В ново проучване, публикувано в списание Cell Biology, изследователите са открили, че изобилието на определен протеин определя растежа на космите по лапите. Ако протеинът, наречен Dickkopf 2 или Dkk2, е с ниско съдържание (като при зайци и полярни мечки), окосмената част е покрита с козина. При мишки, които имат малко косми по лапите, Dkk2 присъства в по-големи количества.

Екипът предполага, че е възможно протеинът да блокира специфичен сигнал, известен като WNT, отговорен за растежа на косата. За да тестват това, изследователите са проектирали мишки да не произвеждат Dkk2. Тези животни развиват козина върху окосмената си част, но козината им е по-тънка, по-къса и по-случайно разпръсната от останалата козина на животните. Протеинът очевидно играе важна роля, но все още не представя пълната картина.

„Dkk2 е достатъчен, за да попречи на косата да расте, но не и да се освободи от всички контролни механизми. Има още много какво да се разгледа ”, споделя за Смитсониън професор Сара Милар, експерт по дерматология от Медицинския факултет на Перелман в Университета на Пенсилвания. „Имаме дълга коса по скалпа си и късо окосмяване в други области, но изобщо нямаме козина по дланите и долната част на китките и стъпалата на краката си. Никой няма реално понятие как възникват тези различия. “

Въпреки че тези наблюдения не дават пълната картина, те разкриват интригуваща информация за окосмяването и плешивостта. Изследователите смятат, че ключът е пътят на WTN, а следващата стъпка е да се изследва какви други протеини може да инхибират този път. Това би могло да доведе до по-пълна картина за това как сме загубили козината си и дори да осигурим потенциални медицински приложения. Той със сигурност ще помогне при условия като плешивост или алопеция. Може също да ни помогне да разберем по-добре определени състояния на кожата, като псориазис и витилиго.

Основната теория за това, защо сме изгубили козината си, предполага, че е било необходимо за подобряване на терморегулацията, когато човеците са започнали да се местят от сенчести гори в по-горещата савана, което им е позволявало да ловуват и през деня. Друга теория предполага, че с намаляването на козината е настъпило и намаляване на паразитите. Това може да бъде и “теорията за водните маймуни”, което предполага, че нашите предци са навлизали във водни басейни  и са плували, за да търсят храна, а в такива случаи козината определено е пречела. Възможно е и всички изброени фактори заедно да са допринесли за това да изгубим козината си.

Автор – Нина Жишева

The post Защо нямаме козина appeared first on Зелен Свят.

Тялото ѝ и дори подметките на лапите са покрити с гъста вълна, която помага да издържи на суровия климат.

Дължината на тялото на полярната мечка е повече от 2 м., теглото е от 200 до 400кг, но има случаи, когато някои мъжки достигат 1 тон. Опашката ѝ е малка и трудно забележима под слоя козина. През зимата, цветът е снежнобял, през лятото – с жълтеникав оттенък. Шията е дълга, подвижна. На големите и силни лапи има мощни нокти. Под кожата има дебел слой мазнина, която предпазва от студ и помага да се поддържа лесно на повърхността.

Полярната мечка прекарва живота си близо до ледовете на Арктика. Този хищник се среща главно в районите на Арктическия океан, Хъдсън и Бафин Бей, в северната част на Берингово море и на островите на Арктика.

Основната плячка на мечките са тюлени, които хищниците улавят близо до дупките им. Освен това се хранят с риба, пилета, мърша. Може да ловят и морж.

Периодът на чифтосване трае от началото на пролетта до края на лятото. В този момент женските започват да изграждат пясъчни дюни в големи снеговалежи. Там те живеят от началото на бременността. Периодът на бременността продължава 250 дни. Мечетата се раждат доста мънички. Слепи и безпомощни малки мечета, които не могат без майка си. Зъбите при малките, се появяват на възраст от 1-2 месеца. В този период,  те вече започват да излизат от леговището и да изследват територията.

На възраст около шест месеца, децата все още навсякъде следват майката. По това време опасността за малките идва от мъжките мечки. Поради тях смъртността на бебетата е много висока. Почти 50% от малките измират през първата година от живота си.

Малките живеят плътно с майка си приблизително до възраст около две години, след което започват да живеят самостоятелно.

Според експерти, полярната мечка е единственият сухоземен бозайник, чиято по-голяма част от живота е свързана с плаващите ледове на Северния ледовит океан. Полярните мечки ловуват основната си плячка – тюлени, само на лед. Така, в допълнение към заплахата, която представлява човекът, на числеността на този вид влияе и изменението на климата в Арктика.

Днес общият брой на белите мечки, според експертни оценки, е около 20-25 000. Основните причини за намаляване на броя на полярните мечки са:

При природни условия, полярната мечка не е застрашена от никого, освен от хората. Тъй като тези животни са много любопитни, много случаи са известни, когато навлизат в селища или се доближават до кораби, ставайки лесна плячка за ловците. Голяма заплаха за полярните мечки са бракониерите, които могат да ловуват малки.

Замърсяването на околната среда е също сериозен фактор, който ги засяга. Това рефлектира върху възпроизводството им, намалява имунитета им и забавя развитието на животните.

Най-голямата опасност за тях е изменението на климата. Поради рязкото повишаване на температурата, ледената покривка, която им е основна среда , започва да намалява. Това води до намаляване на популацията на тюлени, моржове, които както вече споменахме са в основата на храненето на полярните мечки.

Ето и малко любопитни факти относно тези белоснежни гиганти:

За разлика от кафявите и черни мечки, белите не спят зимен сън.

Белите мечки нямат естествен враг в хранителната верига.

След ловуване си почиват в продължение на около 20 часа.

Ловуват веднъж на 4-5 дни.

Бебетата на полярната мечка се раждат без козина и тежат около 500грама. Най-често се раждат близнаци.

Нюхът им е силно развит. Могат да подушат друго живо същество в разстояние от около 16 километра.

Във вода могат да достигнат скорост до 10 км/ч.

Уникални, мощни и респектиращи, за съжаление, те са на изчезване.

Така, че извън романтичната представа наложена ни от популярните западни реклами, е добре да се замислим, как ние хората с нашите действия сме по-опасни, дори от едни от най-големите хищници на планетата.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Белоснежни, полярни гиганти appeared first on Зелен Свят.