Срещали ли сте някой, който мисли, че картината е просто… добра?

Много хора на изкуството вероятно дори няма да могат да ви дадат причина защо Мона Лиза е толкова популярна, при положение, че могат да ви покажат много по-добри картини. Ръководителят на Лувъра споменава, че 80% от посетителите на огромният френски музей са там само, за да видят Мона Лиза. Картината не е известна защото е 10 пъти по-добра от всяка друга. Нейната история разкрива нещо много по-интересно – как изкуството пробива своя път в ежедневният живот на човека.

Може би това никога нямаше да бъде реалност, ако не беше изчезнала картината на Да Винчи.

Преди великото изчезване на Мона Лиза, един критик се влюбил толкова дълбоко в картината, че собственоръчно я направил шедьовър. В книгата „Ренесансът“ публикувана 1873 година, Уолтър Пейтър предоставил широко описание на картината. По това време било изключително трудно изкуството да се види на живо. Пейтър на писал „ода“ към Мона Лиза и това се циментирало в съзнанието на викторианците. Самият Оскар Уайлд казал, че описанието е чудесно.

Дори е този период, Мона Лиза била известна в кръга на изкуството. Не била най-популярната картина в света.

На 21 Август, 1911 година, Винченцо Перуджа, бивш служител на Лувъра, свалил картината от стената и я взел за вкъщи. Отнело цял ден за да осъзнаят, че картината я няма. Мона Лиза била изгубена в продължение на две години. Пресата, която често цитирала Уолтър Пейтър, я нарекли „най-великият портрет направен някога“. Спекулирали, че усмивката й подлудила крадецът. Хиляди души посетили Лувъра само, за да видят празното място на което Мона Лиза някога била.

С всички тези прехвали, обикновеният човек е нямал как да види великата картина. През тези две години фантазирали за красотата и пиршеството й. Когато най-сетне крадецът бил заловен, Перуджа казал, че искал да закара Мона Лиза обратно в Италия. Тя се превърнала в най-известната картина в света до голяма степен заради нейното двегодишно отсъствие. Мона Лиза се превърнала в легенда. Била показана във всеки вестник, който публикувал за нейното завръщане. Било голямото разкритие, съпътствано със история, сходна със хиперболата на Уолтър Пейтър.

Те не станала известна заради начина, по който е нарисувана. Мона Лиза е като „празно лице“, което всеки може да интерпретира индивидуално. Коя е тя? Защо Леонардо я е нарисувал в тази поза? Какво е значението на обстановката й? Има ли скрити съобщения? На тези въпроси можете да отговорите само вие.

Автор: Мартина С. Попова

The post Защо Мона Лиза е толкова популярна? appeared first on Зелен Свят.

Картината днес се помещава в музеят Белведере, Виена. Тя е точен квадрат, нетипично за картини от този период. Изображението на жената е на колене, тялото й е в профил, докато лицето й е обърнато към зрителя. То е нежно придържано от ръцете на мъж, който полага целувка върху бузата на жената. Дрехите, който носят са натруфени с форми, а те са заобиколени от цветя. Целият фон е златен, което не ги поставя в определено време или място.

Густав Климт бил омаян от красотата на византийските мотиви. Малко преди да нарисува „Целувката“ той посетил Италия, с целта да разгледа старото византийско изкуство. Той бил силно вдъхновен да използва златно в картините си. Облял моделите си в златни нюанси, рокли и фонове, все едно те били религиозни икони. Той заедно с приятелите си колеги били познати за експерименталността си. Те имали за цел да изведат Виена от старите традиции и да отворят нови пътища за иновация. Работата на Климт била меко казано скандална за времето, в което живеел.

Жените били главният мотив в работата му, както и любовта – крайната цел, за която всички се борим. Самата „Целувка“ е алегорична картина. Тя не се опитва да пресъздаде истински случай, а по-скоро символична фантазия. В тази картина мъжът извършва действието, а жената приема неговото внимание, но не е ясно какво иска тя от него. Това е една от малкото картини, в които женската форма е изцяло прикрита от погледа на зрителя.

Кратко след смъртта на Климт дошла и Втората световна война. Много от неговото изкуство било конфискувано. По-късно, със зараждането на сюрреалистичното изкуство хората отново се заинтересовали от картините на Климт. „Целувката“ се превърнала в най-големият символ на любов и нежна ласка.

Автор: Мартина С. Попова

The post Целувката на Густав Климт appeared first on Зелен Свят.

Това пусто, митично име.  Познавам я от съвсем малко дете и още от тогава съм влюбена в нейната светла енергия. От малка си знаеше, че ще бъде художник. Произхожда от артистично семейство. Изключителният талант да рисува е генетичен подарък от баща ѝ. Художник и дългогодишен майстор –  сценограф в кукленият театър в Силистра – Карен Маркарян. Майката Краси, има невероятна интуиция, вкус и естетика. Вероятно комбинацията от толкова много положителни качества е нямало как да не дадат отражение на личността, визията и таланта ѝ. Днес, щастливо омъжена за любимият си мъж и майка на две красиви деца, тя отговаря на въпросите ми.

(на снимката – с мама, тати и любимият ѝ )

Джани: Ели, привет. Кога за първи път започна да рисуваш и някой повлия ли на избора ти за професия?

Ели: За първи път започнах да рисувам по стените на коридора като малко дете. Беше уникално. На нито едно дете не беше позволено, на мен и сестра ми позволяваха

(сестра ѝ също е красива като богиня хора, явно не е от името, а просто си е ген при тях).

Рисувахме на воля из целият апартамент и дори у нас идваха, и съседските деца да рисуват, защото на тях им беше забранено. Това продължи с години.

Цялото семейство ме зареди с изкуство. Дядо ми повлия с музиката – солфеж, пиано, школувано (оперно) пеене, балет от леля (леля ѝ е известната балерина Лидия Маркарян), баща ми с рисуване. Правехме кукли. Вкъщи беше своеобразно ателие, навсякъде имаше кукли. Но да уточня, че баща ми не ми е оказвал натиск. Дори се учуди щом разбра, че го избрах за професия.

(арменският код на таланта ѝ – с баща си Карен Маркарян и леля си Лидия Маркарян)

Джани: Помага ли ти с нещо рисуването?

Ели: За мен е като терапия, успокоява ме и зарежда.

(по време на първата си самостоятелна изложба в Регионална библиотека “Партений Павлович”, гр. Силистра, секунди преди да ревне, обляна в емоции)

Джани: Как съчетаваш задълженията си на майка и художник?

Ели: Искам да дам пример как рисувам вкъщи. С кутия от обувки, четки, бои, палитра и статив. Аз рисувам докато децата са на градина или спят и ако усетя, че някой мръдне или се прибира, картината е върху гардероба, бурканът е на мивката, кутията е в шкафа. Ръцете се измиват и всичко е точно. Имаше случай, в който Марти (синът й, тогава на 1 година) плесна ръчичка върху картината, която рисувах в онзи момент. Направи дъга. Наложи се спешно да я дооправя и следобед успях да я предам.

Не е лесно, но е забавно. Омазана в бои до ушите се чувствам цветна.

(ето  две от платната ѝ)

Джани: Скоро реализира първата си самостоятелна изложба, разкажи ми малко повече за нея.

Ели: Беше супер емоционално и се получи такава каквато винаги е била в мечтите ми. Все едно, семейство сяда на маса на семеен празник. Усмивки през сълзи, прегръдки, много сърдечно, искрено и сантиментално, дори чувствено.

(с гордият татко, художникът Карен Маркарян в емоционална прегръдка)

Джани: Кой от световните художници ти е вдъхновение и пример за подражание?

Ели: Смело и категорично посочвам Уилям Търнър и Айвазовски. След време разбрах, че майката на Айвазовски е била арменка😉

Джани: Искаш ли децата ти да се занимават с изкуство?

Ели: Разбира се, че искам. Аз виждам, че имат страхотно въображение и желание.

Джани: Какво те вдъхновява за да рисуваш?

Ели: Сядам да рисувам, когато децата са здрави. Когато съм тревожна не мога. Необходима ми е спокойна атмосфера. Благодарна съм на близките ми и дори на учителките в детската градина, че ми я осигуряват, и най-вече на съпругът ми, който е истински партньор и опора. Нямаше как да реализирам мечтата си без него.

(пичове, сори, обичат се безкрайно и истински)

Джани: Ако някой ти подари цял месец на самотен остров с бои, четки и статив, и време само за рисуване, какво би рисувала там?

Ели: Семейството си. Вероятно ще ми липсват.

Джани: Има ли скрити послания, знаци и мистични кодове в картините ти?

Ели: Слагам си само инициалите, но емоцията, която влагам в картината е много по-важна. Например, има хора, които са ми казвали, че усещат добра енергия от картината и ги усмихва. Аз винаги съм се чудела дали хората усещат вложената позитивна енергия от мен. И точно затова искам да съм спокойна за да канализирам и предам тази енергия чрез картините си. Искам хората да са щастливи.

Джани: Това е уникално, рисуваш и подаряваш щастие. Какво ти предстои в творчески план?

Разкажи ми.

Ели: Имам намерение да си отворя творческо ателие в родният град (Силистра). Това ми е следващата мечта. Там, освен, че ще рисувам свои картини, мисля да стартирам курс по творческо рисуване, в което майки и деца да рисуват заедно. По този начин ще имат възможност да прекарват повече време заедно по един нестандартен и творчески начин. Стискай ми палци да се случи.

източник снимки: личен архив, фотографи – Алексей Минев и Неделчо Николов- Нино

за вас, с безкрааайно удоволствие, разговаря: Тезджан Ферад – Джани

The post Елена Маркарян – рисувачка на щастие appeared first on Зелен Свят.

Коя изобщо е тази т.н. Мона Лиза? Смята се, че тя е била жената на богат търговец, който платил на Леонардо да Винчи да я нарисува. Вероятно единственият свидетел, който е видял ранната версия на картината пише, че тя била изключително жива. Леонардо се стремял да избяга меланхолията, която била присъща за портрети по това време, той наел музиканти да свирят и забавляват дамата. Изборът му да я нарисува с очи обърнати към зрителя не бил правен до този момент. Най-интересен е факта, че Да Винчи започва картината през 1503г., но тя остава с него до смъртта му през  1519г. Ако наистина е бил нает да нарисува този портрет, как така никога не я предава? Неговите ученици документират, че до последния си момент той работи по картината. Това означава, че причина Мона Лиза да изглежда по начина, по който я познаваме днес е, че Леонардо е починал. При други обстоятелства вероятно би продължил да усъвършенства картината.

Това показва, че тя е била много ценна за него. Някои спекулират, че Леонардо се е опитвал да пренарисува по-ранна негова картина по памент. Така се пораждат много фалшификации на портрета, някои от който са толкова добри, че експертите наистина премислят варианта за две автентични версии на картината.

Със развитието на науката и техниката, учените намират всевъзможни начини да изследват Мона Лиза. Чрез сканиране на платното до анализиране на боята, някои експерти твърдят, че са намерили втората картина, а тя е точно под първата. Те докладват, че тази картина буквално може да се бели като зелка – има изключително много индикации, че Леонардо е нарисувал и изтрил няколко версии на това едно платно. В едната от тях, дамата носи воал, чийто отпечатъци Да Винчи не е успял да заличи напълно; цялата стойка е изместена с няколко сантиметра, а главата е с няколко градуса по-встрани. Чрез компютърна графика е възстановена първоначалната картина:

Леонардо е познат с това, че започвал много проекти, но не завършвал почти нищо. Едно от малкото изключения е тази картина. А защо? Може би никога няма да получим отговор.

Автор: Мартина С. Попова

The post Мистерията на Мона Лиза appeared first on Зелен Свят.