Хиляди берачи на чай се трудят по отдалечените плантации целогодишно. Мнозина са коренни адиваски жени, потомци на робски работници, които са били преместени в региона от други места в Индия преди повече от век от колониалните британци. Собствениците на плантации предпочетат да наемат жени заради тяхната надеждност и предполагат превъзходно „усещане“ за оскубване на листа от чай. Жените се движат през високите чаени храсти, бронирани в престилки и ръкавици срещу твърдите остри клони. Те живеят със семействата си в бараки, без водопровод. Най-близката прилична болница е на четири часово пътуване с автобус. Те са изключително бедни, тъй като заплатите им са равностойни на 2,44 долара на ден.

“Заплатата е ниска, но какво друго можем да направим?”, Каза Лалита, 40-годишна берачка в Looksun Estate. “Трябва да оцелеем.” Тя каза, че леопардите често се появяват в градините за чай и се налага да ги плашат с фойерверки. Дивите слонове също не са рядкост. Кобрите изплуват от дупките си по време на мусона. „Те не ни правят нищо, ние не им правим нищо“, каза тя. “И тогава се връщат у дома.”

Комунистическата партия на Индия е поставила своя флаг и сърп на входа на имението за чай. Кадърът му агитира за ежедневно увеличение на заплатата от 50 рупии: около 70 цента. Надзорникът на плантацията, меланхоличен човек, седнал в архаичната фабрика за чай в имението, каза, че това никога няма да се случи…

The post Плантация на чай в Индия appeared first on Зелен Свят.

На този въпрос е трудно да се отговори. Хуните “остават дълбоко загадъчни”, пише историкът Питър Хедър, отчасти поради липсата на писмена история и неясния им произход. Смята се, че номадските хора са дошли от това, което е сега Казахстан, и са преминали през източните степи след около 350 г. н.е., трети и началото на втори век пр.н.е. Докато хуните се движели по Черноморието, те нападнали тези по пътя си. Тези хора – вандали, вестготи, готи и други групи – избягали към Рим. Тези миграции дестабилизирали Римската империя и помогнали на хуните да придобият убийствена репутация.

Най-известният им водач, хунът Атила, затвърдил това възприятие. Между 440 и 453 г. н.е., той води хунски орди в голяма част от Европа, включително Галия (съвременна Франция). По пътя придобива репутация в историческите разкази като „бич Божий“, чиито хора са извършвали неописуеми терористични действия, когато навлизат на нова територия.

Но археологическият запис разказва друга история. През 2017 г. например археологът Сюзън Хакенбек анализира хунски кости, погребани в Панония, бивша римска област в сегашна Унгария. Изотопният анализ показа, че хуните съществуват съвместно и провеждат културен обмен с римляни. Хунската история „не е била непременно история на конфликти, а повече история на трансграничния обмен, трансграничната адаптивност“, казва Хакенбек пред Washington Post през 2017 г.

Хунът Атила никога не нахлул в самия Рим, а империята му се разпаднала около 469 г. пр. н. е. Въпреки това варварската репутация на неговия народ е издържала. Гръцкият историк Йорданес, пишещ през шести век пр. н. е., ги наричал „коварно племе“. Съвременните историци обаче смятат, че те са изиграли по-малко пряка роля за разпадането на Рим и че присъщата нестабилност на империята я оставя уязвима за варварски нашествия.

Страшната репутация на хуните също играе роля в съвременния конфликт. След като германският император Вилхелм II насърчава войниците си да бъдат толкова безпощадни, колкото хуните по време на реч през 1900 г., терминът се свързва с Германия. По време на Първата световна война „хунът“ се използва широко като епитет към германците. Днес той все още предполага варварски хора.

The post Репотацията на хуните appeared first on Зелен Свят.

Обединеното кралство е държало Хонконг като колония от 1841 г., когато окупира района по време на Първата опиумна война. Войната избухна, след като Китайската династия Кинг се опита да разбие незаконната търговия с опиум, което доведе до широко разпространение на пристрастяване в Китай. Поражението дойде с висока цена: През 1842 г. Китай се съгласи да предаде завинаги остров Хонконг на британците чрез Договора за Нанкин.

През следващия половин век Обединеното кралство овладява и трите основни региона на Хонконг: След остров Хонконг дойде полуостров Коулун и най-накрая Новите територии, част от сушата, съставляваща по-голямата част от Хонконг днес. Последният договор, Конвенцията от 1898 г. за разширяване на Хонконгската територия, наема Новите територии на Великобритания за 99 години. Съгласно условията на договора, Китай ще възвърне контрола върху своите наети земи на 1 юли 1997 г.

Британската Хонконгска траектория беше различна от тази на континентален Китай, който стана комунистическа страна през 1949 г. До 100 000 китайци намериха убежище в Хонконг, след като комунистическата партия пое властта. Капиталистическият Хонконг скоро преживява икономически бум, превръщайки се в многокултурна международна общност.

С изтичането на срока на договора отделянето на Новите територии от останалата част на Хонконг става все по-немислимо. Започвайки в края на 70-те години, САЩ и Китай започнаха да обсъждат бъдещето на Хонконг. През 1984 г. британският премиер Маргарет Тачър и китайският премиер Джао Зиянг подписаха китайско-британската съвместна декларация, с която се договориха, че Китай ще даде на Хонконг известна политическа и социална автономия чрез политика на „една страна, две системи“ за 50-годишен период ,

След предаването Хонконг се превърна в Специален административен регион на Китай със собствена правна система „мини конституция“ и някои демократични права като свободата на словото и свободата на събранията съгласно основния закон. Жителите на Хонконг обаче не могат да избират свои собствени лидери; по-скоро главен изпълнителен директор се избира от 1200-членна избирателна комисия.

От 2014 г. изборите бяха проведени чрез списък на кандидатите, проверени от Пекин. Тази и други китайски политики, като неотдавнашен опит за разрешаване на екстрадиция в континенталната част, доведоха до масови протести, обтегнаха британско-китайските дипломатически отношения и предизвикаха все по-големи опасения, че Китай задушава общественото несъгласие, намесва се в местната политика и нарушава човешките права в Хонконг.

Предаването все още предстои друга фаза: изтичането на китайското споразумение за спазване на основния закон на Хонконг. Ще продължи ли Китай да признава автономията на Хонконг след това? Ще разберем през 2047 година.

The post Сложна история на Хонконг appeared first on Зелен Свят.

Наполеон, изоставен от всички на скалата си на о-в Света Елена, се провиква: “Какъв роман е моят живот!” и вписва името си в Историята: господар на Франция в продължение на 15 години, той прави от нея за известно време най-страшната европейска сила и й завещава институции, които съществуват до наши дни.

Кой би предрекъл подобно бъдеще на вторият син на дребен корсикански благородник. Роден в Аячо на 15 август 1769г., той би могъл да се роди генуезец, а не французин, тъй като продажбата на Корсика на френския крал тъккмо била приключила! Наполеон бил приет като стипендиант на 10 години във Военното училище в Бриен, а завършва Военното училище в Париж през 1785г. с чин младши лейтенант.

Възприел благосклонно Революцията, той е извикан в Тулон, окупиран от много месеци от англичаните, като капитан на артилерията през декември 1793г. Разполагайки умело малкото оръдия, които има, той подлага вражеските позиции на обстрел и на 18 декември градът се предава. На другия ден той е повишен в бригаден генерал. Младият офицер е едва на 24 години…

Арестуван при падането на Робеспиер през 1794г. поради връзките си с Якобинците, после изпратен в Италия, той най-сетне бил извикан в Париж, където се свързва с Барас, силния човек в Конвента, натоварен с изготвянето на Конституцията, Барас се обръща към него, за да потуши роялисткия бунт. Бонапарт не се поколебава да разстреля бунтовниците, за което получава от Директорията поста на главнокомандващ на армията.

Той придовиба огромна популярност с представата за себе си като човек, “който е навсякъде и вижда всичко”. Обзета от безпокойство, Директорията го отстранява и го слага начело на експедицията в Египет през 1798г. Победил мамелюците през Пирамидите, той успява, въпреки разгрома на флотата, да превземе страната и да реформира държавата, като отменя робството.

През 1799г европейските монархии се обединяват отново срещу Франция, а гражданите-икономисти, представлявани от Сиейес, желаят ред. Той осъзнава нестабилността на режима, ето защо подготвя за контрол над властта. След завърщането си във Франция, Бонапарт оглавява операциите. На 9 ноември 1799г., той арестува членовете на Директорията, а на другия ден ображда Съвета на 500-те, е Сен-Клу. Посрещнат с викове “Извън закона!”, той насила изгонва враждебните представители.

The post Издигането на Наполеон appeared first on Зелен Свят.

Мюсюлманите окупират Иберийския полуостров, след като Тарик дебаркира в Гибралтар. От 929г. омейгска Испания, която завоевателите наричат al-Andalus, става халифат със столицата Кордова. Остават само няколко малки христиански кралства на север изходна точка на Реконкистата, “Посторното завладяване”. Тя започва през ХI век, улеснена от раздробяването на мюсюлманската власт: Кордовският халифат се разкъсва на територии или taifas, чиито царе непрекъснато враждуват. От своя страна християнските държави се обединяват. Графство Барселона се присъединява към Каталония, а през 1037г. Кастилия става кралство разширено с Лион и Галисия.

Скоро воюващите искат помощ от християнските рицари на Франция, а папата отправя атели: Реконскистата се организира. През 1085г. е първата решителна победа. За да се противопоставят на Кастилия, царете на taifas се обръщат към Аморавидите, дошли от Мароко, разполагащи със стращна армия и с обширна военна държава. Насреща им Арагон се съпротивлява, а Португалия, независила от 1149г., успява да освоботи Лисабон през 1147г.

Нова вълна мюсюлмани, Алмохадите, завзема южната половина на Испания през 1170г. Но християнските армии печелят през 1212г. решителна победа при Лас Новас де Толаса. Фердинанд III, крал на Кастилия и Леон, завзема Кордова през 1236г., а през 1248г. – Севиля, столицата на исляма на полуострова. Арагон се разширява към Средиземно море, а португалците притежават само 1/5 от Испания.

Кордовските халифи търпят другите религии. Въпреки Реконкистата царете на taifas правят същото. В земите, възвърнали от християните, мюсюлманите също получават свобода на вероизповеданието срещу услуги. Колкото до евреите, те са банкер, писатели, лекари, търговци, занаятчии… Този дух на търпимост благоприятства разцъфтяването на културата: университетът в Саламанка е основа през 1215г., този в Коимбра в Португалия – през 1290г. Гръцките атвори, като Аристотел, отгавна преведени на арабски, стават гостъпни за Запада, а творчеството на мюсюлманския лекар и философ Авероес ще остави белег върху мислителите на XIII век.

През 1469г. бракът на Изабела Кастилска с Фрединанд Арагонски обединява християнска Испания. Католическите крале завършват Реконкистата и слагат край на духа на толерантност. След падането на Гранада остовават Инквизицията.

The post Реконкистата – посторното завладяване на Испания appeared first on Зелен Свят.

В продължение на векове папството е упражнявало над християнските държави в Европа както духовна, така и политическа власт. То съумява да изгради вфикасни съюзи и да намали амбициите на двама могъщи господари: германският император Фридрих Барбароса и Хенри II от Ангия. Папа Инокентий III трърди категорично: “Както Луната получава светлина от Сленцето, така кралското достойнство в отражение на папското.” Но Филип IV Хубави иска дам да си е господар. Освен това възнамерява да накара монасите да плащат данъци.

Конфликтът се задълбочава. В едно тържествено заявление папа Бонифаций VIII препотвърждава, че временната земна власт на кралете е подчинена на духовната власт на “Единната и Свята” Църква. Той дори решава да отлъчи краля от Църквата. Филип Хубав, подкрепен от трите съсловия (благородничество, духовенство, буржоазия) изпраща съверника си Гийом дьо Ногаре да арестува папата, за да бъде съден на събор.

През 1305г., след смъртта на папата, Филип Хубав успява да накара да изберат за папа френският кардинал Бертран дьо Гот, който взема името Климент V. Под претекст, че войните окървавяват Италия, той отказва да отиде в Рим. През 1309г. той се настанява в Авиньон, градче в херцогство Анжу пред дверите на Франция, което ще стане собственост на Църквата и ще остане такова до Революцията през 1789г.

Авиньон се организира като монахия. Там пребивава Съветът на кардиналите, който избира папата, както и Курията – правителството на Църквата. Стотици лица осигуряват управлението на финансите, пощата, сеченето на пари, действието на съда, на папската полиция. Градът става свидетел на значителен икономически подем и става голям финансов пазар. Папският двор прилича на светски двор, заслепява с лукса си. Аферите и борбата за престола са по-важни от вярващите и религиозните въпроси, а това скандализира много християни.

Движението срещу хренските папи е все по-силно. През 1377г. папа Григорий XI решава да се върне в Рим. След смъртта му през 1378г. Съветът на кардиналите избира италиански папа, Урбан VI. Ядосаните хренски кардинали избират за папа французина Климент VII, който остава в Авиньон. Френският крал поддържа авиньонския папа; германският император и английският крал – този в Рим. Християнството се парделя: това е Голямата схизма, продължила от 1378 до 1417г.

Много събори се опитват да възстановят реда. Тови в Констанц от 1417-1418г. връща единството, като избира една папа, Мартин V. Но папската власт трябва да се ограничи. Някои богослови искат дори решенията на съборите да имат предимство пред тези на папата. Мартин V отказва. Папската монархия е възстановена. Но тази криза отслабва папството, улеснява ересите, различните страни отказват тотално подчинение на Рим. Недоволството ще избухне през XVI век, когато религиозни войни ще потопят Европа в огън и кръв.

The post Кризата на папството appeared first on Зелен Свят.

Кухнята, архитектурата и плажовете на Испания примамват пътешествениците до нейните брегове, печелейки това място като втората най-посещавана дестинация в света след Франция.

Акведукти и древни руини, които изпъстрят селските райони, са оставени знаци от римляните, които някога са управлявали. Ако пресечете страната от северния град за сърф (и неофициална столица на висша кухня) Сан Себастиян по френската граница до древния пристанищен град Андалусия Кадис на югозападния край, ще откриете толкова разнообразен пейзаж като хората, където мавритански архитектурата се придържа към скалите по Средиземно море и върховете в Пиренеите предлагат някои от най-зрелищните походи в страната.

Хвърлете Балеарските острови, два града в Северна Африка и Канарските острови в Атлантическия океан – плюс кулинарна сцена, която породи някои от най-големите световни величини – и ще видите защо Испания трябва да бъде посетена.

The post Tайната на Испания appeared first on Зелен Свят.

В тази публикация ще споделим с вас няколко начина да се подготвите за преместването си в чужбина. По този начин можете да извлечете максимума от този ход, като бъдете организирани възможно най-много и ще можете да избегнете претоварването и стреса, който може да дойде от незнанието къде да започнем с практическите аспекти.

Веднага след взимането на решението е добра идея да започнете да планирате предварително, като спестите колкото се може повече пари – не само за действителната страна на пътуването, но и за разходи, които могат да възникнат по пътя и всичко друго потенциално неочаквано. Също така, може би ще ви трябват пари за първия месец или докато не получите заплата от новата си работа, ако това е причината за преместването ви, особено ако не получавате покритие за разходи за преместване.

Както бихте направили, когато пътувате, важно е да се уверите, че вашите ключови документи, като паспорт, шофьорска книжка и други, са валидни преди и по време на пътуването ви. Това не е нещо, което искате да откриете в последната минута, тъй като ще ви се наложи да минете през бюрократичния процес и допълнителните разходи, за да ги актуализирате навреме, когато имате нужда от тях.

Дори ако се движите за работа и се грижат за всички неща, свързани с преместването, все още могат да се появят грешки, така че е важно да сте сигурни, че сте напълно покрити, като гарантирате, че имате правилните визи, разрешителни за работа и всякакви други документи, необходими за работа и живеене в новата страна. В противен случай, това може да доведе до сериозни проблеми, ако нямате необходимата документация, която може да доведе до отказ за влизане на границата и загуба на всичко, за което сте се готвили през последните седмици, месеци или години. В много страни здравеопазването е задължително и може в действителност да повлияе на това дали можете да получите виза или разрешение за работа. Това е нещо, което ще намали огромното количество стрес, ако се уверите, че разбирате дали имате нужда от него или не, преди да пътувате.

Едно от най-големите неща, с които ще се занимавате, когато се придвижвате в чужбина, е да намерите ново място за живеене. Това е нещо, което ще облекчи много стреса, ако го планирате предварително и потърсите места или дори имате място, където да отидете веднага. В много случаи, например, ако фирмата ви помага при преместване, тогава те ще могат да помогнат с неща като намирането на временно или постоянно място за живеене в зависимост от договора, който имате с тях. В някои случаи обаче ще бъдете отговорни за намирането на собствено място, така че може да искате да помислите дали искате да закупите или наемете място.

Въпреки че вероятно сте наясно, че ще изпитате някакъв културен шок в новия си дом, и вероятно дори сте прочели ефектите и етапите от него, това, което вероятно не сте обмислили, е обратният културен шок, който всъщност е по-лош. Накратко, това е емоционалното сътресение, което някои хора чувстват, когато се завърнат у дома след значителен период от време живот в чужбина.

Доколкото е препоръчително да се приеме местната култура и да се опознаят хората, животът в нова страна е голяма промяна и може да бъде трудна в началото, така че помага да се обградите с други, които също са нови за страната. Ще има моменти, когато се чувствате разочаровани от различията във вашия нов дом, а местните жители вероятно няма да оценят вашите тревоги, така че другите емигранти винаги са най-добрите хора в този аспект, за да не се чувствате толкова изолирани и сами. По целия свят има много онлайн общности, където можете да се свържете с колегите си, и повечето от тях организират редовни събития, затова се уверете, че се възползвате от тях.

The post Как да се подготвим за живот в нова страна? appeared first on Зелен Свят.

Традиционни роли на Турви

В ранната история на Корея жените управлявали като кралици по свое усмотрение. Кралица Сеондок (606 – 647 г.), например, царувала като кралица на Сила, едно от Трите царства на Корея, от 632 до 647 г. сл. Хр. и очевидно притежавала достатъчно власт, за  да насърчава възраждането на мисълта, литературата и изкуствата в нейното царство.

Животът на жените обаче се променил по време на династията Хосен (1392 – 1910), когато страната се адаптира към неоконфуцианството. Въпреки че в този момент културният прожектор бил изместен върху мъжете, станало ясно, че жените все още имат важна роля в обществото. Много видни позиции традиционно държани от жени от началото на Корея, са оцелели и поради постановление, направено от крал Таехо през 1392 г. Тези позиции са вградени като система, на централни и местни правителствени служби. Освен термина ginyeo (пееща жена) или kisaeng, което произхожда от епохата на трите царства (57 пр.н.е. – 668 г.), имало и друг клас дами, наречени гунейо (палатни жени), съкращение от gungjung yeogwan (дама на кралския двор), което включва съдебни дами и матрони. За първи път те са записани в историята на Гурийо, основната оцеляла история на корейската династия Гурийо (918 – 1392 г.).

Кралици, кралски съпруги и наложници

За да се разберат ролята и задълженията на гунейо, е полезно да се разберат дамите, на които са служили, и изискванията, които са имали към тях. Човек може да се изкуши да си представи кралица, която прекарва по-голямата част от времето си наглеждана и обслужвана от стотици слуги. Ролята на кралицата обаче не е била предопределена за средна жена. Всички дела, касаещи жените в двореца, попадали под нейната отговорност. Тя притежавала върховната власт на наумюнбу.

Превод – Нина Жишева

The post Гунейо, ранг и управление на жените, обслужвали корейските кралски особи appeared first on Зелен Свят.

Миналите разходки из града са включвали пешеходни пътувания през Джеда, Саудитска Арабия; Йерусалим, Израел; Тбилиси, Грузия; и Баку, Азербайджан. Присъединявам се към това пътуване през Колката от картографа Out of Eden Walk Джеф Блосъм и от журналистката Сутирта Чаттерджи.

Разходките ни из града се ръководят от местни жители, повечето от които наскоро срещнати приятели: археолози, активисти за човешки права, домакини на радио токшоу, шайби за прозорци на небостъргачи, планинари. Разходките се записват с непринудено темпо – често правим пауза, за да разговаряме с минувачи, хидратираме се с чаи и изследваме задънена улица. Разстоянията могат да се променят удобно за един ден. (Пешеходният Йерусалим, особено сложен град, отне три дни.) Този път препускаме през Калката, историческата столица на Западен Бенгал, Индия.

Прозвището „град на радостта“, Калката – или Калкута, както се знаеше – е културната столица на Източна Индия: главозамайваща, изпаряваща гореща сплав от човешки копнеж, висока и ниска. Голяма част от славната му архитектура датира от британския Радж. Там майката Тереза ​​лекуваше прокажени и болни от СПИН в своите мисионерски болници. Мъже в лодки потъват линии в реката му, калната Хугли – не за да изтеглят риба, която почти няма, а за да съберат стар, рециклируем метал, използвайки магнити. Понякога се говори, че намират злато.

The post Индийският “град на радостта” appeared first on Зелен Свят.