Оказва се, че научаваме много нови неща за приятелите ни с листа. Сред най-големите разкрития е, че растенията могат да комуникират чрез сложна система от химически съединения. Тези молекулярни реакции позволяват на растенията да осигурят самозащитата си, например чрез привличане на хищници, които да атакуват насекомите, които дъвчат листата им. Тези химически сигнали могат също да предупреждават съседни растения за опасност, било то насекомо, паразит или екологично бедствие. В някои случаи химичният отговор на растението може да произведе отрова, която да обезвреди вредител или дори да го унищожи. Освен това, растенията, които са увредени, излъчват химикали, които са еквивалентни на тих писък.

Дори при цялата тази сложна комуникация растенията все още нямат мозък или главни нервни центрове, които могат да обработват и разпространяват информация. Без мозък може ли да мисли едно растение? Не и в традиционния смисъл. Никога няма да седнете до растението Ficus в часа по алгебра в колежа или докато чакате на интервю за работа. Въпреки това, някои учени смятат, че растенията проявяват форма на алтернативна интелигентност, включително способността да се прецени последствията в бъдещето.

Да вземем, например, растението берберис. То е склонно да атакува плодовата муха, която снася яйцата си в плодовете му. След излюпването на яйцата, ларвите оцеляват, като изяждат семената вътре в плодовете. Макар това да е лоша новина за бербериса, то също е лоша новина и за плодовата мушица, благодарение на силно развитата реакция на растението. Когато паразитът се задържи, берберисът изчислява рисковете и припомня предишни действия, основани на вътрешни и външни условия.

Тъй като плодът е заразен с ларвите, отговорът на бербериса зависи от няколко фактора. Ако плодът има две семена, растението ще се отдели от плода 75% от времето, а това ще доведе до умиране на паразита. Въпреки че растението жертва плода, успява да спаси второто семе, което все още има шанс да покълне и да прерасне в следващото поколение берберис. Въпреки това, ако плодът има само едно семе, растението рядко ще прекрати зреенето. Вместо това, изглежда, признава, че семето е компрометирано отвъд неговата полезност и че паразитът може да умре естествено. Накратко, учените предполагат, че растението предвижда както загуби, така и рискове – селективно унищожава собствените си плодове, за да се предотврати заразяването на останалите с плодова муха или позволява на плодовете да продължат да растат, когато не намира, че ще има успех, ако прекрати зреенето им.

В допълнение, растенията са показали, че имат чувство за посока; ще насочат корените си надолу към земята, без значение как са ориентирани. Някои от тях също имат способността да използват камуфлаж, като се свиват при докосване, за да изглеждат по-малко привлекателни за вредителите.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Мислят ли растенията appeared first on Зелен Свят.

Като ветеринарен лекар и изследовател на поведението им, който изучава различни видове животни, моето мнение е, че ще трябва да бъдем много добри в имитирането на мяукането и лая, ако наистина искаме да бъдем разбрани от нашите домашни любимци. Нашите гласови акорди са различни от техните и те могат да чуят, че издаваме звуци, различни от техните

Но знаем, че кучетата определено могат да разграничат гласовете на различните хора. Те ще разберат кога говори Мила и кога е Алекс. Също така те са чувствителни към вашия тон на гласа,  харесват високи, приятелски тонове. Знаете ли, че кучетата могат да научат думи?

Рико, бордър коли, е успял да научи повече от 200 думи, представляващи различни предмети. Той можел да избере правилния елемент от всички артикули, ако бъде помолен да „вземе“. Не смятаме, че той всъщност е научил значението на думите, но е много добър в свързването на различни звуци с различни обекти.

Когато става въпрос за собствените им “гласове”, проучванията показват, че кучетата и котките използват различни вокални сигнали, за да предават различни послания. Висок, повтарящ се лай, например, може да означава, че кучето е тревожно. Ниският лай може да означава, че то се чувства агресивно. Котките също използват определени звуци по време на лов и други при релаксация.

Но техните “гласове” са само един начин, по който кучетата и котките общуват. Те също използват езика на тялото и тактилни жестове – като идват при вас за погалване или бутат ръката ни с носа си, когато искат внимание.

По същия начин хората общуват, използвайки жестове и изражения на лицето. Изследванията показват, че кучетата са по-добри от другите видове, като вълците, при интерпретирането на нашите жестове и изражения на лицето.

Различни форми на комуникация

Ако имате кучета, ще забележите, че те са много чувствителни към чувствата ни и нашите начини за общуване. Това е така, защото те са еволюирали да живеят в непосредствена близост до хората.

Котките не са естествено социални животни, но те също общуват с нас и могат да бъдат силно възприемчиви за настроението, в което сме и как се чувстваме.

Всичко това е важно, когато мислим за най-добрите начини за общуване с нашите кучета и котки. Тъй като визуалните сигнали са наистина важни за тях, вероятно те обмислят нашия език на тялото, преди да слушат звуците ни, така че те могат да решат какво е това, което им пращаме като послание.

Хората използват езика като основно средство за комуникация. Ето защо сме склонни да искаме нашите домашни любимци да отговорят на нашите думи. Те със сигурност могат да се научат да правят това, както видяхме с Рико и хиляди други примери.

Въпреки това, в много случаи, те всъщност отговарят на сигналите на езика на тялото ни, а не на словесните сигнали, които използваме.

Опитайте, например, да кажете на кучето си да седне: повечето хора казват думата „седни“ и в същото време сочат с пръст кучето. Те мислят, че кучето сяда, защото сте му казали „седни” – но всъщност отговаря на соченето на пръста. Ако кажете думата „седни” без жеста на ръката, кучето ви в много случаи няма да седне. Това доказва колко важен е езикът на тялото при кучетата.

Бих насърчил всеки, който притежава домашни любимци, особено кучета, да научи повече за езика на тялото си, за да може по-добре да си обясняваме това, което се опитват да ни кажат. Често срещано възприятие, например, е, че когато опашката на кучето се размахва, това винаги е приятелски жест. Това е вярно само тогава, когато махането на опашката е широко и придружено от отпуснато тяло. Куче, чиято опашка е във въздуха и само върхът й се поклаща, всъщност казва „изчезвай“, а не „хайде да играем“.

Колкото повече време прекарвате в изучаването на езика на тялото на домашните си любимци и опознаването на различните жестове, толкова по-лесно ще можете да общувате с тях – и няма да се налага да мяукате или да лаете.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Как ни разбират кучетата и котките? appeared first on Зелен Свят.

Как Уиджа е станала част от живота ни?

Много хора биха посочили лоши филми на ужасите, в които децата са сами в къщи и решават, че искат да извикат демони чрез дъската. Виждали сме този сценарий отново и отново. Учудващото нещо е, че историята на тази дъска може да се проследи два цели века назад във времето. Всъщност може да „покаже“ доста неща свързани с нашата история и култура.

През XIX век спиритуализма и американизма се преплели по странен начин. Точно тогава се зародило и понятието спиритуализъм. Сеансите, издирването на духове, вярването в отвъдният живот и т.н. станали изключително популярни към средата на века, особено в Америка. След трагичната гражданска война, смъртта се превърнала в ежедневие за американското население. Това допълнително подтикнало обществото да търси изгубените си близки дори след смъртта. В началото на ХХ век, бихте се учудили колко различни модела подобни на Уиджа дъската изникнали. Специфичната игра има доста неясен произход. Американците Елайжа Бонд и Чарлз Кенард се считат за създателите на тази версия. Съдържа всички компоненти, които могат да се използват за отговор – „Да“ и „Не“ и всички букви и числа.

За самото име Уиджа не е ясно как е избрано. Казват, че играта е именувана на известна писателка, но други твърдят, че дъската сама е изписала името си. Смята се, че било избрано защото името звучало египетско, тъй като това било маркетинговата стратегия на производителите, които твърдели, че играта произлиза от Египет. Този продукт унищожил конкуренцията и се превърнал в традиция. Спиритуалният свят се сдобил с това, което нямал до сега – начин за комуникация. Писатели започнали да твърдят, че говорещите им дъски им диктували поемите.

Днес, дори и след множеството промени, играта Уиджа е както плашеща, така и интересна и забавна за много. Внушително е как от проста дъска, играта е станала табу в сферата на ужасите, което всеки моментално би разпознал.

Автор: Мартина С. Попова

The post Дъската Уиджа appeared first on Зелен Свят.

Според психолозите, плачът е вид невербална социална комуникация, чрез която човек казва на другите, че не може да общува или да се изразява различно.

Плачът изпълнява важна функция: дава възможност на човек за по-добра комуникация с членовете на общността и разбиране на емоциите на други хора. Сълзите събуждат емпатия в околните. Например, благодарение на плача на детето, майката по-добре разбира неговото състояние и нужди.

Сълзоносната течност непрекъснато се формира и допринася за защита, навлажняването и подхранването на очните тъкани, тъй като самата роговица няма кръвоносни съдове, способни да осигуряват нейното хранене. Увеличеното разкъсване е защитна реакция на организма към външни дразнители, под действието на които се отделя слъзната течност, което от своя страна, осигурява допълнителна защита за окото. В сълзите, както и в слюнката, се съдържа ензимът лизозим, който има антимикробно действие.

Затова хората казват, че една малка сълза лекува голяма скръб. Укрепването на тонуса на парасимпатиковата система, освобождава организма от стрес и насърчава съня. Механизмът на разделяне на сълзите на радостта е същият като с тъга: той е снабден със същите възбуждания на емоционалните структури на мозъка.

Освен това, когато човек плаче със сълзи, съдържанието на хормона на антиноцицептивната (анти-болка) система, нивото на хормона енкефалин, се увеличава, което значително намалява чувството за болка и в последствие е индуктор на положителни емоционални състояния, еуфория, и щастие. В допълнение, към повишаване на секрецията на сълзите, при плач, някои мускули на лицето се съкращават, което води до потрепване на устните, носа, риданията, движенията на дъвчащите мускули.

Разбира се, има малки и големи, които използват сълзите като средство за манипулация. Особено децата и жените. Но колкото и да е прозрачно намерението зад тези сълзи, кой може да устои на невинна детска физиономия, опитваща се да постигне своето.

Смятам, че когато е с мярка и не е системно, не означава непременно фундаментална опасност… От друга страна, като жена ви споделям, че сълзите действат страшно освобождаващо, когато има натрупано напрежение и стрес. Жените плачат и от умиление…

Като за финал, пожелавам на всички сълзите, да са причинени от затрогващи ситуации и щастие…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Сълзите – инструмент за освобождаване или манипулация?!? appeared first on Зелен Свят.