Появил се преди 55 милиона години в Америка, той завладява Азия, след това Европа. Голям колкото куче, той има раирано окосмяване, което го скрива лсед листака. Постепенно горите, където живее, намаляват и той е принуден да се адаптира към откритите пространства. Естественият подбор оставя по-едрите екземпляри, претърпели известни изменения. Ако Hyracotherium има 4 пръста на предните крака и 3 на задните, представителите на сем. Коне имат един пръст, снабден с копито.

Днешният кон съществува от 2 милиона години. Появил се в Америка, изчезнал прези 12 000 години, тоой бил откаран отново през ХVI век от испанските конкистадори. В Европа преди 18 000 години хората са ловували диви коне за храна. Най-древните следи на опитомяване са открити в Украйна и датирани от 5500г. пр. Хр.

Конят става абсолютно необходим за номадските племена. Цели хилядолетия “най-благодарното завоевание на човека” позволява на тези скитници да кръстосват обширните територии. Това непрекъснато преместване позволява смесването на конските рази, но и възприемането им от уседналите народи: китайци, персийци, гърци,пимляни… Опитомяването на коня се разпространява в Европа и Азия. Животното, с което човекът установява привилегировани връзки, е работен инструмент, но и белег на престиж.

Съществуват 28 раси коне, широка палитра оцветявания, но само две големи категории: яздитни и впрегатни коне. Последните, много здрави, заместват вола от XVI век в полската работа. Някои, като першеронската порода, тежат над тон и са високи 2 м. Въпреки качествата си, впрегатният кон за малко да изчезне. В началото на 50-те години бил изместен от трактора. Но отскоро отново привлича интерес. В Германия отново се използва за извозване на дърва, а в Япония участва в състезания.

Неотменим елемент на варварските воини, на индианците, рицърите… яздитният кон векове е първостепенен актьор в лова, битките и турнирите. Модернизацията намали полезната му роля за сметка на спорта и развлечението: обездка, състезания, надбягвания позволиха да се продължи селекцията за подобряване на конните раси.

The post Най-красивото завоевание на човека appeared first on Зелен Свят.

Известни с храбростта си в битка и разпознавани по ушите, които се извиват в перфектна арка, конете Марвари в Индия някога са били специалните коне на владетелите от Раджпут.

Кръстени са  на Марвар (“регион на смъртта”), първоначалното място на отглеждането им в Раджастан. Смятало се е, че конете са божествени и са превъзхождали дори кралските особи. Храбростта и лоялността им е възпявана в бардската литература на Раджастан.

Една история разказва за кон, язден от Раджпута Амар Сингх, който прескочил стена, за да спаси своя притиснат в ъгъла господар и загинал в този геройски акт. Благородното животно е почетено с паметник – статуя във Форт Агра близо до Тадж Махал. Съществува разказ и за Четак, конят, който стъпил с копитата си върху главата на слон в битката при Халдигати през 1576 г., така че ездачът му да може да убие господаря на слона и да спре напредването на могската армия. По-късно, по време на битката един от краката на Четак бил отсечен над глезена, но той все пак продължил, докато отвел господаря си на сигурно място.

Като една от най-старите породи в света, произходът на конете Марвари трудно може да бъдат установен, но се смята, че са били отглеждани заедно с туркменските коне от армията на Александър Македонски. Стотици години на селективно развъждане създали кон, който бил идеален за водене на война на сухи терени, способен да оцелеява при екстремни топлина и студ и да се движи бързо на дълги разстояния. Извитите им уши са най-забележителната им черта и допринасят за тяхното царствено присъствие.

Всички оцелели коне Марвари са потомци на легендарните воини на Раджпут. Британското имперско управление, последвано от индийската демокрация, много са допринесли за това конете почти да изчезнат. Като символ на феодалното, социално разделено минало, конете били застреляни, кастрирани или раздадени на селяните, за да служат като работен добитък. Любителите на коне и малкото оцелели семейства от Раджпут, които били активно ангажирани с туризма в района, са спасили конете Марвари от изчезване, въпреки че днес благородните животни наброяват едва няколкостотин.

Автор – Нина Жишева

The post Марвари – красивите бойни коне на Индия appeared first on Зелен Свят.

В тази статия се опитах да събера малко любопитни факти за тях.

Най-голямата изчислена скорост при състезателен кон е 88км/ч. За сравнение, средната е 44км/ч.

Височината на най-малкият кон в света е 43 см.

Конете могат да спят на крака

(аз познавам и хора, които го могат. Най-вече в час)

Калигула е провъзнесъл любимият си кон за сенатор

Един кон може да акумулира 14,9 конски сили.

При конете се срещат 8 различни вида кръвни групи.

Средната дължина на живот при опитомените домашни коне е 25 години.

Скелетът на коня се състои от 205 кости.

Конете са опитомени приблизително 4000 г. Пр. Хр.

Конят има най-големите очи сред сухоземните животни.

Извън двете слепи точки, конят е способен да вижда в обхват от 360 градуса. Т.нар. слепи точки се намират точно отпред и точно зад него.

В сравнение с човека , конете имат по-добре развит слух и зрение.

Доказано е, че конете въздействат терапевтично на хора с различни проблеми. Те помагат на хора, които имат проблем с доверието, изграждането и проявяването на уважение, емпатия и социални взаимоотношения.

Конската глава използвана във филма „Кръстникът” е истинска.

Съществуват над 160 породи коне. За най-чиста се възприемат арабските.

Конете не могат да повръщат.

Възрастта им се разбира от зъбите.

В Средновековието са били сред животните, които са били обвиняеми по различни дела.

Средната скорост на колите насред огромни кръстовища в големи градове е по-ниска от тази на каруците теглени от конете в миналото.

През 1923г. е регистриран случай на жокей, който умира след сърдечна криза по време на състезанието, но въпреки това е победител.

В началото на 20-те години, улиците били толкова замърсени от конете, че колите били възприемани като приятели на околната среда.

Конете могат да различават различните нюанси в емоциите на човека по гласа.

Във Великобританият броят на конете надхвърля този на танковете.

От сърце се надявам да съм ви била полезна.

Обичайте, уважавайте природата и нейните подаръци.

източник снимка: Бог да пази Google

автор: Тезджан Ферад- Джани

The post Конете- настигни ги, ако можеш – 2-а част appeared first on Зелен Свят.

И ако искате да знаете, изобщо няма да говоря за скоростта им…

Преди години, докато се снимах в една българо-турска копродукция, обучаваха нас актьорите в езда. Целият процес беше едно вълнуващо приключение. Всички бяхме въодушевени, всички се обичахме и имаше една доста приятелска атмосфера. Когато разбрахме за ездата радостта ни вече беше взела връхната си точка.

Аз съм си страхливо животно, но към конете изпитвам особен респект и уважение. Инструкторът усети това и ми даваше най-кротката кобила. Беше цялата черна и много мила. Качвах се върху ѝ треперейки от въодушевление и тя ми позволяваше да я галя по разкошната грива. Не помня как се казваше, но още помня смиреният ѝ снизходителен поглед към мен. Отнасяше с мен търпеливо и грижовно като с малко дете и аз ѝ благодарях при всеки удобен случай за да не ме помислят другите за луда…

Един ден слязох от нея и след мен се подготви следващият актьор, който според мен изобщо нямаше нужда да бъде обучаван. Беше толкова ловък, с такава лекота се качваше и движеше…В този момент се бяхме събрали по-голяма групичка и за да развеселя другите, аз започнах да се карам на „моята” кобила на висок глас, защото само преди секунди аз бях слязла от гърба ѝ, а в момента тя така любовно подхождаше към колегата. Бяха допрели чела и интимно си “гукаха” нещо. Всички колеги бяха прихнали в смях в резултат от  ревностната сцена, която ѝ спретнах, когато…. Кобилата бавно се отдели от него и тръгна към мен. Доближи се максимално ѝ и покорно доближи чело към мен… Не знам как реагираха другите хора в този момент, защото аз лично преживявах личният си шок и срам, че използвах толкова интелигентно животно за да получа малко аплодисменти за псевдоостроумието си… Доближих чело до нейното, погалих я й ѝ се извиних. Обясних ѝ на глас, че съм го направила на шега и, че не ѝ се сърдя.

Може би много от вас имат подобни или още по-интересни случки с коне. Днес се сетих за това изключително животно и реших да ви събера малко любопитни факти за  тези грациозни същества, които са символ на свободата.

/следва продължение/

източник снимка: google

автор: Тезджан Ферад- Джани

The post Конете- настигни ги ако можеш 1-а част appeared first on Зелен Свят.