Фотографът Хуан Карлос Касадо е заловил образа на планината Тейде или Пико де Тейде, спящ вулкан на остров Тенерифе, чийто връх се издига на височина 3700 метра над морското равнище. Изображението е споделено на 9 юни на уебсайта на НАСА “Астрономична картина на деня” (APOD).

Въпреки че сянката прилича на пирамида, планината Тейде няма остър връх. По-скоро сянката изглежда триъгълна, заради това как очите ни го възприемат по отношение на далечния хоризонт, според APOD.

Когато художниците рисуват успоредни линии, простиращи се на разстояние по една равнина, линиите се приближават една към друга, докато се приближат към хоризонта; мястото, където се срещат, е известно като точка на изчезване. Това се случва, когато наблюдавате и реални паралелни линии. Например, ако наблюдавате железопътни трасета, които продължават напред, те изглеждат, като че ли се сближат и се срещат в централна точка на хоризонта.

Подобен е и ефектът на снимката, обясни АПОД. В образа Тейде очевидно не е пирамида; Кратерът Пико Виехо изравнява върха на планината. Въпреки това, тъй като сянката на планината Тейде се простира в далечината, тя постепенно се стеснява. По този начин сянката в крайна сметка формира триъгълен връх, въпреки че обектът, който хвърля сянката, не е триъгълник.

Човек, който стои на върха по време на изгрев или залез (когато сенките са най-дълги), ще надникне в коридора на сянката. От тази гледна точка сенките на планините или вулканите почти винаги приличат на пирамиди, според уебсайта на Атлантическия оптик на Великобритания. Това е така, защото сенките са толкова дълги, че зрителят не може да види къде свършват, така че тяхното прекратяване се появява по-скоро като точка на хоризонта, отколкото като истинско представяне на формата на планината, обясни Атмосферната оптика.

Превод – Нина Жишева

The post Сянката на вулкана appeared first on Зелен Свят.

В ново проучване, публикувано в Geophysical Research Letters, изследователите представят откриването на огромна маса, криеща се под кратера. С гравитационни сензори бе открита невероятно плътна зона под лунната повърхност, която сочеше наличието на нещо масивно, скрито под него.

Преди да си представите загадъчна подземна цивилизация на Луната, която се крие под повърхността й, почакайте – учените нямат предвид точно това. Изследователите смятат, че плътната маса всъщност е материал, останал от обекта, който е ударил Луната и е създал колосалния кратер.

“Едно от обясненията на тази допълнителна маса е, че металът от астероида, който е формирал този кратер, все още е вграден в мантия на Луната”, казва водещият автор на доклада, д-р Питър Б. Джеймс. – Представете си да вземете купчина метал пет пъти по-голяма от Големия остров Хавай и да го погребете под земята. Това е почти толкова неочаквано, колкото масата,  която открихме.”

Това е невероятно голяма маса, но теорията за астероидния метал не е единствената идея, която се носи. Друга възможност е, че плътната маса е натрупване на материал, който е останал от времето, когато горещата течна скала на Луната се охлажда след образуването.

За хората, които изучават Луната, кратерът може да бъде благодатно място за по-нататъшно проучване, въпреки че НАСА и другите организации, занимаващи се с космически дейности, вече имат много научни цели. Все пак със сигурност би било много интересно, да разберем какво има скрито там долу.

Превод – Нина Жишева

The post Най-големият кратер на Луната крие нещо, но астрономите не знаят какво appeared first on Зелен Свят.

Всичко започнало през 1971 година. Руски геолози започват да копаят в търсене на нефт, но много бързо осъзнали, че нещо не е наред. Земята около тях започнала да пропада. За жалост осъзнават прекалено късно, че на мястото, на което копаят има голяма подземна празнина пълна с природен газ, основно метан. Земята не успяла да издържи да тежестта на машините, които донесли и не кратко след това пропаднала изцяло, правейки огромно дупка. Осъзнали, че изключително голямо количество токсичен газ започнал да излиза от празнотата и трябвало да направят нещо за да го спрат. Идеята им била да запалят метана. Това може би звучи малко лудо, но реално е най-ефикасният начин да се отърват от метана и да осигурят природните газове не се разпространят из въздуха. Нужно е само 5% метан във въздуха, за да се получи химична реакция и експлозия.

Най-странното нещо, което се случило когато запалили кратера е, че огромно количество паяци били незнайно защо привлечени към огньовете. Те събрани на големи групички преправяли пътя си до ръба на кратера и скачали вътре. Това масово самоубийство на паяци може и да е странно но нормално природно явление, но аз лично ако видя такова нещо вих бягала в обратната посока…

Руските учени се надявали, че като запалят кратера проблемите с природните газове ще се реши, но може би не са премислили един доста важен фактор. При наличието на такова количество газ, огньовете имат неизчерпаемо количество заряд. Кратерът гори до ден днешен, почни 50 години по-късно, и се е превърнал в туристическа атракция. А относно това кога ще спре? Никой не знае.

Автор: Мартина С. Попова

The post Вратите на Ада appeared first on Зелен Свят.