Никой не знае откъде е дошъл този камък във Великобритания. Известно е със сигурност, че през 847 г. първият шотландски крал, Кенет I, който успява да обедини питските племена в единна армия под натиска на викингите, поема на този камък клетвата за вярност.

Възможно е да е бил тронът на царете на древния Дал Риад – легендарното келтско царство, основано в началото на нашата ера на брега на Северна Великобритания от хора от Ирландия. Но така или иначе, след коронацията, Кенет носи Кралския камък в град Сконе и го поставя в манастирската църква. И камъкът на Скуна вече е обрасъл с нова християнска митология.

Легендите за камъка Scone датират от I хилядолетие пр. Хр. Една от легендите гласи, че Фараон Рамзес II е имал дъщеря на име Скот. След като израилтяните пресекли Червено море, принцесата напуснала Древен Египет и се разхождала из Близкия изток повече от хиляда години в търсене на собствената си обещана земя, стигнала до Испания и тръгнала към Ирландия. Достигайки северното крайбрежие на Ирландия, тя най-накрая открила онова, което отдавна търсела – земи, по-късно наречени Шотландия. Според една от версиите на легендата Скот и картината са потомци на шотландци и нейния съпруг Гатела, цар на скитите.
Според друга легенда, Скунският камък служи като олтар по време на мисионерските пътувания на Св. Колумба.
През 1296 г. английският крал Едуард I завладял Камъка на Скун и го пренесъл като трофей в Лондон. Камъкът на Скун е поставен под седалището на коронационния председател на британските царе.

Въпреки това, през 1328 г. между Англия и Шотландия е сключен Договорът от Нортхемптън – мирно споразумение, според което една от точките била – камъкът на Скуна да се върне в Шотландия. Въпреки това, той е предопределен да остане в Англия още шест века. Причината е в предсказанието на един от британските монаси: “Където е този Камък, там е царят на шотландците.”

За пореден път камъкът на Скуна се е припомнил в средата на миналия век. На коледното утро през 1950 г. четирима шотландски студенти от Университета в Глазгоу – Иън Хамилтън, Гавин Върнън, Кей Матесън и Алън Стюарт – тихо влезли в Уестминстърското абатство и откраднали Кралския камък. 

По пътя те случайно го изпуснали и той се разделил на 2 части. В Глазгоу учениците намерили зидар на име Робърт Грей, който залепил отломките и скрил камъка в счупен трактор.

Отвличането на камъка предизвикал огромен обществен протест в Шотландия.

През пролетта на 1951 г. учениците, които не искаха да превърнат символичното отвличане в банална кражба, носят камъка до руините на абатството Арброт и анонимно информират полицията за местонахождението му. Властите връщат камъка в Уестминстърското абатство и отново се поставя в основата на коронационния трон.

Досега във Великобритания се чуват слухове, че студентите се връщат в британското правителство не истинския, а фалшивият Schoonian Stone, а истинският крал на Шотландия тайно е коронован от шотландските барони на истинския Royal Stone през 1950 година. 

Експертите не са успели да дадат категоричен отговор на въпроса, дали това е истинският камък или не. Факт е, че преди отвличането на камъка на Скуна никой от историците не е бил сериозно заинтересован.      

През 1996 г. британското правителство решава да прекрати спекулациите и да прехвърли камъка в Шотландия. Указът обаче предвижда, че британците ще го заемат за времето на коронациите.  На 30 ноември същата година, в деня на св. Андрей, камъкът се връща в Шотландия и е поставен до шотландската царска регалия в Единбургския замък. На този запомнящ се ден за цяла Шотландия около 10 хиляди души се подреждат по улица „Кралска миля“, за да видят със собствените си очи шествието на свещеници и войници, придружаващи камъка.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Skun Stone или как една кражба превръща камък в реликва appeared first on Зелен Свят.

Открит в южната част на Тихия океан на Великденския ден от 1722 г., Великденският остров е широко известен днес с много големите свободно стоящи мегалитни моаи, които „наблюдават”  острова.

Близо 900 уникални моаи са въглеродни, с оценка за тяхното създаване между 1100 и 1680г. Предполага, че година или повече работа стои зад всяка статуя.

Твърди се, че всички приличат на починал глава на предшественик. Много от масивните 80 тонови статуи са били издълбани от вулканична пепел, остатък от изчезналите вулкани, които първоначално са формирали острова. Методите за придвижване и повдигане на моаите остават необясними и съдържат противоречива мистерия. Моаите са астрономически точно подредени. 18 тона статуи, сочещи директно към слънцето по време на равноденствието, наречени за Седемте сестри или Плеяди.

Издълбани от камък, почти 900-те човешки фигури са поръсени по фланговете на изгасналите вулкани на острова. Те са средно 13 фута високи и тежат 14 тона и най-вероятно са били изсечени от мекия вулканичен туф, открит в кариерата на Рано Рараку. Там повече от 400 статуи са все още в различни състояния, като някои са завършени и очакват транспортиране до предвиденото място за почивка.

Масивните издълбани скални фигури, известни като „моаи”, са основната атракция на този малък остров. Масивните глави се различават по своя дизайн. Някои статуи дори имат шапки, други имат сложни очи (построени от множество парчета камъни), други имат ръце… Местните жители, които са ги издълбали, със сигурност са имали добър усет за изкуството и не са бързали.

Моаите от страната на вулкана Rano Raraku, привличат особено внимание. Живописен пейзаж с много каменни глави, разпръснати по него…

Великденският остров Quest се опитва да отговори на въпросите за изграждането и транспортирането на моаи, които не само разглеждат техническата част, но и възможните причини, поради които са били построени.

Както винаги се случва в подобни случаи, чувствам се толкова малка и нищожна пред величието, мистерията и загадките на природата. Колко много тайни пази тя и търпеливо понася нашата крехка човешка и по детски наивност.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Живописните Моаи appeared first on Зелен Свят.

Самата дума „цунами“ идва от японския език и се превежда като „пристанищна вълна“. По цялото крайбрежие на Япония са били издигнати няколкостотин цунами камъка през различни периоди от историята на островната нация. По-голямата част от цунами камъните са датирани около 1896 г., годината, в която поради цунами са загинали 22 000 души. Но има и камъни, които са били създадени в много по-ранни периоди от време. Така например се смята, че цунами камъкът, известен като „табелата с предупреждение за цунами“, е бил издигната след опустошително земетресение и цунамито от 869 г. сл. Хр. Този инцидент, известен като „Jōgan Jishin“, или „Земетресението Sanriku 869 “, е ударило северната част на Хоншу, причинявайки много разрушения в региона. Писмената справка, както и цунами камъкът служат като запис и напомняне за това бедствие.     

Предупредителни маркери и паметници

През вековете японците продължават да поставят цунами камъни по японското крайбрежие. Надписите на тези камъни са различни. Например, цунами камък в Кесеннума, град в префектура Мияги в Хоншу, има следния надпис: „Винаги бъдете готови за неочаквани цунами. Изберете живот над вашите вещи и ценности ”. Въпреки това, не всички камъни съдържат такива предупреждения или съвети, тъй като някои от тях са били издигнати, за да служат като мемориали, изброяващи смъртните случаи от минали цунами или като маркери на масови гробове.

С течение на времето хората забравят за цунамито, но камъните остават да напомнят за миналото. Фумихико Имамура, професор по планиране на бедствия в университета Тохоку, твърди, че само след три поколения изчезва паметта за бедствие. Това обаче невинаги е така, тъй като някои са се вслушали в предупрежденията на своите предци и следователно са били в състояние да се спасят, когато удари цунами. Това може да се види в случая с Анейоши, малко село в префектура Ивате на Хоншу.

Камъкът Анейоши

В Анейоши цунами камъкът е бил създаден, след като селището е било опустошено от две цунами. Първото цунами удря селото през 1896 г., оставяйки само двама оцелели. След второто цунами, през 1933 г. селото отново е разрушено и оцеляват четирима жители. Надписът върху цунами камъка в Анейоши гласи: „Високите жилища са мирът и хармония на нашите потомци. Помнете бедствието на великите цунами. Не изграждайте домове под тази точка.” Този камък е уникален с това, че е единственият, който конкретно казва на читателите си къде да строят къщите си.

Селяните от Анейоши, които почитали предците си и се вслушвали в техните заповеди, били спасени, когато Япония била опустошена от земетресението и цунамито от 2011 г. в Тохоку. След цунамито от 1933 г. селяните постоянно премествали домовете си навътре в сушата. Камъкът също бил преместван, за да послужи като предупредителен маркер. Потомците на тези селяни бяха спасени от камъка, когато цунамито нанесе удар през 1960 г. и още веднъж през 2011 г. Всъщност вълните на цунамито от 2011 г. спряха на около 90 метра под този предупредителен камък.

Въпреки че цунами камъните може да изглеждат като останки от отминала епоха, те са успели да спасят онези, които обръщат внимание на техните предупреждения. За сравнение, съвременните морски възвишения, построени от правителството, не осигуряват адекватна защита на хората, живеещи на брега. По този начин, чрез допълване на съвременните технологии с древната мъдрост, пораженията от природните бедствия като цунами може да бъдат смекчени в бъдеще.

Автор – Нина Жишева

The post Трогателните каменни послания на Япония appeared first on Зелен Свят.