на папата и на Римската църква във времеви и духовни неща. Така архиепископът или игуменът на Сант’Амброджио е бил увенчаван с желязната корона като крал на Италия.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Colonna del Diavolo в Милано appeared first on Зелен Свят.

Хо Ши Мин, Виетнам
Французите въвеждат кафето във Виетнам през 1857 г., така че тази кремеобразна напитка е остатък от колониалното минало. Всяка от тях се сварява с метален филтър за еднократна употреба (наричан фин), който се поставя върху чаша, в която се поставят изобилно количество подсладено кондензирано мляко. Сместа се разбърква и се излива върху лед. Опитайте го във вътрешния двор на кафето Trung Nguyen, една от най-големите вериги в страната, с изглед към оживената улица Pham Ngu Lao.

Адис Абеба, Етиопия
В страната на произход на кафето посетителите могат да изпитат традиционна церемония за кафе само в частни домове. Тя включва печене на пресни зърна над въглищата и трикратно варене на основата, докато се изгаря тамян. Но съвременните жители на Адис Абеба пият черно кафе или дори макиато в семейното заведение Томоца в оживения квартал Пиаца.

Стокхолм, Швеция
Швеция е един от най-големите потребители на кафе по целия свят, вероятно поради традицията на Fika. Ежедневната кафе пауза, съчетана с лека закуска, може да се проведе у дома, на работното място или в кафене като Vete-Katten в Стокхолм. Нейните кифлички от канела или всепризнатата семело (кифлички, пълнени с бадемова паста и бита сметана) са перфектно подредени с топла чаша кафе.

Макао, Китай
Черният чай, остатък от английското владение в Хонг Конг, се филтрира през кърпа и се комбинира с подсладено кондензирано мляко и кафе, за да се направи yuanyang. През делтата на Перлената река в Макао, World Record Coffee сервира това кафе в продължение на 45 години с традиционен съпровод – препечен хляб на дървени въглища с още сиропично мляко.

Автор: Мартина С. Попова

The post Как пият кафе по света? appeared first on Зелен Свят.

Град Консоно, някога сънливо селскостопанско селище на около час път северно от Милано, бил изкупен, разрушен и реконструиран през 60-те години от предприемача Марио Баньо, който се надявал да го превърне в нещо подобно на Лас Вегас. Но през 1976 г., само няколко години след откриването на тази възрастна детска площадка в подножието на Алпите, свлачище унищожи входа, превръщайки мечтата на Баньо в призрак. През последните години селото е било място на подземни рейвове, две международни шампионата за криеница и проучванията на туристи, привлечени от зловещото очарование на изоставените селища в Италия.

Най-известните туристически обекти в Италия са древните руини, така че може би не е изненадващо, че някои от най-впечатляващите забележителности са точно тези призрачни градове.

Всяко село има своя собствена история на изоставяне. Някои от тях били изоставени след природни бедствия. Други се изпразнили по икономически причини. Много от изоставените села са разположени в области със спираща дъха природна красота. Смята се, че италианските „призрачни къщи“ са хиляди – някои са изоставени изцяло, а други с няколко упорити жители, които се задържат след като техните съседи са си заминали. Усилията, предприети от италианското правителство през 2007 г. за картографиране на нерегистрирани имоти, откриха около два милиона парцела земя с нерегистрирани призрачни къщи.

През последните години намаляващите общини са опитвали различни тактики за увеличаване на населението. Средновековното тосканско село Пратарича беше пуснато за продажба на eBay. “Гардиън” съобщи, че кметът на Бормида е представил идеята да даде 2 000 евро на всеки, който ще се премести там. Град Олалай предложи къщи за продажба по едно евро.

Автор: Мартина С. Попова

The post Призрачните градове на Италия appeared first on Зелен Свят.

Трюфели в Пиемонт

Какво свързано с белият трюфел кара хората да се наслаждават да платят до 3600 долъра за килограм, само за да вкусят парче трюфел върху ризото си? С една дума – ароматът. Тъй като те растат под земята, трюфелите нямат основното средство за изхвърляне на спорите – вятъра. За да компенсират, трюфелите отделят летливи ароматни съединения, които привличат определени животни, за да ги изкопаят и разпространят. Но трюфелите произвеждат аромат само за няколко дни, след това уникалният им вкус изчезва.

Пармиджано Реджано в Емилия-Романя

Тъй като сиренето Пармиджано Реджано отлежава от 18 месеца до 4 години, неговият аромат се засилва. Тези колела имат цвят на полирано злато. Зрънце от добросъвестно Пармиджано Реджано е с богат цвят на слама, твърдо, влажено, люспесто и притежава леко гранулирана текстура. Прясно настърган, ароматът му прави ястията великолепни. Сложната текстура се освобождава бавно, тъй като зърната се разтварят в устата и се разкрива слой след слой от вкус.

Маслиново масло Лука в Тоскана

Почти всеки регион в Италия отглежда маслини, но няколко местности са особено известни с ароматното, богато масло, което произвеждат. Тоскана е едно от тези места. Истинският необработен зехтин е скъп и трудоемък за производство и неговото ръчно производство е естествено ограничено – но е от съществено значение за тосканската кухня и кулинарните култури на всички средиземноморски региони. Малко количесто е често единственият ароматизатор, използван за укрепване на простите ястия от боб на Тоскана. Дори сочна пържола на Чианина достига нови височини, гарнирана с вихрушка от течно злато Лучезе.

Артишок в Лацио

Деликатно изработеният артишок е самият символ на Рим, открит в района на Лацио. Известен също като цимароло (от цима, което означава “отгоре”) той е продукт на внимателно подрязване. Култивиран във Витербо, Рим и Латина, където вулканичната почва придава специфичен вкус, той се допълва с други сортове през целия сезон. Пресният артишок е достатъчно нежен, за да се консумира суров. В края на сезона, по-малките останали артишокови глави се подрязват, мариноват и консервират в зехтин за дългите зимни месеци.

Автор: Мартина С. Попова

The post Вкусът на Италия appeared first on Зелен Свят.

Подобно на жителите на други католически страни, италианците прекарват Деня на нощта на 2 ноември, като поставят цветя на гробищата и разговарят с починалите си роднини, почитайки деня на мъртвите, или giorno dei morti. В Неапол, както и в други части на Южна Италия, това наблюдение се простира до около седмица и половина от различни ритуали и обичаи, които смесват християнските практики с местните традиции, комбинация, датираща от развитието на ранната църква по време на Римската империя.

Когато човек умре, те имат традиционно католическо погребение. Но след погребението тялото е поставено във временно дървено ковчеже и погребано в земята. Пет години по-късно семейството се връща на гробището, за да идентифицира роднините си. След като е направена идентификация, погребалните почистват тялото и го увиват в бяла тъкан в един вид процес на мумификация. След това тялото се отвежда в семейна гробница, където живите роднини посещават всеки 2 ноември. Членовете на семейството са поставени заедно в една и съща гробница.

Тъй като хората влизат в семейните си гробници за церемониите, носовете им незабавно биват удрени от силната миризма на разлагащи се тела или кадаверия. Някои хора почитат тези, които нямат семейство. В квартал Санита гробището на Fontanelle е мястото на един от шестте култа на смъртта в града. Членовете на общността приемат вековни непотърсени тела и им дават подаръци като пари или бижута в опит да облекчат болката им.

Алдо Колучиело, социален антрополог и научен координатор в междукултурна асоциация отбелязва, че макар и гробищата на Poggioreale и Fontanelle да са отворени и свободни за обществеността, посетителите трябва да помнят чувствителната природа на тези места и да преминават със смирение. Гробището Fontanelle е станало по-скоро туристическа дестинация през последните години, привличайки посетители от цял ​​свят.

Автор: Мартина С. Попова

The post Историческият Ден на мъртвите в Неапол, Италия appeared first on Зелен Свят.

Всички сме чували за далечни острови, които са станали люлка за биологичното разнообразие. Светилище за уникални видове, които иначе биха били унищожени от основните хищници или развитието. Бари е един от тези острови, но това не става благодарение на неговата изолация, а защото е буквално и метафорично пристанище. Пристанището на Бари е, най-поетично, неизбраната дестинация, която достига до брега. Казват в Бари, че никой не е непознат.

Там отклонението от нормата е неразделна част от ДНК на града. Мекият климат и чувството за хумор на жителите позволява тази ексцентричност да се разпространи по улиците. Трябва да се вгледате внимателно – сред провинциализма на Бари, неговите съкровища може би не са очевидни на пръв поглед. Вторият ви поглед обаче ще бъде наистина възнаграждаващ.

Уникалните характери населяват тротоарите и седят зад магазините, процъфтяващи от най-красивия дворец чак до местното гробище. Те ще казжат неща, които никога преди не сте чували, имат работа, която не съществува, споделят приказки, които не можете да повторите, и изглеждат като никой друг. Тяхната автентичност е толкова силна, че започвате да се съмнявате в собствената си.

Бари черпи магията си от напрежението, което Италия носи като цяло. Разкъсвани между миналото и бъдещето си, с надеждата, че и двете измерения ще оцелеят и никой няма да надделее. Докато много градове са обсадени от кръстоносен поход на глобализацията, най-добрият начин да популяризират странността е да я отпразнуват. Хората на Бари нямат начало, а доколкото ни се иска да си представим, нямат и край.

Автор: Мартина С. Попова

The post Местните легенди на Италия appeared first on Зелен Свят.

Италианската кухня се основава на исторически установени вековни традиции с културните влияния на римляни, гърци, араби и други народи, които някога са населявали Италия или са повлияли върху формирането на нейната кулинарна специфика. Да започнем своето вкусно пътешествие из дебрите на Ботуша.

Пицата е италианско национално ястие.

Пица – произлиза от думата “пиза” (безквасен хляб). Най-древната рецепта е за пица Маргарита в цветовете на националното италианско знаме: червени домати, бяла моцарела и зелен босилек.

Лазаня (лазаня) – буквално – “по-често”. Вид тесто, както и ястие с широки слоеве от това тесто, притиснато с пълнеж (обикновено месо или сирене) и сосове. Традиционно, процесът на готвене продължава два дни: на първия ден те правят суго (доматен сос с месо) и сос бешамел, а на втория ден правят тестото и сглобяват лазанята.

Ризото – в превод – „варен ориз“. Нещо между овесена каша и супа, от която се изпарява цялата течност. Може да се приготвя с риба, тиква или пеперони. Според класическата рецепта за ризото, трябва да използвате правилния ориз – фини  и къси зърна.

Паста – в превод – “тесто”. Състои се само от вода и брашно. Тя е суха (фабрично произведена) и свежа (приготвен вкъщи). Най-важното е брашното да е от твърда пшеница. Макароните могат да бъдат дълги (спагети), фини (пяна), супи (farfalle) и пълни (канелони).

Паста Болонезе

Световноизвестният сос болонезе, (както вероятно се досещате), е от Болоня и е направен от месо, доматено пюре, лук, морков и сирене. Сервира се обикновено с талиатели (талиатели, плоски дълги юфки) или спагети.

Друг вид макаронени изделия са равиоли. Малки тестени изделия с пълнеж от месо, риба или сирене. Има много разновидности на равиолите – кръгли, квадратни, с форма на полумесец, а  най-популярните им гарнитури са сирене рикота, спанак, месо. Може да бъде и десертно ястие с плодов пълнеж.

Полента

Това е брашно от царевично брашно, което прилича на готвене или каша. В Северна Италия тя често се използва като гарнитура вместо ориз или паста, по-рядко като отделно ястие с добавки от гъби или месо.

Тирамису  – буквално означава “вдигни ме”. Стандартен италиански десерт от меко сирене маскарпоне с добавка на ром, кафе и специални бисквити. Придворните са яли тирамису преди датите на любовта.  Смятали го за вълнуващо удоволствие заради комбинацията от кафе и шоколад. 

  Брускетта

Традиционна италианска закуска, нещо като “горещ сандвич”. Парчетата хляб се пържат и се втриват с чесън и зехтин, а след това се разстила горния пълнеж – може да бъде шунка, моцарела, домати, маслини и т.н. Най-популярният вид брускетта е с домати и босилек.

 Фокача (Focaccia)

Фокача – традиционен италиански хляб. Често се овкусява  с домати, сирене, маслини или лук.

Италианското кафе и сладолед просто заслужават отделна статии…Тук ги споменавам само заради изключителните им качества и добра репутация…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Изкушения от Италия appeared first on Зелен Свят.

За всички умения и красота на работата му с длето, той е споменаван най-вече с неговата работа с четката. Смелите цветове и поразителната композиция на фреските му в Сикстинската капела все още се радват на зрителите с тяхната сила и емоция. Сикстинският таван и „Последният съд” са свидетелство за гения на Микеланджело като художник и неговата еволюция.

Фрески от други художници вече били нарисувани по стените когато започнал. Микеланджело трябвало да нарисува целия таван, структура с дължина 40 метра и ширина 13 метра. Запълването на площ от около 557 квадратни метра със стенописи би уплашило дори най-опитните художници. Въпреки това флорентинецът сдържал нервите си и настоявал за възможно най-добрата сделка. През май 1508 година предложеният план бил отхвърлен от художника, който го сметнал за „бедна идея“. В следващата итерация му бил даден картбланш.

Сикстинският таван бил завършен през 1512 година, малко преди протестантската реформация. На западната стена фреската „Последният съд“ била разкрита почти три десетилетия по-късно, тъй като последиците от революцията на Мартин Лутер се разпространили в цяла Европа. И двете произведения отразяват духа и темите на времето: възрожденската любов на човешкото тяло; напрежението между богатство и вяра и най-вече експлозивното жизнено представяне на великите истории на Библията.

Самият свод бил посветен на епизоди от Стария Завет, разделени на три части: Творението, Райската градина и Потопът. Оставащото пространство също било изпълнено с живопис. В полукръглите лунети над прозорците и в грубо триъгълните дюбели били поставени библейски фигури, които предшествали Христос. Панелите над тях били запазени за пророци. Верен на възрожденския класически дух, Микеланджело включва сибили в тази пророческа традиция, включително и либийската Сибила. В четирите ъгъла на тавана се разказват епизоди на спасението на Израел.

Автор: Мартина С. Попова

The post Изкуството на Сикстинската капела appeared first on Зелен Свят.