Сивият кит е единственият, които се храни с организми от дъното на морето, като прецежда тинята. Този кит от Северния Тихи океан предприема дълги сезонни миграции. Прекарва лятото в Арктика и идва през зимата да се размножава в топлите води на Калифорнийския залив. Сивият кит се съвкуплява по пътя си на юг. Женската ражда по едно малко всеки две години. При раждането си то е дълго 5 метра и тежи 500 килограма.

Като бозайник, китът трябва да се изкачи на повърхността, за да диша. Той изхвърля мощно въздуха от дробовете през “пръскалата”, а после вдишва. След кратка пауза той повтаря многократно операцията, за да издиша, влажният и топлият въздух от дробовете се кондензира над водата и образува донтан от капки. Височината и формата на фонтана зависи от вида. Така гренландският кит издишва две струи, а гърбатият – ниска дебела струя. Някои китове могат да останат до 80 минути под водата, без да дишат. Финвалът пък може да се гмурне до 500 метра дълбочина.

Дълго време научното наблюдение на китовете е било трудно. Наистина тези животни прекарват от 5 до 10% от времето на повърхността, а много от тях живеят в открития океан. Днес спежиалистите разполагат с нови техники. След разпознавателни снимки те правят биопсии. За целта те се доближават до кита с лека лодка и забиват до гръбния му плавник стрела с кух връх, с който вземат проба от кожата и мазнината. Пробите, анализирани в лаборатории, позволяват да се опознае добре животното и да се определи полът му. Днес вече е сигурно, че ако два кита плуват заедно, то това е семейна двойка. Скоро ще може да се определят генетичните връзки между групите китове в една и съща зона.

The post Нещо повече за китовете appeared first on Зелен Свят.

Китовете се разпреденят на две групи: такива с балени (китове, финвали, ивичести китове) и други със зъби (кашалоти, делфини, морски свине…). Истинските китове или подразред беззъбни китове имат балети и образуват три семейства: бели, сиви и ивичести китове. Тези огромни бозайнижи, най-едрите на планетата, живеят във водата, макар че дробовете им се нуждаят от въздух. Обитават умерените и студените морета, където намират изобилио от храна. Повечето от динвалите живеят със всички океани. Гренландският кит обаче обитава само арктическите морета, а сивият – Северния Тихи океан.

Китовете се хранят с риби, калмари и крил, животински планктон от миниатюрни скариди. Някои, като сивия финвал, са много капризни и се хранят само с крил; други, като финвалите на Рудолфи – с ракообразни и риба. Всички процедират по един и също начин: поглъщат огромни количестаморска вода заедно с плячката. След това с помощта на езика изтласкват водата през балените, които задържат храната. Изхранването и размножаването са едни от главните мотиви за миграцията на китовете.

The post Гигантите на моретата appeared first on Зелен Свят.

От всички китообразни гръбнатият кит издава най-сложните звукови откъси, като навързва ригания, стонове, ръмжене въздишки, скърцания или цвъртене. Всеки индивид се разпознава по гласа и по особените теми, които се променят с времето. Едно пеене може да трае десетина минути, след това да се повтаря понякога в пордължение на часове. Изглежда, че всички възрастни от този вид могат да пеят, но мъжките са особено талантливи. Гърбатите китове пеят много по време на размножаването.

Гърбатият кит е и добър спортист. Той успява да изхвърли десетина пъти поред 30-те си тона извън водата, като прави мощни и елегантни скокове. Да си представим 400 души да скачат едновременно! След това пада по корем или гръб. Много обяснения се дават за скоковете на китовете: сватбено парадиране, средства за общуване, техника за събиране на рибните пасажи, метод за отърваване от паразитите, игра, демонстрация на сила…

The post Скритите таланти на китовете appeared first on Зелен Свят.

Не е ясно от какво е умряла, но непосредствената причина за смъртта не може да ни каже много: Често косатките умират от пневмония или друга инфекции, които бързо се развиват, защото животното вече е сравнително слабо. Седемдесет косатки са родени в плен по света от 1977 г., според две бази данни, поддържани от експерти по китоподобни. Тридесет и седем от тях, включително Кайла, вече са мъртви. Само шепа диво уловени косатки са доживели след 30-годишна възраст.

В момента има 59 косатки в плен на морски паркове и аквариуми по света. Някои от тях са уловени от дивата природа, някои са родени в плен. Една трета от пленените косатки в света са в Съединените щати и всички, с изключение на един, живеят в трите парка на SeaWorld в Орландо, Сан Диего и Сан Антонио. Има достатъчно доказателства, които показват, че китоподобните – китовете, делфините и морските свине – не се развиват добре в плен. Те са изключително интелигентни, социални животни, които са генетично направени да живеят, мигрират и хранят на големи разстояния из океана.

До някаква степен проблемът произлиза от техния размер. Косатките са огромни животни, които плуват огромни разстояния в дивата природа – средно 64 километра на ден – не само защото могат, а защото трябва, за да се хранят с разнообразните си диети и да се упражняват. Те се гмуркат от 30 до 152 метра, няколко пъти, всеки ден. Можем да пресъздадем донякъде земната среда – например савана, но не можем да създадем океан.

Време е да се замислим за мъчението, на което излагаме тези прекрасни животни за нашето собствено забавление. Природата е уникална и не си заслужава да я унищожаваме за щяло и нещяло.

Автор: Мартина С. Попова

The post Косатките в плен appeared first on Зелен Свят.

На около 1.5 км. на север обаче, при устието на залива Чесапийк, един масивен товарен кораб се движи на юг. Това е един от най-натоварените пристанища на Америка. Тези кораби са едно от малкото истински физически заплахи за китовете. Изследователите на китове по крайбрежието на Атлантическия океан твърдят, че все повече китове показват признаци на удари от кораби и заплитане в риболовни съоръжения от всякога. Бройката се е умножила двойно между 2013 г. и 2016 г.

Екип от изследователи търсят следи от удари на витлото, ожулвания и признаци на травма, като например счупени кости, за да се опитат да определят какво може да причини толкова много смъртни случаи на китове в този район. Все пак много мислят, че те може да са поразени след смъртта им. Някои китове показват признаци на зараснали рани, което предполага, че те са оцелели при сблъсък на кораб. Ако е възможно, екипът също провежда тестове за оценка на цялостното здраве на кита, проверки за експозиция на патогени и също така изследва съдържанието на стомаха на кита. Учените също търсят признаци на основно заболяване.

Предотвратяването на удари от кораби изисква както по-задълбочено разбиране на китовата биология, така и по-добро познаване за китовете от капитаните на корабите. Китовете със сигурност могат да чуят корабите, но други фактори могат да бъдат виновни за злополуките. Животните могат да бъдат разсеяни от храненето или от постоянният корабен трафик. Единственото незабавно решение – по-малко трафик – е „нереалистично“, но забавянето на процеса може да помогне.

Автор: Мартина С. Попова

The post Китовете умират около Атлантическият океан appeared first on Зелен Свят.

Броят на китовете е вече безвъзвратно нисък. Смята се, че ловът на китове ще намали бойката им на половина до 2100 г., въпреки усилията за опазването им. В средата на всичко това, Япония, която е част от Международната комисия по китолов, ще възобнови търговския китолов. В продължение на петдесет години това е било практика под претекст на „научни изследвания“. Това се случва въпреки, че през 1986 г. Международната комисия по китолов е забранила тази практика.

Китовите меса съставляват едва 0,1% от консумацията на месо в Япония днес, макар покачването след Втората световна война. Много критикуват взетото решение, със сериозни опасения за околната среда. Но Япония маскира търговския китолов като научно изследване в продължение на години под специално правило за изключение на Международната комисия по китолов.

Днес, въпреки че повечето видове са застрашени от изчезване, почти отвъд способностите ни за помощ, много видове китове са процъфтявали над застрашителната квота, благодарение на вече 32-годишната забрана. След взимането на решението и възобновяването на китолова в Япония тя вероятно ще напусне Международната комисия по китолов. Бъдещето е мрачно, тъй като други членки на комисията като Норвегия, който също са били наранени от забраната, да вземат решението да напуснат. Това би довело да катастрофални резултати в популацията на китовете. Промяната може сериозно да промени животът в океаните и в следствие от това да промени течението на природата.

Автор: Мартина С. Попова

The post На лов за китове в Япония? appeared first on Зелен Свят.

Океанът.

Пропътували сме го хиляди пъти, ловуваме в него, дупчим го в търсене на нефт, но все още има огромно количество от живот в него, който още не е открит. В голяма част, нямаме никаква представа как точно изглежда дъното на океаните – около 95% от общата водна площ на планетата. Нямаме нужното оборудване, което да издържи на огромната тежест вода, че да надникнем да видим какво се крие най-отдолу. Друг голям въпрос е какво е под дъното на океанът? Реално отговорът е камък, но както не можем да знаем колко милиони водни организми могат да съществуват на дъното, така няма как да разберем за тези, които може би живеят под него. Чрез експерименти е доказано, че наистина има микроби, които живеят там където топлината е изключително висока. Докладват, че тези организми приличат на тези, които живеят из почвата на горите.

Вероятно си мислите, че знаем всичко за китовете, тъй като те са доста голяма част от океанският живот. Нещото, което все още не можем да разберем за тях е защо пеят. Как изобщо е възможно това при животно без гласни струни или устни? Не само това, но има един специфичен вид китове, които пеят 52 херцова песен. Не ни е ясно кой вид прави това или защо се цепи от колектива.

Странен факт е, че колкото по-дълбоко, толкова по-големи са водните същества. В дълбините особено около полюсите са намерени гигантски октоподи, раци, калмари и какво ли още не. Учените не знаят защо това се случва, но имат няколко хипотези. Една от тях е, че повишената температура може би причинява това – с по-голяма маса могат да са охладени за по-дълго. Друга хипотеза е, че може би размерите им позволяват да издържат на огромното налягане. Но като цяло няма убедително биологична причина защо изобщо съществуват.

Автор: Мартина С. Попова

The post Познаваме ли океана? appeared first on Зелен Свят.