Тези оранжерийни зеленчуци са звездите на един от няколкото научни проекта, които се провеждат в Neumayer Station III, третата итерация на немско изследователско съоръжение, управлявано от полярния научно-ориентиран институт Alfred Wegener. Основната цел на оранжерията е доста възвишена: това е лаборатория за изучаване на начините за отглеждане на храна в космоса. По-конкретно, изследователите, които работят там, искат да знаят дали астронавтите могат да произвеждат прясна част от диетата си, ако хората най-накрая стигнат до Марс.

Това може да бъде едно от най-добрите места за проучване на този проблем. Разположен на източния бряг на морето Weddell, на Антарктидския леден шелф Екструм, съоръжението е достъпно само със самолет или ледоразбивач и само по време на лятото на Антарктика, ако времето позволява.

“Това е най-близкото място до Космоса на Земята”, казва фотографът Естер Хорват, който прекарал девет дни на гарата през Януари 2019г. Neumayer, за разлика от други полярни изследователски станции, защото тя е единствената, който функционира целогодишно на леден шелф. Само девет члена на екипажа живеят там и те вършат голяма част от работата си в сграда, която също е оборудвана с малко баскетболно игрище, телевизор с голям екран и други удобства за престой.

Животът в Neumayer означава живеене и работа в близки помещения с определена група хора в непримирим пейзаж. Всяко пътуване извън него изисква внимателно планиране. Това прави парника, в които отглеждат растенията доста дълечен. Той се намира на около 365 метра от главната сграда, където учените живеят и работят. Ако предположим, че условията не са прекалено сурови, всеки може да ходи там и да получи добре дошъл зелен цвят сред цялото сиво и бяло.

Оранжерията вече показва на изследователи как растенията могат да процъфтяват в дълбокия космос. Едно интригуващо предизвикателство, което те преодоляват, е как да оправляваме градината дистанционно. Всичко се отглежда аеропонично, което означава, че растенията са вдигнато, а корените се излагат на въздуха. Хранителните вещества се доставят чрез разпръскван разтвор, а не чрез почва. Това пръскане – заедно с контрол на температурата, осветление и корекции на въглеродния диоксид – се извършва от център за управление на мисии в германския аерокосмически център в Бремен, Германия.

Досега системата е работила добре и въз основа на реакцията на екипажа от гарата в Neumayer, оранжерия като тази може драматично да подобри живота в космоса.

The post Можем ли да отглеждаме реколта в космоса? appeared first on Зелен Свят.

Това е начин да се избегне масовото убийство на животни и потенциално е доста по-екологичен, тъй като използва по малко земя, вода и енергия. Това е обещанието, което учените, разработващи „чисто месо“ дават. Проблемът идва със предразсъдъците на хората относно всичко създадено в лаборатория. Наричат го ненатурално и грешно. Въпреки общественото мнение, ако успеем да преглътнем презумпциите си, това месо може да помогне за нахранването на нарастващото население. Също така предоставя това по по-етичен и устойчив начин. Учените вярват, че хората бързо биха свикнали със лабораторно създаденото месо ако вкусът и текстурата са точни. Текущо не е позволено за консумация от външни хора извън компанията, тъй като твърдят, че е важно да бъде направено колкото се може по-близо до истинското месо, за да се избегне лошата преса.

Как точно се създава чистото месо?

Техниците взимат малка проба тъкан от животно, филтрират го и изолират клетките, който могат да размножат. Това означава, че трябва да бъде предоставена топлина и достатъчно кислород, както и да бъдат захранвани със сол, захар и протеини. Този процес измамва клетката, която си мисли, че е все още в тялото на животното. Тя натурално почва да се размножава. Въпреки, че могат да създадат мускул, мазнина и свързваща тъкан, голямото препятствие е да ги създадат по начина, по който ние сме свикнали да приемаме месото.

Казват, че текущо никой не е дори близо до лабораторно създадена пържола. Самата текстура има голямо значение за аромата и вкуса на продукта. Голямата цел на компаниите, който са се захванали със тази на пръв поглед непосилна задача, не е да създадат фантастично, вкусно месо, а просто месо, което има вкус на месо. За моментът проблемът е в самата големина на месото и текстурата, което трябва да се постигне. Със опити, експерименти и може би провали, в близкото бъдеще изхранването на населението може да стане поне малко по-лесно.

Автор: Мартина С. Попова

The post Лабораторно създадено месо appeared first on Зелен Свят.

Съществуват компании, които в лаборатория разработват месни растителни алтернативи, които се произвеждат от растителни протеини и водорасли, както и от производство на месо чрез разработване на животински клетки.

В лабораторията, първата пържола, произведена от клетки от крави, е подготвена по израелска инициатива. Текстурата и вкусът на говеждото месо не се различава от традиционното. Продуктът, който е първата в света пържола, все още е на етап прототип. Произведена от четири различни клетки от крава. Месото трябва да имитира формата, структурата и вкуса на телешкото месо.

Учените от Aleph Farms, взели клетките от живи крави и им позволили да си взаимодействат и да се възпроизвеждат. Тази среда имитира условията в тялото на животното. Целта тук е била да се произведе мускулна тъкан, както при животното. Пържолата се е произвела в сътрудничество с Технологичния университет на Technion в Израел. Инициативата има за цел да произвежда месо, без да убива животни и да постигне това по устойчив начин.

Произведената в лабораторията пържола е дебела половин сантиметър. За производството на това месо, което има същата структура и външен вид като традиционно месо, обикновено е необходимо да се отглежда говедо, използвайки големи пасища, изобилие от вода, храна и други ресурси. Компанията твърди, че този прототип на пържола е произведен за 2-3 седмици и струва 50 долара. Въпреки, че все още е по-скъпо от традиционното месо, трябва да знаем, че първите кюфтета за хамбургер, произведени в лаборатория в Холандия през 2013 г. са стрували в пъти повече.

Има и други компании, които работят в тази област, но тези компании обикновено произвеждат преработени месни продукти като колбаси и хамбургери. Засега Aleph Farms е единственият производител на месо под формата на пържоли. Произвежданите в началото продукти са сравнително тънки, но в бъдеще ще могат да произвеждат пържоли с различна форма и размери.

Продуктите на лабораторията все още не се продават на пазара. Aleph Farms се стреми да приготви пържолите си за продажба за 3-4 години.

Изкуственото производство на месо може да се развива много по-бързо, ако обществото осъзнае пълния ужас от убийството на десетки милиарди животни всяка година.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Бифтек или не… appeared first on Зелен Свят.

Повечето от тях са се формирали преди билиони години дълбоко в земята. Там налягането и топлината са достатъчно да кристализират въглерода в диамант, а не графит. Тяхната уникална структура им предава известната издръжливост. Били са изплюти на повърхността чрез вулканични изригвания. Рязката промяна на температурата заключило структурите им за винаги. Само че частта, където не можехме да ги пресъздадем вече не е вярна.

Диамантната индустрия е довела до големи конфликти и последици из целия свят. Също търсенето им е навредило сравнително на околната среда. Текущо индустрията има друг проблем – диаманти, направени от човека. Те са по евтини от натуралния диамант, но също така не са фалшификати. Синтетичните диаманти са си диаманти, направени по подобен начин като натуралните, но от човека. Просто не им е отнело билиони години да се формират. В момента е доста трудно да се разобличат от натуралните. Реално те са един и същи.

Процесът започнал през 50-те на ХХ век. Учените започнали да „отглеждат“ диаманти в лаборатории. Можели са да забързат бавният натурален процес до просто седмици или дни. Реакционна камера загрява до 1600°С и се налага толкова налягане, което бихте чувствали на пръстчето си ако имаше самолет на него. Това буквално имитира натуралния процес за създаване на диаманти.

От това време насам, повечето синтетични диаманти са били малки и тъмни на цвят. Използвани са за индустриална техника и подръчни инструменти. Но в последните години технологията рязко се е подобрила. Тя направила синтетичния диамант реално неразпознаваем от истинският. Бижутерията бива най-засегната от това, тъй като спокойно могат да заявят, че ви продават истински диамант, да ви обявят по-висока цена, а вие няма да имате идея, че ви лъжат.

С подобряването на технологията ще стане все по-лесно да се произвеждат тези синтетични диаманти. Но ако се замислим, че те в устройството си нямат разлика от истинските и на всичкото отгоре не нараняват околната среда… защо не? Може би в скорошното бъдеще всички ще можем да си ги позволим.

Автор: Мартина С. Попова

The post Истински срещу синтетични диаманти appeared first on Зелен Свят.