Никой не знае откъде е дошъл този камък във Великобритания. Известно е със сигурност, че през 847 г. първият шотландски крал, Кенет I, който успява да обедини питските племена в единна армия под натиска на викингите, поема на този камък клетвата за вярност.

Възможно е да е бил тронът на царете на древния Дал Риад – легендарното келтско царство, основано в началото на нашата ера на брега на Северна Великобритания от хора от Ирландия. Но така или иначе, след коронацията, Кенет носи Кралския камък в град Сконе и го поставя в манастирската църква. И камъкът на Скуна вече е обрасъл с нова християнска митология.

Легендите за камъка Scone датират от I хилядолетие пр. Хр. Една от легендите гласи, че Фараон Рамзес II е имал дъщеря на име Скот. След като израилтяните пресекли Червено море, принцесата напуснала Древен Египет и се разхождала из Близкия изток повече от хиляда години в търсене на собствената си обещана земя, стигнала до Испания и тръгнала към Ирландия. Достигайки северното крайбрежие на Ирландия, тя най-накрая открила онова, което отдавна търсела – земи, по-късно наречени Шотландия. Според една от версиите на легендата Скот и картината са потомци на шотландци и нейния съпруг Гатела, цар на скитите.
Според друга легенда, Скунският камък служи като олтар по време на мисионерските пътувания на Св. Колумба.
През 1296 г. английският крал Едуард I завладял Камъка на Скун и го пренесъл като трофей в Лондон. Камъкът на Скун е поставен под седалището на коронационния председател на британските царе.

Въпреки това, през 1328 г. между Англия и Шотландия е сключен Договорът от Нортхемптън – мирно споразумение, според което една от точките била – камъкът на Скуна да се върне в Шотландия. Въпреки това, той е предопределен да остане в Англия още шест века. Причината е в предсказанието на един от британските монаси: “Където е този Камък, там е царят на шотландците.”

За пореден път камъкът на Скуна се е припомнил в средата на миналия век. На коледното утро през 1950 г. четирима шотландски студенти от Университета в Глазгоу – Иън Хамилтън, Гавин Върнън, Кей Матесън и Алън Стюарт – тихо влезли в Уестминстърското абатство и откраднали Кралския камък. 

По пътя те случайно го изпуснали и той се разделил на 2 части. В Глазгоу учениците намерили зидар на име Робърт Грей, който залепил отломките и скрил камъка в счупен трактор.

Отвличането на камъка предизвикал огромен обществен протест в Шотландия.

През пролетта на 1951 г. учениците, които не искаха да превърнат символичното отвличане в банална кражба, носят камъка до руините на абатството Арброт и анонимно информират полицията за местонахождението му. Властите връщат камъка в Уестминстърското абатство и отново се поставя в основата на коронационния трон.

Досега във Великобритания се чуват слухове, че студентите се връщат в британското правителство не истинския, а фалшивият Schoonian Stone, а истинският крал на Шотландия тайно е коронован от шотландските барони на истинския Royal Stone през 1950 година. 

Експертите не са успели да дадат категоричен отговор на въпроса, дали това е истинският камък или не. Факт е, че преди отвличането на камъка на Скуна никой от историците не е бил сериозно заинтересован.      

През 1996 г. британското правителство решава да прекрати спекулациите и да прехвърли камъка в Шотландия. Указът обаче предвижда, че британците ще го заемат за времето на коронациите.  На 30 ноември същата година, в деня на св. Андрей, камъкът се връща в Шотландия и е поставен до шотландската царска регалия в Единбургския замък. На този запомнящ се ден за цяла Шотландия около 10 хиляди души се подреждат по улица „Кралска миля“, за да видят със собствените си очи шествието на свещеници и войници, придружаващи камъка.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Skun Stone или как една кражба превръща камък в реликва appeared first on Зелен Свят.