Думата “кенгуру” идва от езика Kuku-Yimitir на австралийските аборигени, които наричат ​​тези животни “kanguroo” или “gangurru”. Когато капитан Джеймс Кук и неговият екип за пръв път разбрали за това животно и видели бебе кенгуру да виси главата от джоба на майка си, първо си помислили, че кенгуруто е двуглаво животно.

Живеейки в Австралия, Тасмания и Папуа Нова Гвинея, кенгуруто се превръща разпознаваем символ на Австралия. Изображения на кенгуру могат да се видят на банкнотите на страната, търговски продукти и дори знамето на австралийските военновъздушни сили.

Да започнем с най-забавния и изненадващ факт за кенгуруто. Женският индивид  може да забременее и след това да спре бременността си (временно прекратяване на жизнените функции). Ако жената е оплодена, но все още не е готова за раждане (например, тя вече носи едно бебе), ембрионът преминава в състояние на диапауза, докато не нарасне предишното бебе (ай стига бе…!!!)

 Ударът на кенгуруто  е толкова силен, че може да убие зрял човек.

Въпреки, че това е доста популярна шега сред тийнейджърите, кенгуруто има пета лапа, един вид лапа. Използва се за поддържане на равновесие по време на скачане, а мощната опашка на кенгуруто се използва като пета лапа при ходене. Когато седнат на задните си крака, те почиват на петата си лапа.

Раждането на бебето кенгуру е едно от най-странните процеси в царството на животните. От родовият канал на женското кенгуру (период, равен на 7 седмици от човешката бременност), се появява малък, розов “червей”. Недоразвитото мъничко същество се хваща за майка си с едва появили се предни лапи и се изкачва по дебелото палто, за да се настани в торбичката си. Когато този мъник попадне в торбата на майката, той се залепва за една от зърната в продължение на 34 седмици.

Някои малки не напускат торбата за разплод в продължение на 8 месеца, откакто са влезли в нея. По това време те стават пълноценни, покрити с козина и вече могат да направят първите си скокове.

Скоковете на голямото червено кенгуру достига 3 м. височина и 8 м. дължина. (Хлъц…! ) Прибавете към това максималната скорост от 60 км./ч.

Кенгуруто е преследвано предимно от хора и  кучета динго. Животните често се защитават, като водят преследвача си във водата и се опитват да го удавят.

Любопитно е да се знае, че  Дървесните кенгурута не се потят, но за да се охладят, се скриват в сянка или облизват предните си лапи, а след това ги прекарват през покритите с кожи гърди ( !!! )

В различни страни по света се продава месо от кенгуру. През последните няколко десетилетия придобива популярност в Австралия, особено в първокласните ресторанти.

Кенгуруто не може да движи лапите си независимо една от друга: те винаги ги движат едновременно, все едно са свързани. Въпреки това, по време на плуване, поради неизвестни на науката причини, те ги преместват независимо един от друг.

Един от най-изненадващите факти за кенгуруто е, че женските могат да определят пола на бебето си. Учените все още не знаят как го правят, но женските кенгуру раждат женски в по-млада възраст, оставяйки мъжките ембриони за по-късно, когато рано или късно напускат групата.

За да демонстрират силата си, мъжките кенгуру разкъсват тревата и храстите с корените.

Западните сиви кенгуру понякога ги наричат ​​„вонячи“, защото те излъчват миризма на къри.

В карикатурите, кенгурутата често се изобразяват боксирайки се. Въпреки че понякога го правят за забавление, по-често мъжете се борят за правото да притежават жена. Такива ритници обикновено са безвредни.

Веднага след като детето кенгуру узрее достатъчно, напуска майката, но все още се връща там, за да пие мляко.

Тъй като женската в торбата в този момент може да е развила друго бебе,  имат добре функционираща система за кърмене: една от зърната произвежда мляко с високо съдържание на въглехидрати за по-старото дете, а другите мляко с високо съдържание на мазнини за по-младите.

(ей това вече ме разби…)

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Висшият пилотаж на кенгуруто appeared first on Зелен Свят.