Човешкото тяло е доста добро в предотвратяването на оксидативния стрес, когато сме млади, предпазвайки молекулите от критични увреждания, причинени от вредните молекули, известни като свободни радикали. Това са молекули, които са се намерили с поне един самотен електрон, така че те тръгват в търсене на съвпадение, често ограбват друга тяхна молекула и стартират верижна реакция на необратимо молекулно увреждане.

Антиоксидантите са удобни, защото се намесват и отблъскват електрона на свободните радикали, като премахват този процес в зародиша. Те са естествено произведени в достатъчен брой в нашата младост, но с нарастване на възрастта и разпространението на свободните радикали, антиоксидантите се оказват надвити. Когато става въпрос за нашите кръвоносни съдове, това ги прави по-твърди и по-малко годни да се разширяват в отговор на повишения кръвен поток, тъй като свободните радикали причиняват увреждане на лигавицата, която е известна като ендотелиум.

Това е една от причините, поради която експертите по хранене поставят такъв голям акцент върху включването на добри източници на антиоксиданти в диетите, но някои са по-ефективни от други. Докато храните с естествени антиоксиданти са добър източник, последните проучвания показват, че предлаганите орални добавки като витамин С или витамин Е не са ефективни или дори вредни.

Новото откритие в Университета в Колорадо противоречи на това. Проучването се съсредоточава върху наличната в търговската мрежа добавка MitoQ, която се създава чрез химично изменение на естествено срещащия се антиоксидант, наречен Коензим Q10, за да се свърже с митохондриите вътре в клетките. Това е първият път, когато учените са проучили как един антиоксидант, който е насочен към митохондриите, може да повлияе на здравето на съдовете.

Екипът е направил това, като е давал 20 mg MitoQ дневно на половината от 20 здрави мъже и жени на възраст от 60 до 79 години. Другата половина получавала плацебо. След това те наблюдавали колко добре ендотелиумът функционира в продължение на шест седмици чрез проследяване на това как артериите се разширяват в отговор на повишен кръвен поток.

След това на групите им била дадена двуседмична пауза, за да позволи на тялото да измие всички остатъци, след което групите си разменили местата. Изследователите са установили, че средната добавка подобрява дилатацията на артериите на субектите с 42%.

По този показател изследователите твърдят, че това се равнява на работата на кръвоносните съдове при някой 15 до 20 години по-млад. Ако се установи, че има такъв ефект в дългосрочен план, подобно подобрение на сърдечно-съдовата система би било свързано с намаляване на сърдечните заболявания с около 13%.

Изследователите твърдят, че проучването показва, че подобрената дилатация е резултат от намален оксидативен стрес и че участниците с по-твърди артерии са имали намалена скованост, когато приемали добавката. През следващите месеци те ще извършат последващо проучване, за да консолидират своите открития, да ги проверят с по-голяма група участници и да подобрят разбирането си за взаимодействието на съединението с митохондриите.

“Упражненията и здравословна диета са най-добре установените подходи за поддържане на сърдечно-съдовата система”, обясни водещият автор Дъг Сийлс, професор по интегративна физиология в Университета в Колорадо. Но реалността е, че на ниво обществено здраве няма достатъчно хора, които да са готови да го направят. Търсим допълнителни, основани на доказателства възможности, за да предотвратим промените, свързани с възрастта, които водят до заболяване.”

Превод – Нина Жишева

The post Вече има антиоксидант, който може да подмлади артериите ни с 20 години appeared first on Зелен Свят.

В сряда изследователите съобщиха в списание Science Translational Medicine, че са създали изкуствени кръвоносни съдове, които се трансформират в жива тъкан при пациенти, участвали в техния експеримент. Новата технология обещава да направи възстановяването на кръвоносните съдове по-безопасен и по-ефективен, казват учените.

“Идеята е, че ако кръвоносните съдове могат да бъдат направени в лабораторията, те биха могли да бъдат използвани за лечение на пациенти с различни съдови нужди и вероятно да имат по-малка заболеваемост от настоящите алтернативи,” каза Хедър Причард, главен оперативен директор по биотехнологии на Humacyte, Северна Каролина, компания, която ръководи проучването.

В момента лекарите често вземат кръвоносни съдове от една част от тялото на пациента и ги присаждат в друга част на тялото. Но възможностите за събиране и пренасочване на тези съдове са ограничени. А сегашните синтетични присадки увеличават риска от инфекции и други усложнения. Дарените присадки също могат да бъдат отхвърлени от организма на пациента.

За да преодолеят тези пречки, изследователите в Humacyte искали да използват човешки съдови клетки като база за отглеждане на нови кръвоносни съдове в лабораторията. Събирайки от дарени трупове, учените събрали проби от мускулните клетки, които съставляват кръвоносните съдове и ендотелните клетки, които образуват подплатата от вътрешната страна на съдовете. След това те засели тези клетки на биоразградимо мрежесто скеле. След като израснали, учените са премахнали съдовите клетки на трупа, оставяйки кръвоносен съд от протеини като колаген, които обграждат и поддържат структурата на тъканта.

„Отстраняването на клетките е важно, за да може съдовете да бъдат произвеждани в големи партиди и да бъдат съхранявани в операционни зали за имплантиране в който и да е пациент”, обясни Причард. Новите съдове, наречени човешки безклетъчни съдове (HAVs), са дълги около 40 сантиметра и са с диаметър от 0.7 см. Структурата и силата на HAVs имитират човешки артерии и вени.

HAVs са в клиничните проучвания за хемодиализен достъп при пациенти в краен стадий на бъбречна недостатъчност. В новото проучване учените са изследвали малки парчета от HAVs, които са били отстранени от 13 пациенти по време на рутинни операции. Учените открили, че въпреки че съдовете не съдържат никакви клетки, когато се имплантират, собствените клетки на пациентите създават своя „фабрика за скелетни клетки“. Процесът “превръща HAV в многопластова жива тъкан, подобна на родните кръвоносни съдове”, казва Причард. Досега изследователите само подозираха, че това е възможно, но сега за първи път доказаха, че при хората нещата се случват така.

Изследователите показаха, че собствените клетки на пациента дори са ремонтирали имплантирани HAVs, които са били повредени от игли за диализа. Находката предполага, че инженерните съдове също могат да се самолекуват. Откритието на екипа означава: “С течение на времето имплантираният изкуствен HAV става еднакъв със собствения кръвоносен съд на пациентите”, пишат авторите.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Създадоха кръвоносни съдове, които стават жива тъкан appeared first on Зелен Свят.