Синан е роден в едно село близо до град Кайсери в края на 15-ти в. Наричал се Йосиф и имал обикновен живот, като всички селяни, докато османските чиновници дошли в селото им за да наемат деца да служат като еничари. Според някои съобщения Синан е изразил желание доброволно да се присъедини към турската армия и дори е добавил няколко години, за да служи в Османските въоръжени сили. Младежите, избрани по този начин, били заведени в Истанбул, където след приемането на исляма, бивали настанени в различни училища. Според полученото образование и умения, те са били разпределени да служат в полевите войски или на султана. Синан е назначен в еничарския корпус – един вид лична охрана на султана, където избирали само войници, които са се изявили на бойното поле и са известни с храбростта си. Синан станал военен инженер в корпуса на строителите, ангажирани с инженерната подготовка на военните операции. Той притежавал чудесни инженерни умения.

През 1538 г. султан Сюлейман го назначил за главен архитект и това било началото на кариерата му в новата област. Всяка негова структура се превръщала в шедьовър на архитектурата и всяка следваща надминавала предишните в овладяването на изпълнението и уникалните архитектурни решения. Първите османски джамии са много прости структури в архитектурен план: правоъгълни стени от камък и полусферични куполи като покрив. Синан започва да проектира мулти-куполни сгради, а след това величествени, високи конструкции под един огромен купол, като джамията Селимие в Одрин.

Друг негов шедьовър е – джамията Шейхзаде в Истанбул. Джамията има един централен купол и четири полу-купола с доста масивни колони по стените, даващи усещане за отворено пространство. Джамията Шейхзаде е първата сграда, която се превръща в символ на империята, а втората е джамията Сюлеймание. Синан започва да я строи през 1550 г. Завършва я през 1558 г., а останалата част от комплекса, прикрепена към джамията, е построена по-късно. В градината около джамията има тюрбе на султан Сюлейман и неговата съпруга Александра Анастасия Лисовска и гробище, където са погребани други благородници.

Третата джамия от общо имперско значение, построена от Синан, е джамията Селимие в Одрин. По това време той е на 80 години и може да се смята за финална работа на великия архитект. За строежа на джамията са използвани тонове камъни. Вътрешното пространство на джамията е поразително. Светлината се излива от многобройните прозорци под купола. От двете страни на джамията се издигат четири минарета в класическия османски стил. За създаването на интериора са използвани материали като камък, мрамор, дърво, плочки и седеф. Джамията Селимие и комплексът от сгради около нея: медресе, баня, гробница и навес за бедните са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Трите “имперски” джамии са квинтесенцията на архитектурното наследство на Мимар Синан.  

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Наследството на Мимар Синан appeared first on Зелен Свят.