Преди да разберем как да направим аспирина, преди около 3,000 години докторите са използвани неговите съставки като лекарство. Древните египтяни използвали върба и мирта за лечение на треска и болка. Това са едни от симптомите за който използваме аспирин. Макар ефектите да са били познати, чак през VIII век британецът Едуард Стоун направил критично наблюдение. По време на неприятна епидемия, за която се смятало, че е причинена от маларията, Стоун забеляза, че върбовата кора има вкус подобен на перуанската кора, която е била по-често срещаното лечение до този момента. Перуанската кора била добра при облекчаването на симптом, но била много скъпа. Той смятал, че върбата може да проработи като по-евтина алтернатива. През следващите години той прекарал в събиране, сушене и натрошаване на върба в пяна, която можела да се използва за лечение на треска. В крайна сметка Стоун установил доза от две скрупули (около 2,5 грама) кора.

Буламачът му не бил толкова силен, колкото перуанската кора, но той публикувал първият доклад за ефектите на върба в научно списание. 35 години по-късно, през 1826 година, френски учен изолирал активната съставка в кората на върбата – жълтеникав кристал, който бил наречен салицин няколко години по-късно. По това време, в сферата на науката се случвала голяма промяна. Дълго време ученият смятали, че нещо като капка човешка пот е твърде различно от нещата, което можем да направим в лаборатория. С времето тази идея се променя и чрез експерименти се достига извода, че това наистина е възможно.

За лекарствата като аспирин тези години са били пик часът. След крайното установяване на това лекарство светът на медицината за винаги бил променен. Възможностите са били безбройни и така се озоваваме днес с огромното изобилие лекарства достъпни за всички нас.

Автор: Мартина С. Попова

The post Как аспиринът промени медицината appeared first on Зелен Свят.