Тя ме изненада с мащаба на емоции и стоическата си издръжливост. (За тези, които не знаят, за да си актриса в държавен театър в България са необходими мъжка воля, издръжливост на студ, глад и мизерия и това не е някаква измислена статистика, споделям ви го от личен опит). В нейната компания, започнах да се чувствам като беззащитно кифле. Толкова достойно и честно поведение стои зад толкова крехка външност. Лошата новина за мъжката половина на човечеството е, че скоро се омъжи и е много влюбена в съпруга си. Добрата – все още играе в театъра и може да я гледате в различни спектакли. Също така пее, танцува и води концерти. Уважаеми читатели, представям ви Леман Байрева.

Джани: Много ми е приятно, че се съгласи за интервю. Разкажи ми как ти хрумна да се занимаваш с театър?!?

Леман: Всъщност нямаше такава хрумка. Всичко беше дело на майка ми и мои приятелки. Просто ми се съобщи, че съм на кастинг. Аз се явих и ме избраха. Така започна моята връзка с театъра.

Джани: Получаваш ли това, което искаш на сцената?

Леман: Абсолютно, да. Е, разбира се, винаги има моменти, в които си казвам, че можеше и повече.

Джани: Разкажи ми някоя смешна случка или гаф по време на спектакъл.

Леман: Имам една любима случка, но не съм сигурна дали трябва да я споделям. Бяхме на фестивал в Турция. Играехме една страхотна комедия. Случи се в момент, когато всички бяхме на сцената. До ден днешен не знаем какво се случи тогава, но …просто зациклихме. Не успявахме да продължим към следващата сцена. Изобщо не се усетихме и известно време се въртяхме в един омагьосан кръг. Продължи доста, някъде около 4-5 минути, а това знаеш е сериозно време за сцена. Накрая, един от колегите изскочи на сцената с един парцал (Моп) и ни избута напред. След представлението се събрахме и започнахме да репетираме за да разберем какво точно се случи, но така и не разбрахме. Всеки беше сърдит на себе си и не успяхме да разплетем загадката. Минаха много години, а ние все още си спомняме тази случка.

Джани: Ти си неуморна, винаги намираш сили и начин да правиш нещо паралелно извън театъра. От къде, как се зареждаш?

Леман: Казват ми, че съм работохолик. Мисля, че е вярно и точно това ме зарежда. Чувството, че правя нещо за някого. Това разбира се има и своите минуси. Забравяш за себе си и близките, защото работата ти е приоритет.

Джани: Знаеш ли, че приличаш на котка?

Леман: Не знам. Може би е така.

Джани: Има ли роля, която си мечтаеш да изиграеш?

Леман: Изиграла съм доста различни роли  и е силно казано чак да мечтая. Нямам конкретна роля „мечта”.

Джани: Освен театъра ти имаш и друга страст. От кога се занимаваш с гоблени? Разкажи ми за това.

Леман: Да. Като тийнеджърка се бях захванала с един гоблен, но отне толкова време, че мама често се шегуваше, че като го завърша ще бъда на възраст готова да се омъжа. Представи си колко време съм го влачила. В крайна сметка го изгубих и си остана незавършен. Сега случайно или не свекърва ми ме запали отново. Тя е много добра. Вече имам един готов, който чака за рамка.

Джани: Мислиш ли да развиеш тази дейност, например изложба с гоблени или да ги продаваш под някаква форма?!?

Леман: О, не. Мисля да ги колекционирам. Поне засега.

Джани: Има ли нещо, което много искаш да ти се случи тази година?

Леман: Да, разбира се. Да позная майчиното чувство.

Джани:  Как, по дяволите, успяваш винаги да бъдеш в такава блестяща форма?

Леман: Ха, така. Ето тук не улучи човека. Не правя абсолютно нищо. Съпругът ми достатъчно добре се справя с това да ме кара да изглеждам добре, защото ме кара да се чувствам отлично. Не спира да ми прави комплименти, да ме залива с положителна енергия, че съм най-страхотното „нещо” на света. Любов, любов, любов – това е тайната.

Джани:  Пожелай нещо на читателите на „Зелен свят”?

Леман: Пожелавам на читателите да имат успешна 2019г, заредена с много положителни емоции, да се грижат за здравето и щастието си. И да посещават повече театри, все пак нашата работа е за тях, те са нашето жури 🙂

източник снимки: личен архив

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Леман – тайната е любов! appeared first on Зелен Свят.

В самият център на града, има уникална чаплова колония, която гнезди в коритото на река Арда. Тази колония е единствена в Европа. Уникалността на колонията е в това, че се намира в средата на силно урбанизирана зона. Местообитанието на птиците в момента остава в буферна зона /сервитут/ на реката, тъй като течението ѝ е изместено встрани от нова корекция.

Ето някои видове птици, който гнездят в Чапловата колония:

Нощна чапла /Nyxticorax nyxticorax/.  Рядък вид, защитен от Законът за Биологично разнообразие (ЗБР) .

Малка бяла чапла /Egretta garzetta/. Рядък вид, защитен от ЗБР, включен в червената книга на България. Във вътрешноста на страната има само две находища – едното е близо до Пловдив, другото е в Кърджали. В началото на ХХ в. са били избивани заради красивото оперение на птиците по време на брачния им период. Перата са били моден аксесоар, който е украсявал шапките и тоалетите на дамите от висшето общество.

Малък корморан /Phalacrocorax pygmeus/. Рядък вид, защитен от ЗБР. Световно застрашен вид, включен в червения лист на IUCN (Международен съюз за опазване на природата), приоритетен за опазване в световен мащаб. Във вътрешноста на страната е известно само това находище.

Малък воден бик /Ixobrychus minutus/. Рядък вид, защитен от ЗБР. Включен в Червената книга на България, изключително рядък вид за Източни Родопи.

Гривеста чапла /Ardeola ralloides/. Видът е включен в приложение ІІ и ІІІ на ЗБР, Бернска конвенция, Бонска конвенция. Застрашен вид по Червената книга на РБ.

В защитената местност са забранени:

Ловът и риболова, всякакъв вид ново строителство, Геологопроучвателни и кариерни дейности, Голи сечи в горските насаждения, Делтапланеризъм; Всякакъв вид крос с ППС, Бивакуване и палене на огън.

Разнообразието от видове ме изненада. Дано съумеем да си ги опазим.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post И Чаплите са граждани! appeared first on Зелен Свят.

Към сградата на музея има двор – парк с водни басейни на площ 15 декара.

Основният фонд съдържа над 45 хиляди експонати, проследяващи  живота в Източните Родопи от най-дълбока древност до началото  на  20  век. Музеят обитава представителна култова сграда от 1920 г., който архитектурен паметник на културата. Експозицията е отворена за посетители през 1987 г. и заема 1800 кв.м. площ на три етажа.

В паркът са засадени 22 растителни видове, които са единствени в областта на Южна България. Чрез автентични документи, фотоси, копия и реконструкции е проследен живота от VI-то хилядолетие пр.Хр. до Средновековието. Интерес представляват най-ранните паметници от неолита: Възстановка на Селищна могила – център за направа на каменни сечива, богата колекция от идолна пластика.

Уникалните мегалити на тракийската култура и нейните култови центрове са представени чрез фотоси /скални гробници, светилища, ниши и оброчни плочи/.  

Римската цивилизация е оставила следи с луксозната си керамика, бронзова и златна пластика, както и елегантната мраморна стенна декорация на Вила “Армира” край Ивайловград. Средновековната цивилизация присъства в музейните зали чрез темите – Крепостно строителство, Църковна архитектура и изкуства. Серия икони от края на 17 и 18 в. с блестящи естетически качества, експонати от XIX в. – дърворезба, каменна и дървена пластика, металопластика и др. са сред експонатите.

В  отдел “Етнография” са показани най-добрите образци от народната култура на Източните Родопи за периода от XIX и началото на XX в. Представени са земеделието, животновъдството, най-характерните занаяти като въглищарство, металообработване, обущарство, шивачество и тъкачество, както и домашни занаяти като предене, плетачество, тъкане на кенарени платове и носиите на всички етноси, живеещи на територията на региона.

Регионалният исторически музей работи за разкриване, реставрация и съхраняване на археологически обекти в общината, и свързаната с тях научна дейност. С разкриването на големия скален дворец “Перперикон”, музеят има първостепенна роля в развитието на културния туризъм в общината и в другите исторически обекти в региона от международно и от национално значение.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Регионален исторически музей в Кърджали appeared first on Зелен Свят.

Чудната природа несъмнено е една от водещите. Но мястото, за което ще ви разкажа днес е просто задължително. Всеки очевидец може да потвърди, че атмосферата е уникална, историята – респектираща, а усещането – като смътен спомен на подсъзнанието на посетителя. Въображението започва да рисува ритуални танци, мистични пророчества, огньове… Ето какво имам предвид изложено в конкретни факти.

Перперикон, първоначално наречен ,,Хиперперакион“, е най-големият мегалитен комплекс на Балканите. Намира се на гол, висок 470м. хълм, разположен на 15 км. североизточно от Кърджали. Това е исторически значимо свещено място, разположено край река Перперешка. Най-голям интерес за археолозите е тракийската епоха. За траките, Перперикон е бил храмът на Дионисий,  тракийскияти гръцки Бог на гроздовата реколта, виното, плодородието и религиозния екстаз. Плодородната земя на този район винаги е била добра за отглеждането на грозде. В скалите, в които са изпълнявани  ритуалите на огъня и виното е издълбан голям кръг олтар и там се е помещавал поне един оракул. Александър Велики твърдял, че е посетил мястото и му било казано точно там от оракула, че ще завладее света. Съществува и по-интересно твърдение за пророчество. Било е  предречено, че Августин ще стане първият император на Рим, след като баща му се консултира  с оракула.

В епохата на християнството, светилището е изоставено за кратко време, но християните също откриват свещената скала  и строят църкви в него. През 1362г, когато армиите на Османската империя нахлуват, дните на Перперикон са преброени и той се срива в неизвестност. Разкопките в района започват от 2000г. насам, но и до днес продължават да се правят нови открития. Местността е лесно проходима  и достъпна за посетители.

С изкачването нагоре по възвишението ще се убедите в невероятните технологични постижения на хората в далечното минало. Още в самото начало на разходката се различава модерната отводнителна система, която древните хора са използвали, за да насочват дъждовната вода в желаната от тях посока, да я складират и използват при нужда. След като посетителят се запознае с технологии за производство на вино, следва дворцовата част. На входа все още личат вдлъбнатините от тежките  порти, които въвеждат в тронната зала. На около метър и половина отстъп от земята е вдлъбнатият в скалата трон, на който е седял владетелят на храма. Може би най-съществената част от светилището е олтарът в храма на Дионис, който се намира непосредствено до голямата  гробница. Той представлява голяма овална зала без покрив, с диаметър 25м.

В северната й част, на 3 м. от пода, в скалата е образуван голям кръгъл жертвеник с диаметър 2 м, който е обгорял от честите ритуали с вино и огън, извършвани върху него. Тук са се случвали свещените дейности и оттук са произхождали големите пророчества.

Мястото е особено, с магическа енергия и чудна гледка. За всички любители на историята, за всеки влюбен в България, за всеки любопитен и буден ум, това място е запомнящо се. За мен е целувка между древни технологии и свещени пророчества.

Това е като споделена тайна на всеки посетил Перперикон.

Шшшшшт…тихо…Да не събудим Оракула.

Източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Перперикон – обещание към боговете appeared first on Зелен Свят.