Половината от доставките на кислород в света идва от водорасли или фитопланктон.

Изригването на вулкана Килауеа през 2018 г. опустоши Хаваите. Лава се разля из квартали и ферми, унищожи повече от 700 домове и покри 13 квадратни мили земя с плочи от тъмна вулканична скала. Но, когато тази лава се изля в океана, тя предизвика масивен разцвет на планктонни водорасли или фитопланктон, който се простираше на стотици километри навътре в Тихия океан.

Така унищожението донесе нещо добро.

Сателитите на НАСА откриха фитопланктона. Учените, изучаващи снимките, забелязаха, че водите около Големия остров на Хаваите придобиват зеленикав оттенък, докато лавата се изливаше в морето, така че те тръгнаха да изследват. Когато изследователите тестваха водите, те откриха редица естествени торове, включително желязо, силициева киселина, фосфати и високи нива на нитрати, показва проучване, публикувано в Science.

“Нямаше причина да очакваме, че ще се случи подобно цъфтене на водорасли”, казва в прессъобщение геохимикът Сет Джон, доцент по земни науки в USC Dornsife и автор на изследването. “Лавата не съдържа нитрати.”

Джон и неговите колеги смятат, че масовият приток на гореща лава в океана принуждава студената вода да се издига от дълбокия океан, носейки азот и други торове, хранителни вещества.

Зелените водорасли – различни от вредните червени водорасли – играят жизненоважна роля в океанската екосистема. Той представлява основата на хранителната верига на океана и е важен хранителен източник за зоопланктон, риби и ракообразни, които бързо биват изяждани от по-големи обитатели на океана като акули, тюлени, китове и, разбира се, хора.

Това не е първият път, когато вулканите са стимулирали живота в океаните. Изригване през 2008 г. на Алеутските острови в Аляска предизвика бум на близките водорасли, които съживиха болните популации от сьомга.

Учените подозират, че може да има още една полза за цъфтежа: Тези микроскопични морски растения също изяждат въглероден диоксид от атмосферата и доставят повече от половината кислород в света.

Превод – Нина Жишева

The post Вулканът, който донесе надежда appeared first on Зелен Свят.

От появата на предците им преди 400 милиона години, акулите са се разпространили във всички морета. Повечето не обичат твърде топлите води. Много тропически акули прекарват зимата до екватора, след това мигрират на север или юг в по-хладни води. Някои, като гренландската акула, са се приспособили към ледените води на полярните морета. Акулата булдог може даже да живее в сладки води и изкачва понякога течението на реки, като Амазонка в Южна Америка, изминавайки над 3000км!

Акулите имат от 5 до 7 хрилни цепки, разположени отстрани зад главата. Водата нахлува през устата и минава през хрилете – органи, които филтрират водата, за да усвояват кислорода, след което изхвърлят въглероден двуокис. Водата излиза през хрилните цепки. Някои дънни акули, като котешката, притежават мускулна система за изпомпване на водата през хрилете, а други нямат такава система. За да дишат, те трябва да плуват винаги с отворена паст, за да осигуряват непрекъснат поток вода през хрилете. Все пак Кусто е наблюдавал абсолютно неподвижни спящи акули.

За разлика от рибите, акулите нямат плавателен мехур, който им помага да плуват. По-тежки от водата, те веднага потъват, щом спрат придвижването си. При някои видове черният дроб съдържа леко масло, чието количество се променя според дълбочината и им позволява да контролират плавателността си. Така те могат лесно да изплуват и да се потапят.

Много грапава при допир кожа на акулите е покрита с изострени люспи. Те се наричат кожни зъбчета, защото наистина са такива, сраснали с кожата!

The post Акули във всички морета appeared first on Зелен Свят.

Годишните пролетни дъждове измиват хранителните вещества, използвани в торовете и канализацията на Мисисипи. Тази сладка вода седи на върха на океана, предотвратявайки смесването на кислород. В крайна сметка тези сладководни хранителни вещества могат да стимулират избухването на растеж на водорасли, който консумира кислород, докато растенията се разлагат.

Полученият участък от нискокислови води води до състояние, наречено хипоксия, където животните в района се задушават и умират. Учените смятат, че тази година мъртвата зона в Мексиканския залив ще се разпространи за малко над 33,000 квадратни километра в континенталния шелф, разположен край брега.

Животните като скаридите често ще търсят повече кислород в по-плитки води, по-близо до брега. Скаридите, подложени на хипоксични води, са по-малки, растежът им е закърнат от замърсяване. Проучване, публикувано през 2017 г., отбелязва, че мъртвата зона засяга скаридите от брега на Персийския залив, като намалява цената на скаридите и намалява печалбата за местния бизнес.

Мъртвите зони не са уникални за Мексиканския залив, макар че Персийският залив се смята за втори по големина в света. В най-голямата мъртва зона в света, в Балтийско море, рибарството с ниско съдържание на кислород и повечето морски животни вече не могат да оцелеят там.

От Западния бряг на Съединените щати, Калифорния и Орегонската промишленост за раци и стриди съобщават за загуба на печалба от началото на 21-ви век, казвайки, че годишната вълна от океанска вода с ниско съдържание на кислород е унищожила много от животните, които обичайно ловят.

The post Опасната мъртва зона на река Мисисипи appeared first on Зелен Свят.

Накратко, атмосферата ни е тук, поради гравитацията. Когато Земята се е образувала преди около 4,5 милиарда години, разтопената планета едва ли е имала атмосфера. Но докато Земята се е охлаждала, се е формирала атмосферата й, главно от газове, изхвърлени от вулкани, според Smithsonian Environmental Research Center (SERC). Тази древна атмосфера е била много различна от днешната; от SERC смятат, че в нея е ​​имало сероводород, метан и от 10 до 200 пъти повече въглероден диоксид, отколкото в съвременната атмосфера.  

„Вярваме, че Земята е започнала с атмосфера, подобна на тази на Венера, с азот, въглероден диоксид, може би метан“, казва Джереми Фрей, професор по физична химия в Университета на Саутхемптън в Обединеното кралство. – Тогава животът е започнал някак си, почти със сигурност на дъното на някой океан.“

„След около 3 милиарда години фотосинтетичната система еволюира, което означава, че едноклетъчните организми използват слънчевата енергия, за да превърнат молекулите на въглеродния диоксид и водата в захар и кислороден газ. Това драстично повишаване на нивата на кислород“, казва Фрей. „И това е най-голямото замърсяване, което може да се каже, че животът някога е правил, защото бавно е преобразил планетата“, добавя той.

Днес атмосферата на Земята се състои от около 80% азот и 20% кислород, казва Фрей. Тази атмосфера е дом на аргон, въглероден диоксид, водни пари и много други газове, според National Center for Atmospheric Research (NCAR).

Хубаво е, че тези газове са там. Атмосферата ни предпазва Земята от суровите лъчи на слънцето и намалява температурните крайности, действайки като пухена обвивка около планетата. Междувременно, парниковият ефект означава, че енергията от слънцето, която достига до Земята, преминава в атмосферата, абсорбира се и се освобождава от парникови газове, според NCAR. Има няколко различни вида парникови газове; най-важните от тях са въглероден диоксид, водна пара, метан и азотен оксид. Без парниковия ефект температурата на Земята ще бъде под нулата.

Днес обаче парниковите газове са извън контрол. Тъй като хората отделят повече въглероден диоксид в атмосферата, парниковият ефект на Земята става по-силен. От своя страна климатът на планетата става по-топъл.

Интересно е, че никоя друга планета във Вселената няма атмосфера като Земята. Марс и Венера имат атмосфери, но не могат да поддържат живота (или поне не земния живот), защото нямат достатъчно кислород. Всъщност атмосферата на Венера е предимно въглероден диоксид с облаци от сярна киселина, „въздухът“ е толкова дебел и горещ, че никой човек не може да диша там. Според НАСА, наситената с въглероден диоксид атмосфера на Венера я прави най-горещата планета в нашата Слънчева система. Повърхностните температури са достатъчно горещи, за да се разтопи оловото.

„Фактът, че Земята има атмосфера е изключително необичаен по отношение на планетите в Слънчевата система, тъй като земната атмосфера е много различна от която и да е от другите планети, казва Фрей. Например, налягането на Венера е около 90 атмосфери, което е равностойно на гмуркане на дълбочина от 914 метра в океана на Земята. Оригиналните руски космически кораби, които отидоха до Венера, направиха запис от само няколко секунди и след това бяха смачкани, разказа Фрей. – Никой така и не разбра колко е горещо там.“

Така че атмосферата на Земята е живот – и без нея животът, какъвто го познаваме, няма да съществува. „Земята се нуждаеше от подходящата атмосфера, за да се зароди животът, обяснява Фрей. Тя създаде тази атмосфера и създаде условия, за да живее в тази атмосфера. Атмосферата е напълно неразделна част от биологичната ни система.“

Превод – Нина Жишева

The post Атмосферата и Земята – прекрасната симбиоза на живота appeared first on Зелен Свят.

Генът, наречен ASIC1a, е свързан с протеин, намиращ се в изобилие в бадемовидното тяло (амигдалата), което според учените е центърът на страха в мозъка. В новото си проучване изследователите показват, че мишките, които нямат този ген, не замръзват на място – чест индикатор за страх при гризачите – до степен, която нормалните мишки правят, когато екипът изпомпва CO2 в заграждението им. Но когато Уими и колегите му инжектирали вирус, съдържащ ген ASIC1a, в амигдалата на мишките, те действали като нормални мишки – вцепенявали се, когато били изложени на повишен CO2.

В други експерименти, екипът установил, че бадемовидното тяло става по-киселинно при излагане на CO2 и, че тази промяна в рН предизвиква електрически ток в амигдалните неврони на мишките, освен ако те нямали ASIC1a гена. „Амигдалата се е приемала за част от схемата на страха на мозъка“, казва изследователят Джон Уими. “Сега виждаме, че тя не е само част от верига, а също и сензор”.

Същите видове пътища биха могли да бъдат отговорни за паническите реакции у хората, така че работата на Уими може да се окаже безценна за онези, които се опитват да лекуват тревожност при хората. „Но, казва той, изследването предполага, че старомодната мъдрост да поемем няколко дълбоки вдишвания, има научна валидност. РН на мозъка е много чувствително към дишането – ако човек диша по-дълбоко за известно време по контролиран начин, може действително да намали киселинността и по този начин може да заглуши алармата в бадемовидното тяло.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Изпадате в паника? Дишайте дълбоко! appeared first on Зелен Свят.