Някои може да попитат защо тези родители така и не разбират моралните последици от действията си?

Двайсетгодишни изследвания в областта на моралната психология подсказват много причини, поради които хората се държат неетично. Когато става въпрос за богатите, научните изследвания показват, че те се стремят да поддържат по-високия си статут. Чувство за правомощия играе роля.

Нека първо разгледаме какво позволява на хората да действат неетично и въпреки това да не чувстват вина или разкаяние.

Изследванията показват, че хората са добри в рационализирането на неетичните действия, които служат на техния личен интерес. Успехът или неуспехът на децата често има значение за това как родителите виждат себе си и биват видени от другите. Те са по-склонни да се наслаждават на отразената слава на децата си; сякаш получават почит, основана на връзката им с успешните деца. Това означава, че родителите могат да бъдат мотивирани от личен интерес да осигурят постиженията на децата си.

В случай на измама в името на децата, родителите могат да оправдаят поведението чрез сравнения, които им помагат морално да се разграничат от действието си. Например, те могат да кажат, че другите родители правят много по-лоши неща или минимизират последствията от действията си чрез думи като „Моето поведение не е причинило много вреда“.

Разглеждането на неетичните резултати като служене на други хора, включително и на децата, може да помогне на родителите да създадат психологическа дистанция за рационализиране на нарушенията. Няколко проучвания показват, че хората са по-склонни да бъдат неетични, когато действията им помагат на някой друг. Например, за служителите е по-лесно да приемат подкуп, когато планират да споделят приходите с колеги.

Усещане за правота

Когато става дума за богатите и привилегированите, чувството за право или убеждението, че човек заслужава привилегии над другите, може да играе важна роля в неетичното поведение.

Привилегированите лица също така са по-малко склонни да следват правилата и указанията, като вярват, че правилата са несправедливи. Тъй като се чувстват заслужили повече, те са склонни да нарушават нормите на подходящо и социално съгласувано поведение.

Чувството за право на глас също кара хората да бъдат по-конкурентоспособни, егоистични и агресивни, когато усещат заплаха. Например, белите мъже са по-малко склонни да подкрепят утвърдителни действия, дори и на терена, ако това заплашва техния привилегирован статут.

Изследванията показват, че правото може да дойде отчасти от това да бъдеш богат. Установено е, че заможните хора, които се считат за “висша класа” въз основа на доходите си, лъжат, крадат и мамят повече, за да получат желаното. Също така те са по-малко щедри. По-вероятно е те да нарушават закона при шофиране, да дават по-малко помощ на непознати в нужда и като цяло да не обръщат повече внимание на другите.

Освен това, израстването с богатство е свързано с по-нарцистично поведение, което води до егоизъм, нужда от възхищение и липса на съпричастност.

Лицата, които смятат, че заслужават несправедливи предимства, са по-склонни да предприемат действия, за да повишат своето ниво, като например да гарантират, че децата им ще посещават университети с висок статус. Загубата на статут изглежда особено заплашителна за индивидите с висок статус.

Неотдавнашен преглед на изследването на статута показва, че загубата на статус, или дори страх от загубата му, е свързана с увеличаване на опитите за самоубийство. Индивидите показват и физиологични промени като повишено кръвно налягане и ускорен пулс.

Такива лица полагат и все по-големи усилия да избегнат загубата на статута си, като са готови да платят пари и да отклонят средства за себе си.

В книгата си “Разглезването на американския ум”, експертът по Първата поправка Грег Лукяноф и социалният психолог Джонатан Хайд твърдят, че родителите, особено във висшата класа, са все по-загрижени за това децата им да посещават висши университети.

Тези автори твърдят, че ако икономическите перспективи са по-малко сигурни поради стагнацията на заплатите, автоматизацията и глобализацията, по-заможните родители са особено загрижени за бъдещите икономически възможности за децата си.

Чувство за неуязвимост

Хората, които усещат чувство за власт, често вървящо заедно с богатство и слава, са по-малко склонни да вярват, че са уязвими за вредните последици от неетичното поведение.

Преживяването на психологическо чувство за сила води до фалшиво чувство за контрол. Това би могло да доведе и до по-голямо поемане на риск и намаляване на загрижеността за другите.

Възможно е някои от тези причини за морална психология да стоят зад тези богати родители, които изневеряват в името на децата си. Желанието да положите по-големи усилия, за да помогнете на детето си, е възхитително. Въпреки това, когато тези усилия преминават етичните граници, постъпката става твърде неетична.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Богатите са по-неетични appeared first on Зелен Свят.