До началото на 20-ти век, когато жените биват допуснати в китайската опeра, женската роля се е изпълнявала от мъже. В средата на 18-и век се добавя ролята на ксиао шен. Това била ролята на красивите млади мъже.

Повечето пиеси на Хуахуци първоначално били ксиао кси – кратки пиеси с продължителност един час или по-малко. По правило те представят ежедневния селски живот. С появата на професионалните изпълнители и представянето на операта на цветните барабани в столицата Чанша, започват да се представят и по-дълги пиеси. Те представят по-мащабни теми, обект на социална сатира и класова борба.Подобно на други форми на китайската опера, и Хуахуци се представя с много малко допълнителни участници. Музиката, придружаваща Хуахуци, се изпълнява на диалекта Чанша, използван в Хунан. Представлението се съпровожда от музикални инструменти като datong (цигулка), yueqin (луна луте), dizi (бамбукова флейта) и suona (обой). Ударни инструменти осигуряват основното темпо за изпълнението.

През времето на дългото ѝ съществуване, повечето време Хуахуци била забранена като вид представление, тъй като се смятало за оскърбителна форма на китайската опера. През 1952, по време на Китайската народна република, Хуахуци била официално призната, но все пак били наложени известни ограничения за неща, които не можело да бъдат представяни.

The post Операта на цветните барабани appeared first on Зелен Свят.