Само си представете дали бихме могли да заменим изкопаемите горива със звезди. Не, не говорим за слънчева енергия. Става дума за ядрения синтез. Последните проучвания предоставят възможност за постигане на тази цел. Запознайте се с EAST, експерименталният напреднал свръхпроводник Tokamak.

EAST е термоядрен реактор, разположен в Хефей, Китай. Той може да достигне температура шест пъти по-висока от слънцето. Какво става вътре в него? Два малки атома се комбинират в един по-голям. В процеса се отделя енергия. Звучи просто, но всъщност не е така. Тъй като тези два атома имат положителен заряд, те се отблъскват един от друг.

Огромният размер на звездите създава голям натиск в ядрата си това и помага да се справят с този проблем. Атомите са принудени да се приближават един до друг и вероятността за сблъсъка им се увеличава. Въпреки това, технология за пресъздаване на такъв натиск на Земята, за съжаление, не съществува.

За щастие има и друг начин. Термоядрената енергия може да се получи с помощта на повишени температури. И точно това правят устройства като EAST. Колкото по-висока е температурата, толкова по-бързо се движат атомите и толкова по-голяма е вероятността те да се сблъскат.

За да върви процесът правилно, е важно да се поддържа температурен баланс. Идеалната температура за синтез на енергия е около 100 милиона градуса по Целзий. Той е шест пъти по-горещ от сърцевината на нашето слънце.

Само няколко експеримента в света са постигнали такива показатели. Последният е реакторът EAST. Преди да се изключи, той издържа ядрен синтез за около 10 секунди. И въпреки че това беше категоричен пробив, EAST все още е далеч от стабилното производство на енергия за хората.

Но това беше целта на изследването. EAST е малък експериментален реактор, а не пълноценна електроцентрала. Неговата цел сега е да помогне на човечеството да развие по-ефективни технологии за ядрен синтез, които един ден биха могли да осигурят енергия на цели градове.

Трябва да отделите много енергия за работата на такива устройства. Например, EAST тестването изисква потребление на повече от 10 MW енергия. Това би било достатъчно за захранване на 1640 домове през годината.

Струва ли си тогава? Според портала Businessinsider, без съмнение. В крайна сметка, термоядрените реактори практически не произвеждат радиоактивни отпадъци в сравнение със съвременните атомни електроцентрали. Освен това те могат да работят с морска вода, като възобновяем, стабилен ресурс.

Например количеството вода в горния слой на езерото Ери е достатъчно, за да произведе повече енергия от всички изкопаеми горива, останали на планетата. Освен това той не се нуждае от вятър, който да духа или слънцето да свети.

Това определено би било полезно във времена на изчерпване на ресурсите и влошаване на климатичните промени.

Превод – Нина Жишева

The post Китай създаде изкуствена звезда, 6 пъти по-гореща от слънцето appeared first on Зелен Свят.

Работата по международното летище Daxing в Пекин официално приключи по график в неделя и е готово за откриването на 30 септември – в навечерието на годишнината от основаването на Народната република на 1 октомври 1949 г. от Мао Цзедун.

На празника президентът Си Дзинпин ще приеме огромен военен парад, преминаващ през центъра на Пекин, а откриването на футуристичния център ще бъде подходящо въплъщение на “китайската мечта”, която той предложи на своите съграждани.

Разположено на 46 километра южно от площад Тянанмън, новото летище ще заработи с пълен капацитет през 2025 г., с четири писти и потенциал за посрещане на 72 милиона пътници годишно.

До 2040 г. се очаква центърът да се разшири до осем писти, включително една за военна употреба и ще може да посрещне 100 милиона пътници годишно – което ще го направи най-големият единен терминал в света по отношение на пътническия капацитет, според неговите дизайнери.

Летище Атланта в Съединените щати в момента може да посрещне повече от сто милиона пътници, но в два терминала.

Сегашното международно летище Daxing в Пекин – второто по големина в света – вече е преизпълнено с малко над 100 милиона пътници годишно.

Въздушният транспорт в Китай процъфтява, тъй като жизненият стандарт нараства заедно с желанието на хората да пътуват. Според Международната асоциация за въздушен транспорт Китай ще надмине САЩ  и ще се превърне в най-големия авиационен пазар в света до средата на 2020-те години.

От 2037 г. страната ще има 1,6 милиарда пътувания на самолет всяка година, което е с един милиард повече от 2017 г., според организацията.

Китайската столица – с нейните 21 милиона души – очаква да посрещне 170 милиона пътници през 2025 г., разделени между двете летища.

На 700 000 квадратни метра – около 100 футболни игрища – новата структура ще бъде един от най-големите летищни терминали в света.

Сградата е проектирана от англо-иракския архитект Заха Хадид, който почина през 2016 г., заедно с инженерното дъщерно дружество на Aeroports de Paris.

Отвътре тя се откроява със своите плавни, извити линии и използване на светлината, която се филтрира до най-ниските нива на сградата чрез отвори в покрива.

Под терминала има жп гара и метролиния, които ще позволят на пътниците да стигнат до центъра на града за около 20 минути.

Проектът струва 120 милиарда юана (17,5 милиарда долара), или 400 милиарда, ако се включат и железопътните и пътните връзки.

Държавният телевизионен канал CCTV съобщи, че алиансът SkyTeam, който включва Delta Air France и KLM, ще се премести в новото летище заедно с партньорите си Eastern Airlines и China Southern Airlines.

Очаква се третата по големина китайска авиокомпания, Air China, да продължи да извършва по-голямата част от своите полети от международното летище Beijing Capital International Airport.

Превод – Нина Жишева

The post Гигантско пекинско летище ще отвори врати в навечерието на 70-ия рожден ден на Китай appeared first on Зелен Свят.

С свирепа сила, Ши Хуанди започнал да формира разнообразните си територии в единна китайска империя. Той разделил земите на 36 командни района, всеки от които се контролирал от губернатор, военен командир и императорски инспектор. Той премества стотици хиляди влиятелни семейства в столицата Сианянг, където може да ги наблюдава внимателно. Оръжията били конфискувани и разтопени. Била издадена нова имперска валута. Теглото и мерките били стандартизирани. Императорът наредил китайски писмен вид да бъде униформен, така че всички думи със същото значение в различните езици на страната да бъдат представени от едни и същи символи.

Ши Хуанди брутално потисквал несъгласието. Според някои сведения, 460 учени са били събрани и екзекутирани, а текстовете, които са използвали, за да критикуват правителството, са конфискувани или изгорени. Гражданите от всички звания били насърчавани да се информират един за друг; осъдените за престъпления са екзекутирани, осакатени или подложени на тежък труд.

Не е изненадващо, че авторитарният император е бил обект на няколко опита за убийство. Може би в отговор Ши Хуанди станал обсебен от идеята за безсмъртието. Както пише Съма Циен, неговите съветници му казали, че билките за безсмъртие няма да проработят, докато той не може да се движи незабелязано. Съответно той построил пътеки и коридори, свързващи неговите дворци, за да може да се движи в невидимост. Без съмнение най-голямата мегаломания на неговите проекти била огромната му гробница и погребана орда от теракота, построена с огромни разходи от 700,000 принудени работници. Хилядите фигури в истински размер включват пехотинци, стрелци, колесници с коне, чиновници, слуги и дори артисти, като музиканти и силни мъже.

Войниците са носили следи от ярка боя, която някога ги е оживяла. Макар и оформени от стандартизирани фигури те очевидно били завършени на ръка, така че нито една фигура не изглеждала еднаква. Древната армия била разположена на изток от некропол около гробницата и трябвало да стои на пост по време на задгробния живот на императора. Фигури на акробати и музиканти забавляват императора през вечността. До този момент, императорите са били погребвани със истинските тела на слугите и армиите си. Ши Хуанди променя тази традиция, като използва ръчно направени реплики на всички хора, които е искал да го позледват в задгробният живот.

The post Китайският император, направил теракотените войници appeared first on Зелен Свят.

Напомнящ за Marina Bay Sands на Сафдие, но още по-амбициозен, Raffles City Chongqing включва и инженерната фирма Arup. Нейният необичаен дизайн е вдъхновен от платната на китайските търговски плавателни съдове, които някога са търгували по оживената река, която минава през града.

Мащабът на проекта е значителен, с обща площ от 817 000 кв. м, разпределени по осемте му кули. Извитият небесен мост, наречен Кристал, е неговата фокусна точка и се поддържа от четири 250 m високи небостъргача. Той също така свързва друга двойка от 350 метрови небостъргача чрез две съседни, по-малки високи сгради.

Небесният мост на Raffles City Chongqing се поддържа от четири небостъргача и се измерва с дължина 300 м.

Кристалът е с дължина 300 м, което, ако е направено вертикално, би било високо почти колкото Айфеловата кула. Той е облечен в около 3000 стъклени панела и почти 5000 алуминиеви панела.

За да достигне Кристалът на 250 м височина, той е разделен на девет сегмента. На мястото на кулите са построени четири раздела, а три средни сегмента са били сглобени на земята и след това издигнати на място. Крайните части се сглобяват най-вече на място, като от земята се издигат и довършителни участъци.

Интериорът на Кристала ще включва два басейна, галерия, големи градини с дървета и ресторанти, както и забележителни панорами, наред с други удобства.

Останалата част от Raffles City Chongqing ще бъде домакин на жилищни и офис площи, както и търговски център и голям озеленен обект с размери 9,2 хектара.

Разгледайте видеото по-долу, за да видите кулите, които се издигат и части от небостъргача.

Превод – Нина Жишева

The post Невероятен хоризонтален небостъргач в Китай е пред завършване appeared first on Зелен Свят.

Един от най-популярните чайни любимци в Китай е пишкащото момче, куха фигурка във формата на дете с голяма глава и малък пенис. Но пикльото не е просто керамична фигурка, той всъщност е полезен термометър. При приготвянето на чай, пиещият първо потапя момченцето и частично го запълва с вода на стайна температура (вкарана през дупката в члена му), след което го поставя внимателно, обикновено на тава за чай. След като водата заври, я изсипват върху главата на фигурката и когато момчето с пеене започне да пуска дълга бистра струя, това е сигурен знак, че водата е достатъчно гореща за чай.

Макар че произходът на пишкащото момче може да не е ясен, физиката зад неговата струя е научно доказана. Изследване от 2016 г. подробно проучва термодинамиката на няколко фигурки. Експериментът разкрива, че когато горещата вода се излее върху главата на момчето, въздухът в него се разширява, което създава налягане и след няколко секунди предизвиква потокът да излезе. Колкото по-гореща е водата, толкова по-голямо е разширяването и по-далечна е струйката на момчето. Допълнителни фактори, влияещи на разстоянието и свистенето, включват размера на главата (черепът на пикльо е непропорционално голям), размера на пениса и диаметъра на отвора.

Момченцето може не само да пишка надалеч, но изследователите предполагат, че ако кухите керамични фигурки, датиращи от династията Тан (618–906 г.) са използвани също като чайни любимци, това ще ги установи като първите. термометри, предхождащи изобретението на термоскопа от 17-ти век от Галилео Галилей. Въпреки че произходът на любимото момченце остава постулат, поне един факт е доказан със сигурност от проучването от 2016 г .: „Момчетата, които пишкат най-далеч, имат голяма куха глава, тънка кожа и средна мъжественост.“

Превод – Нина Жишева

The post Любимият уриниращ “чаен любимец” на Китай всъщност е термометър appeared first on Зелен Свят.

Монголите идват от Югоизточен Сибир – огромни пространства от степи и пустини, обитавани още от каменната ера. Тези скотовъдци се придвижват със стадата си в търсене на пасища и водни източници, Живеят на племена или орди, според роднинските връзки помежду им. Начело стоят “кийатите”, които са най-смелите и най-хитрите в боя воини или скотовъдци.

В лагера, защитен от ограда, семействата се подслоняват в големи кръгли шатри от кози кожи или кече (юрти), поддържани от пръти и пробити в средата на тавана, за да се образува комин. Жените се занимават с всекидневните домакински задачи, доят животните, събират плодове и диви житни растения. Мъжете тренират стрелба с лък, на която учат момчетата над 14 години, и ходят на лов.

Монголите, винаги в търсене на нови земи, са войници. Яхнали дребни яки коне, те изминават големи разстояния с малко припаси. Способни са да хвърлят стрели в движение и да извършват широки обиколни маневри.

През XIII век един племенен вожд, Темучин, обединява монголите под своя власт, приема името Ченгис хан и организира армия от 200,000 души. От 1206 до 1227 година тя кара света да трепери, като завзема със светкавична бързина огромна империя от Тихия океан до Каспийско море. В Китай Ченгис хан обсажда укрепени градове, опоражава Пекин и избива жителите му. После атакува мюсюлманските царства от Западна Азия, разрушава Самарканд, Бухара, Мерв и настъпва до Южна Русия и България.

След смъртта на Ченгис хан потомците му продължават настъплението. В Централна Европа внукът му Батий завзема Полша, Украйна и настъпва до вратите на Виена. В Средния Изток влиятелните градове на мюсюлманския свят не могат да сторят нищо срещу монголите. Но в Египет те се сблъскват с мамелюците, страшните турски воини. Все пак завоевателя на тази огромна “империя на степите” са разделени и това спира настъплението им в края на XIII век. Китай, чиято южна част е превзета под тяхна власт. На запад те приемат исляма и се смесват с местното население.

The post Империята на степите appeared first on Зелен Свят.

Бивш разследващ репортер, написал новаторска книга, наречена Китайска водна криза, Ма основал Института за обществени и екологични въпроси (IPE) през 2006 г. Организацията има за цел да направи достъпни данните за околната среда. „Трябва да включим хората в нашето управление на околната среда“, казва Ма. „Те трябва да бъдат информирани.“

Отначало имаше малко данни за споделяне. Но през 2013 г. Китай обеща да „обяви война“ на замърсяването и започна да освобождава часовите нива на PM2.5, особено вредните замърсители с фини частици. IPE и неговите партньори настояват да бъдат разкрити източниците на тези замърсители. Когато това се случи година по-късно, IPE включи тези нови данни в онлайн карта и телефонно приложение, наречено Синя карта, където потребителите могат да проверяват качеството на въздуха на повече от 300 китайски града и качеството на водата в хиляди реки.

Сега китайските граждани могат да видят дали е безопасно да изпращат децата си навън да играят – и ако не е, те могат да определят кои фабрики са виновни. Компаниите са изправени пред обществен натиск за почистване, казва Ма. Също толкова важно, според него, правителството е убедено, че “прозрачността на околната среда няма да наруши нашето общество.”

The post Най-лошите замърсители в Китай appeared first on Зелен Свят.

Дуджианянг е въплъщение на Ли Бинг, местен служител на провинция Съчуан преди повече от две хилядолетия. Той се е изправял срещу честите наводнения на река Минцзян, приток на река Яндзъ. Ли Бинг и синът му открили, че реката преливала поради пролетната вода, идваща от планините, която разкъсвала бреговете с бавно движещите се води. Ли Бинг бил натоварен да поддържа водния път отворен за военни кораби. Решението на Ли Бинг било да създаде изкуствена дига, която да може да отпрати част от водата в друга посока и след това да направи канал в планината Юлеи, за да изпрати излишната вода към сухата равнина Ченгду.

Кинг Джао от Цин финансира проекта на Ли Бинг и десетки хиляди работници били пратени на работа. Те построили дигата, създавайки дълги насипи, оплетени с бамбук, пълни с камъни, известни като Жулонг. Те бяха задържани на място с дървени стативи, наречени Мача. Естествените топографски и хидроложки характеристики подпомагат системата при напояване, отводняване на седименти, контролиране на наводненията и контролиране на водния поток. Не са били необходими язовири.

Едно от най-удивителните характеристики на инженерния проект е създаването на канал през връх Юлеи. Струва си да се отбележи, че работниците са правили това преди с помощта на барут и взривни вещества. Решението на Ли Бинг за преодоляване на твърдата скала било да използва комбинация от огън и вода, за да нагрява и охлажда скалите, докато не се напукат и могат да бъдат отстранени по-лесно. Отнело им осем години, за да се създадат 20-метров широк канал през планината.

Завършването на системата довело до прекратяване на наводненията в района и спомага за превръщането на Съчуан в най-продуктивния земеделски регион в Китай. Амбициозният проект на Ли Бинг сега е признат за „Съкровището на Съчуан“.

Учените продължават да се възхищават на Дуджианянг и днес за една особеност – хармоничния начин, по който се управлява водата на хората, все още дава възможност на екосистемите и рибните популации да продължат естествено. Това се отличава от язовирите, които блокират и променят природата.

Сега Дуджианянг е определена от ЮНЕСКО за световното културно наследство и е претърпяла основен ремонт през 2013 година.

Превод – Нина Жишева

The post Хилядлетната китайска напоителна система, която се използва и днес! appeared first on Зелен Свят.

Сега изследователите са открили, че земеделските стопанства – разширяващите се земеделски земи – и агресивните програми в областта на горското стопанство са направили Китай и Индия водещи страни в тази нова екологично съобразна политика.

“Нашият анализ на по-точни и скорошни сателитни данни разкрива екологичен модел, който е забележителен в Китай и Индия и се припокрива с обработваемите земи в световен мащаб”, казва Чи Чен, студент в Бостънския университет, който е автор на новото изследване. “Това предполага по-важна роля на прекия водач в екологизирането на света.”

Зелен растеж

Чен и неговият екип проучили спътниковите данни от сензори, които сканирали Земята два пъти на ден между 2000 и 2017 г. и измервали площта на зеленината. Анализът разкрил, че растежът на нови растения е добавил площ от размера на тропическите гори на Амазонка в нови зелени площи от 2000 г. насам. Растителността е концентрирана в седем региона на шест континента и също включва части от Американския Среден Запад.

Но в неочакван обрат данните показват, че Китай и Индия са отговорни за близо една трета от новата растителност.

Въпреки че Китай съдържа само около 7% от растителността на земното кълбо, бързоразвиващата се нация съставлява 25% от глобалното увеличение на растителността, съобщават изследователите в списание Nature Sustainability. Увеличаването на растителността в Китай е равно на това на Русия, Канада и Съединените щати, въпреки че трите страни имат най-много зелени площи.

Находката означава „Китай и Индия, двете най-гъсто населени и развиващи се страни, а не развитите страни, са лидери в екологизирането на земите”, каза Чен.

Бум на земеделските земи

Програмите за горското стопанство могат да обяснят разрастващия се зелен пейзаж на Китай. “Китай разработва амбициозни програми за опазване и разширяване на горите с цел смекчаване на деградацията на земите, замърсяването на въздуха и изменението на климата”, каза Чен. Всъщност изследователите открили, че голяма част от екологизирането на Китай, около 42%, е от гори.

Все пак значителна част от китайската растителна материя, идва и от обработваеми земи, съобщават изследователите. Зеленината в Индия от обработваеми земи също престалява по-голямата част от новия растеж в страната.

Откритието означава, че „управлението на човешкото ползване на земята играе ключова роля в екологизирането на Земята – също толкова важно, колкото и оплождането с CO2 и изменението на климата“, каза Чен. Но все пак, добавената растителност не компенсира загубата на растителност от тропиците или последиците от това за устойчивостта на екосистемите и биоразнообразието, пише екипът.

Превод – Нина Жишева

The post Земната зеленина расте, но опасността си остава! appeared first on Зелен Свят.

Хо Ши Мин, Виетнам
Французите въвеждат кафето във Виетнам през 1857 г., така че тази кремеобразна напитка е остатък от колониалното минало. Всяка от тях се сварява с метален филтър за еднократна употреба (наричан фин), който се поставя върху чаша, в която се поставят изобилно количество подсладено кондензирано мляко. Сместа се разбърква и се излива върху лед. Опитайте го във вътрешния двор на кафето Trung Nguyen, една от най-големите вериги в страната, с изглед към оживената улица Pham Ngu Lao.

Адис Абеба, Етиопия
В страната на произход на кафето посетителите могат да изпитат традиционна церемония за кафе само в частни домове. Тя включва печене на пресни зърна над въглищата и трикратно варене на основата, докато се изгаря тамян. Но съвременните жители на Адис Абеба пият черно кафе или дори макиато в семейното заведение Томоца в оживения квартал Пиаца.

Стокхолм, Швеция
Швеция е един от най-големите потребители на кафе по целия свят, вероятно поради традицията на Fika. Ежедневната кафе пауза, съчетана с лека закуска, може да се проведе у дома, на работното място или в кафене като Vete-Katten в Стокхолм. Нейните кифлички от канела или всепризнатата семело (кифлички, пълнени с бадемова паста и бита сметана) са перфектно подредени с топла чаша кафе.

Макао, Китай
Черният чай, остатък от английското владение в Хонг Конг, се филтрира през кърпа и се комбинира с подсладено кондензирано мляко и кафе, за да се направи yuanyang. През делтата на Перлената река в Макао, World Record Coffee сервира това кафе в продължение на 45 години с традиционен съпровод – препечен хляб на дървени въглища с още сиропично мляко.

Автор: Мартина С. Попова

The post Как пият кафе по света? appeared first on Зелен Свят.