Изследвания

Психолог-изследователят Гари Лупян проведе експеримент, в който на 20 доброволци бяха показани предмети в супермаркета и бяха помолени да ги запомнят. На половината от тях им казаха да повтарят обектите, например банани, а другата половина трябваше да си мълчи. В крайна сметка, резултатът показа, че самонасочената реч помага на хората да откриват обектите по-бързо, от 50 до 100 милисекунди, в сравнение с тихите.

„Често си мърморя, когато търся нещо в хладилника или по рафтовете в супермаркетите“, казва Гари Лупян. Неговият личен опит го накарал да проведе този експеримент. Лупян, заедно с друг психолог, Даниел Свигли, излезе с резултатите, че тези, с които се говорят сами, са гении. Ето причините:

Стимулира паметта

Когато говорите със себе си, вашият сензорен механизъм се активира. Той помага на паметта ви, тъй като можете да визуализирате думата и можете да действате съответно.

Помага да останете фокусирани

Когато я изричате високо, оставате фокусирани върху задачата си и това ви помага незабавно да разпознаете тези неща. Разбира се, това помага само ако знаете как изглежда обектът, който търсите. Например банан е жълт на цвят и знаете как изглежда банана. Така че, когато го казвате силно, мозъкът ви веднага снима изображението в ума ви. Но ако не знаете как изглежда банана, тогава няма ефект, дори и да крещите.

Помага да изясните мислите си

Всеки един от нас има различни мисли. Повечето имат смисъл, докато другите не. Да предположим, че сте ядосан на някого и направо ви се иска да го гръмнете. Сега за този въпрос няма да тичаш при терапевт, нали? Не, това, което правиш, е да се заключиш в една стая и да си мърмориш сам. Вие пускате гнева, разговаряйки със себе си, с предимствата и недостатъците на убийството на този човек, и в крайна сметка се успокоявате. Това е глупава мисъл и вие не искате и не можете да я споделите с друг човек. Психологът Линда Сападин каза: „Разговарянето сам със себе си ви помага да изясните мислите си, да определите важното и да укрепите решенията, които планирате.“

Превод – Нина Жишева

The post Говорете си сами. Било гениално appeared first on Зелен Свят.

Не е грешно да се каже, че до някаква степен си вярваме прекалено много. Мозъците ни няма как да ни покажат с точност, колко е вредно разсейването по време на каране. Най-големият проблем вероятно се досещате е нуждата да вършим няколко неща едновременно. Десетилетия от проучвания показват, че не е от значение дали мислим, че сме добри в това или не, защото хората сме меко казано ужасни в това. Правим сравнително повече грешки когато се фокусираме на различни неща. Самото преместване на фокуса отнема време, колкото и малко да е то. Този преход води до пропускане на детайли и правене на грешки. Също така, докато се съсредоточаваме върху едно нещо сме един вид „слепи“ към останалото около нас. Мозъкът ни просто няма друг начин на обработване на информацията.

И така, на учените им е доста трудно да убедят хората, че разсейването им по време на шофиране е всъщност доста опасно. За жалост, много осъзнават това прекалено късно. Проучвания, които симулирали шофиране показват, че шофьорите, които говорели по телефона изпуснали почти половината от случващото се около тях – от знаци, от други коли, а дори и пешеходци. Когато ги попитали след симулацията те казали, че изредените неща ги е нямало. Също проучванията показали, че хората, които имат по-голямо самочувствие в правенето на няколко неща едновременно, всъщност получават по-ниски резултати на подобни тестове. Същото се отнася и за шофирането.

Това е доста сериозен проблем, дори и от самият факт, че е напълно предотвратим. Вместо да се тюхкате, че сте ударили колата си или да застрашите живота на друг, просто се съсредоточете върху карането си от точка А до точка Б, а след това сте напълно свободни да си пишете или говорите с когото пожелаете. Мислим си, че времето ни гони, но реално гоним собствената си опашка.

Автор: Мартина С. Попова

The post Зад волана с телефон appeared first on Зелен Свят.