Ниската плътността на алуминия, ниското тегло и гъвкавостта го правят един от най-полезните метали в индустрията днес. Всичко – от фолио до дограма до фюзелаж на самолети – вече може да бъде изработено от универсалната сплав, както и от факта, че е лесно излята, нарязана и устойчива на корозия, което я прави идеална опаковка. Извличането му от неговата оксидна форма е скъп процес, въпреки че топенето изисква алуминиевите и кислородните атоми да бъдат разделени с помощта на мощен електрически ток. Това е процес, който е толкова енергоемък, че новият алуминий се нарича шеговито затоплено електричество.

Всеки метричен тон пресен алуминий използва приблизително същото количество електроенергия, за да произвежда колкото средното американско жилище изразходва за една година – рециклирането използва само 5% от мощността. Фактът, че алуминият е безкрайно рециклируем, прави повторното използване на съществуващия материал отново и отново ефективен начин за намаляване на въздействието върху околната среда. Всъщност много алуминий се рециклира днес, но може да се направи по-ефективно, за да се постигне пълна устойчивост. Част от проблема се свежда до неефективността, открита в процесите на събиране на отпадъци по целия свят. В Англия, например, всички предмети, събрани за рециклиране, които не отговарят на специфични критерии за размер – независимо от материала, от който са направени – са отделени от останалите и са изгорени или погребани в депата.

The post От какво са направени капсулите за кафе appeared first on Зелен Свят.

Защитниците на храни се оплакали, че сосът често се прави от домати, сгъстени със смлени тикви, с ябълкови кюспе или с царевично нишесте. Един автор на френска готварска книга описва кетчупа, продаван на пазарите като „мръсен, разложен и гнил”.

Към края на 19-ти век, производителите започнали да добавят химически консерванти, за да забавят разлагането в бутилката. Но истинската промяна – изобретяването на съвременния кетчуп – се е случило през 20-ти век. Започва с малко вероятен съюз между един от най-богатите производители на храна в страната, Хенри Дж. Хайнц и ниско платен федерален химик. Двамата мъже, обвързани с взаимното убеждение, че несигурната в ненадеждна храна е нарастващ национален проблем.

Позицията на Харви Вашингтон Уайли по въпроса не изненадал никого. Като началник на бюрото по химия в американското министерство на земеделието, Уайли настоявал за стандарти за безопасност на храните. По това време неговият малък отдел е бил единственият федерален отдел, отговорен за качеството на храните в страната. Позицията на Хайнц била шокираща, особено за колегите му. Той отказал да се съгласи с другите американски корпорации, които най-вече се опитвали да блокират всяко усилие за установяване на стандарти за храни и напитки.

До 1888 г., на 44-годишна възраст, Хайнц имал свой собствен бизнес за производство на храни. През 1896 г. компанията произвела около 60 продукта. Хайнц вярвал, че за да успее, самият продукт трябва да е добър, а производителят да е надежден. Той разрешава публични обиколки на фабриката си в Питсбърг, така че хората да могат да се възхищават на чистота и добрете работници. Той построил оранжерии, за да експериментира с най-добрите сортове плодове и зеленчуци. Продължил да използва прозрачни бутилки, вместо цветни, за своите продукти. За кетчупа той създал бутилка с осем страни, за да могат клиентите да изучават соса от всяка страна.

Хайнц помолил генералния директор на компанията да започне разработването на подправки, които не се нуждаят от химически добавки. Те започнали да експериментират с рецепти за домашно приготвен кетчуп, който имат по-дълъг срок на годност. Неговата компания започна да пуска реклами, публично прокламирайки чистотата на своите продукти. Хайнц се увери, че президентът Теодор Рузвелт е наясно с неговите опасения. През юни 1906 г. първите два главни закони за защита на потребителите в Съединените щати – Законът за инспекция на месото и Законът за чистата храна – станали закон, поставящ основите на федералните правила за безопасност.

Автор: Мартина С. Попова

The post Хранителната революция на кетчупа appeared first on Зелен Свят.

Гари Дал

Веднъж Гари Дал се пошегувал с приятели, че щял да създаде домашен любимец камък. Скоро след шегата той поставил идеята за разработка и създал продукта Pet Rock. Pet Rock е точно това, което звучи – камък, която се продава на хората като домашни любимци заедно с меню с инструкции как се гледа. Дал е направил достатъчно пари от своя продукт, за да стане милионер и да отвори други фирми. Изключително странна идея, която проработила.

Марк Зукърбърг

Всички сме чували за успеха на Зукърбърг и концепцията на Facebook, когато той създал в колежа. От началото на Facebook, Марк Зукърбърг е направил милиарди долари и е един от най-големите новатори в технологичната индустрия. С обединяването на други социални медийни като Instagram и WhatsApp с Facebook, Зукърбърг е гарантирал, че продуктите му се използват 10 години по-късно.

Дейвид Карп

Дейвид Карп стартира краткосрочната блог платформа Tumblr през 2007 г. когато бил на 19-годишна възраст. Уебсайтът става популярен сред по-младото поколение, като много тийнейджъри го използват, за да изразят мислите си. Повече от 10 години по-късно Карп се оценява на около 200 милиона долара, а Tumblr се оценява на над 800 милиона долара.

Независимо дали имате подобни гениални идеи и проекти в главата си, ако създадете план и действате може да сте на път към печелене много пари. Не забравяйте да работите усилено и да планирате вашите алтернативи. Както тези примери показват, никога не се знае точно какво ще се хареса на хората и ще стане популярно. Все пак, що за човек не би искал за домашен любимец камък?

Автор: Мартина С. Попова

The post Вдъхновяващи хора от XXI век appeared first on Зелен Свят.

Преди да започнете да търсите работа, трябва да обмислите какво е важно за вас и от какво се интересувате най-много. Помислете за вашите хобита и интереси, които цените. Ако все още се затруднявате след това, опитайте да направите тест за личност или кариера. Те ще ви задават въпроси за вас и вашия живот, въз основа на които ще ви предложат идеи за работа. Колкото и да е важно да сте отдадени на работата си, този ентусиазъм няма да ви помогне да си вършите работата на практика. Имайки това предвид, трябва да разгледате уменията и опита, необходими за кариерата, която обмисляте. След като знаете какво ще търсят работодателите, трябва да поработите за подобряване на автобиографията си.

Когато започнете да кандидатствате за работа, уверете се, че го правите по различни начини. Макар че онлайн сайтовете за работа са най-популярният метод за намиране на работа, това не означава непременно, че те са най-ефективният начин. Трябва да разделяте времето си между тези сайтове и кандидатстването лично и по пощата, като същевременно развивате уменията си. Свържете се с професионалните връзки, които имате и ги помолите за вътрешна информация за компаниите, за които кандидатствате. Всяка допълнителна информация, която могат да ви дадат, може да ви помогне да се откроите от конкуренцията. Въпреки че интервютата могат да изглеждат едностранни, те работят и в двете посоки. Също толкова важно е вие да задавате въпроси. В края на краищата, ако не знаете всичко, от което се нуждаете, може да останите несигурни за самата компания. Задаването на въпрос или два също показва, че се инвестирани в интервюто и това може да ви помогне да се откроите.

Учете се от грешките си

За всяка позиция, която не получавате се свържете с мениджъра или човека, който ви е интервюирал, и попитайте защо не сте получили работата. Въпреки, че може да се почувствате малко неудобно, това ви предоставя ценна информация за това как можете да подобрите себе си. Независимо дали имате твърде малко опит или сте се появили късно, уверете се, че се поучавате от грешките си и не ги правите отново.

Автор: Мартина С. Попова

The post Пътят до мечтаната кариера appeared first on Зелен Свят.

Илон Мъск.

Може би сте чували за него от новините. Той е изпълнителен директор и главен продуктов архитект на компанията за електрически коли „Тесла“, с което името му най-често се свързва. Много мислят, че той е просто лицето на компанията, както доста изпълнителни директори са, но Мъск върши много повече. По неговите думи през свободното си време той главно мисли нови дизайни, разчертава ги и работи върху тяхното осъществяване. Казва, че много малко от времето му, ако не и почти нищо, е пропиляно в промоции и медийни събития.

Целта му за напредването на технологиите е задействана от един тежък фактор – напълно е ясно, че в следващите години природните ресурси като нефт и природен газ ще намалеят драстично. Те не могат да бъдат произведени с лаборатории, което означава, че ни трябват заместители. Има хора, който казват, че електрическите коли като тези на Тесла са прекалено скъпи за момента, но много скоро бензина може да стане недостъпен и няма да имаме избори. Алтернативите съществуват, а хората като Мъск работят върху това да ги направят колкото се може по-достъпни и удобни за обществото в моментът, когато ще имаме нужда от тях.

Заедно с електрически коли, той се занимава с проекти като соларни тухли за покрив. Във всяка отделна плочка има поставен слънчев панел, който през деня набира светлина и къщата може постоянно да подържа електричеството. Не само ще спестим, но и ще се погрижим за здравето на околната среда.

Друго, с което е познат Мъск е проектът SpaceX. Той е откривател, главен изпълнителен директор и главен дизайнер на компанията, която има за цел да изследва космическото пространство. С достатъчно информация, ресурси и време ще можем да копаем и използваме минералите и природните ресурси от планети като Марс, а дори и от нашата Луна.

Понякога идеите на Илон Мъск биват приети като нелепи или невъзможни, но нали точно такива хора преди са подлагали представите ни на изпитание. Малко са тези които успяват, но това стане ли реалност, те напълно променят начина ни на живот.

Автор: Мартина С. Попова

The post Визия за бъдещето – Илон Мъск appeared first on Зелен Свят.

Около 4000г. пр.Хр. Египтяните  “открили”, че Слънцето изгрява и залязва в определен ред всеки ден. Използвайки това, „откритие” , успели да измислят слънчевия часовник. Времето се изчислявало, като се разглеждала дължината на сянката, образувана от обект, стоящ перпендикулярно на слънцето. Разбира се, слънчевият часовник имал сериозен недостатък.

След залез слънце, часовникът нямало как да функционира

Тогава, древните египтяни си напрегнали мозъците и  изобретили часовниковата чашка и водния часовник.

Най-прецизните уреди за измерване на времето тогава били  водните часовници (наречени още клепсидра). Един такъв е намерен в гроба на египетския фараон Аменхотеп I (1525 – 1504 пр.н.е.). Те можели да отчитат времето дори през нощта, но имали недостатък. Изисквало се намесата на човек да регулира изтичането на водата. Древните гърци редовно са записвали всички астрономически наблюдения с възможно най-точно отчитане на времето. Арабските инженери направили няколко подобрения на водния часовник по време на Средновековието

През 11в. китайците изобретяват първия механичен часовник със спусков механизъм.

Пясъчнияте часовници използвали струята на пясъка за отчитане на времето. Най-широка употреба намерили в навигацията Фернандо Магелан използва 18 от тях на всеки кораб при околосветските си пътешествия (1522 г.). Ароматизирани пръчки и свещи често били използвани в църкви навсякъде по света за отчитане на времето. В манастирите в Европа по време на средновековието се използвали  водни и механични часовници. Голям напредък и значително подобрена прецизност бележат устройствата, изобретени от Галилео Галилей и особено Кристиан Хюйгенс, който измислил  часовникът с махало.

В миналото всеки час е отбелязван с някакъв звуков сигнал, обикновено камбани, които звънят толкова пъти, колкото е часа.

1524г. е годината, в която когато германецът Питър Хенлиен, произвежда първия механичен часовник в историята. През 1550г. броят на механичните часовници в света се е увеличил огромно. Повечето произведени часовници били немски и френски.

През 1575 г.  се появяват шведски и британски производители. През 1656г. се произвежда първият часовник с махало.

През 1761г. часовникът на Джон Харисън е изоставал само 0,02 секунди на ден. Той бил възнаграден с 10 милиона долара. За първи път през 1800г. е направен джобен часовник.

В Америка през 1850г. за пръв е открита мащабна фабрика за производство на часовници. На всеки кръгъл час се е възпроизвеждал някакъв звуков сигнал от камбана или звънец, който се повтаря толкова пъти, колкото е часът. През 20 в. основен производител на прецизни механични часовници става Швейцария. Ролята на швейцарските фирми се засилва по време и след Втората  световна война, когато другите им конкуренти са заети с производство на военна продукция. През 50-те години на 20 в., Швейцария държи над 50% от пазара на ръчни часовници. В Япония фирма „Сейко”, която произвежда часовници от 90-те години на 19 век, след Втората световна война започва да  конкурира Швейцария на пазарите.

До 1970 г. „Сейко” става най-голямата компания в света за производство на часовници, произвеждайки  един от най-престижните модели. Това е и компанията, която първа успява да отговори на предизвикателствата с новата ера на електрониката. Съвременните часовници стават все по-функционални и в никакъв случай не отразяват само и единствено точния час.

И за десерт оставих един факт, който ще накара много българи да се гордеят. Напоследък имаме все по-голяма нужда от това.

Знаете ли  кой е изобретил първият в света електронен часовник? Правилният отговор е – българин. Петър Петров е българският изобретател, който е признат и награждаван в Америка, но в България е обявен за ,,народен враг“ от комунистическия режим.

Времето, тази неуловима субстанция. Физици, астрономи, учени са се опитвали да го овладеят, прогнозират, изучат… Времето ще покаже някой ден на човечеството дали сме успели.

А’е, че бързам, нямам време…

Източник- Уикипедия

Източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад- Джани

The post Извинете, колко е часът? appeared first on Зелен Свят.

При създаването на Кока-Кола в Америка кокаинът се е считал за лекарство. Нямало е правила или закони свързани с регулирането на хранителни продукти и напитки. Всеки е можел да си направи какъвто си иска буламач, да го сложи в бутилка и да каже, че лекува туберкулоза. Така била родена първата версия на Кока-Кола – смес от вино, захар, кокаин и кола, което е реално кофеин. Промотирали са я като лекарство, но напитката не достигнала висотите, които създателите са очаквали. Собствениците се сменят, а с това идват и нови идеи. Новите производители наблегнали повече на вкусът, като са искали да премахнат медицинският вкус и да направят освежаваща напитка. Добавят по-голямо количество захар и намалят количеството кокаин, а това значително променя вкусът.

За жалост скоро след това Америка забранява алкохолът, което създава огромен проблем на производителите. Не само това, но хората почнали да осъзнават действието на кокаина върху човешкият организъм, което създало множество слухове. Компанията решава напълно да преобрази напитката си, изкарвайки изцяло кокаиновото и алкохолно съдържание, оставяйки сироп направен от чиста захар и кофеин. Новата формула възражда бизнесът и малко или много остава така до ден днешен.

Собственикът държал компанията да има един продукт, с един вкус, в едно количество. С популяризирането на стъклената бутилка решават да измислят оригинален дизайн, който да се различава от всички останали. Така се създава познатата бутилка Кока-Кола. Компанията за кратко време се опитала да промени формулата си, но след дни на протести решават да се върнат към оригиналната напитка. Ако се бяха застъпили за промяната вероятно са щели да фалират доста бързо и нямаше да имаме феноменът Кока-Кола днес.

Автор: Мартина С. Попова

The post Еволюцията на Кока-Кола appeared first on Зелен Свят.