Това са т.нар. Бабини илачи.

От къде идва бабини е ясно, илач – от турски: „лек, лекарство”. Например аз не съм привърженик да тъпча детето и себе си с всякакви лекарства с неясен произход, отлагам до последно с надежда антибиотиците, за да се разминем с тежки лекарства и затова, (ако искате ме мразете), аз съм фен на мъдростта предавана ни от вековете. От нашите прадеди.

Учителят Дънов също е привърженик на народната медицина и билките.

В преходният сезон да си припомним някои НАИСТИНА полезни ходове, които могат да ни спестят усложнения.

При настинка и грип – добрата стара инхалация с лайка и сода за хляб. Достъпно, но ефективно в борбата с упорита хрема. Приятелски съвет – използвайте тенджера или съд, в който не готвите.

Имам едни кофти спомени от детството ми, които не са особено приятни и вероятно сега създавам подобни в детето, но… какво да направя, като действат?!?

При висока температура:

Чорапки напоени с оцет и вода ( 1:1);

Разбит белтък и намазване на ходилата;

Резенчета суров картоф на ходилата.

(Пробвала съм само първото)

Към днешна дата ненавиждам миризмата на оцет, защото го свързвам с боледуване…

При кашлица – надупчен и намазан със свинска мас и сода за хляб вестник, сложен като компрес на гърди и гръбче.

Не разбирах за какво служи като малка и още помня неприятното скърцане и шумолене на вестника, но като дете в болница съм лежала само веднъж и то за усложнена ситуция с ечемик на окото…Майка ми се справяше отлично с превенцията.

При болки в ухото, няколко капки загрято олио.

Моята баба (Бог да я прости) пък ползваше лайката като панацея.

– Бабо, боли ме зъб!

– Жабуркай с лайка, бабиното.

– Бабо, имам пъпки!

– Намажи си лицето с чай от лайка.

И така, за всичко лайка та лайка. И изобщо, баба си имаше железни принципи – като ѝ трябваше олио за да изпържи най-вкусните картофи на света, винаги дядо отиваше да ѝ го донесе от шкафа, който се намираше в другата част на къщата… Картофите пържеше в тенджера, палачинките ѝ бяха ултра дебели и леко солени, кафето беше смъртоносно сладко, но в живота ми имам 2 сериозни случки, в които баба ме спаси и то доста изобретателно.

Първият път беше, когато без маааалко щяха да ме изключат от училище в 10-и клас. Е, тя някак убеди класната да не го прави… Тя измисли сценария и двете го изиграхме. Тя повече, аз без малко да прецакам всичко.

Вторият път, след една репетиция в театъра, излизайки от сцената с бясна скорост, видях звездички вместо масивният люлеещ се стол в тъмното… Няколко часа след това, оставете маратонки, чехъл не можах да обуя.

Баба ме посъветва да наложа компрес от прясно зеле, поръсено с малко сол и да го увия с найлон. На сутринта нямаше и помен от заплашителния оток…

Аз принципно говоря от личен опит.

Дано съм ви била полезна, ако и вие искате да споделите нещо любопитно, което искате да разкажа, оставям ви имейл адрес за всеки случай.

Ето : tazood@abv.bg

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Незаменимите Бабини илачи appeared first on Зелен Свят.

Преди да разберем как да направим аспирина, преди около 3,000 години докторите са използвани неговите съставки като лекарство. Древните египтяни използвали върба и мирта за лечение на треска и болка. Това са едни от симптомите за който използваме аспирин. Макар ефектите да са били познати, чак през VIII век британецът Едуард Стоун направил критично наблюдение. По време на неприятна епидемия, за която се смятало, че е причинена от маларията, Стоун забеляза, че върбовата кора има вкус подобен на перуанската кора, която е била по-често срещаното лечение до този момента. Перуанската кора била добра при облекчаването на симптом, но била много скъпа. Той смятал, че върбата може да проработи като по-евтина алтернатива. През следващите години той прекарал в събиране, сушене и натрошаване на върба в пяна, която можела да се използва за лечение на треска. В крайна сметка Стоун установил доза от две скрупули (около 2,5 грама) кора.

Буламачът му не бил толкова силен, колкото перуанската кора, но той публикувал първият доклад за ефектите на върба в научно списание. 35 години по-късно, през 1826 година, френски учен изолирал активната съставка в кората на върбата – жълтеникав кристал, който бил наречен салицин няколко години по-късно. По това време, в сферата на науката се случвала голяма промяна. Дълго време ученият смятали, че нещо като капка човешка пот е твърде различно от нещата, което можем да направим в лаборатория. С времето тази идея се променя и чрез експерименти се достига извода, че това наистина е възможно.

За лекарствата като аспирин тези години са били пик часът. След крайното установяване на това лекарство светът на медицината за винаги бил променен. Възможностите са били безбройни и така се озоваваме днес с огромното изобилие лекарства достъпни за всички нас.

Автор: Мартина С. Попова

The post Как аспиринът промени медицината appeared first on Зелен Свят.

Все още няма лекарство, което би премахнало настинката след няколко приемания. Част от проблемът е, че тя е следствие от многобройни различни видове бактерии, вируси и микроорганизми. Не е просто едно специфично нещо. Патогенните, които причиняват настинката се размножават много бързо и се крият в човешките клетки. Най-сложното при борбата е, че не е една мишена. Има толкова много вариации на дори един от вирусите, които я причиняват, че за момента няма начин да се създаде специфично „оръжие“ срещу всички. При други обстоятелства вероятно щеше да може да се създаде ваксина срещу настинката.

Най-добрата ни опция е да направим лек са голям спектър от вируси. Антибиотиците реално са нещо много подобно на тази идея, но тя работи на принципа на отнемането на определени протеини от които бактерията се нуждае на живее. Тези протеини са специфични за бактериите и антибиотиците не нараняват пряко човешкият организъм. Вирусите обаче са доста по-хитри. Те използват домакинските клетки за да се размножават. Доста по-сложно е да се отървем от тях без да унищожаваме собствените си клетки. Това не означава, че не сме се опитали.

Първите опити са имали за идея да подсилят имунната система. Когато клетките ни засекат вирус де започват да произвеждат интерферони – химически сигнал за тялото за вируса. При първите опити лекарството било интерферон или спомагало тяхната задача. Подобни интерферони се използват днес за лечението на хепатит В и С. Но тези лекарства имат доста неприятни странични ефекти.

Това, което учените търсят е нещо подобно да лекарствата използвани срещу СПИН. Те атакуват директно вируса който прониква в ДНК-то, но за жалост са специфични само за този вирус. Намирането на всеобща слабост на вирусите се оказва сложно. Което означава, че трябва да си изтраем настинката за няколкото дена, колкото и неприятна да е тя…

Автор: Мартина С. Попова

The post Съществува ли лек за настинка? appeared first on Зелен Свят.

Не е грешно да се каже, че при някои растения лечебните им съставки е оръжие с двойно острие. Например растението беладона – то прилича изключително много на боровинки, но консумирането на само 10 от плодовете му са смъртоносни за човека. Въпреки че атропин е смъртоносната съставка на растението, това вещество е в списъка за най-нужни медикаменти на Световната здравна организация. Ако сте ходили на очен лекар, когато ви уголемяват зениците използват точно атропин. Също се използва от хирурзите като успокоително са малки операции. На всичкото отгоре, макар да бива извличано от токсично растения, атропина работи като антидот за някой отрови.

Човечеството се бори от доста време с диабета. За хилядите хора, които страдат от това, най-честият медикамент, с който се лекуват е метформин. Всичко започнало от растение наречено жаблек. То било използвано да лекува диабета на много различни места по света. Съдържа вещество, което сваля кръвната захар в животните, но е прекалено токсично за хората. Учените се захванали да пригодят този лек за хората и създали метформин – лесно и евтино вещество, което спасява хиляди хора по целия свят.

За жалост, много е вероятно голяма част от растенията, които може би биха ни спасили от ужасни болести, са изчезнали преди дори да можем да ги именуваме. През 1987г. ботаник бродил из малайзийските блата в търсене на лек за рак и СПИН. От дърво той извлякъл екстракт, които показал, че работи да спре спинозните клетки от това да се размножават. Върнал се веднага в лабораторията да вземе повече ресурси, но когато се върнал дървото го нямало. Всички дървета в околността били изсякани.

Този случай стои като пример за огромните щети които нанасяме на самите себе си когато вредим на природата. Можете ли да си представите, колко подобни видове растения е имало преди да сме ги унищожили, без да знаем техните свойства?

Автор: Мартина С. Попова

The post Растенията супер герои appeared first on Зелен Свят.

В реалноста, чая не лекува отрова, но легендата подчертава важността на чая в културата на Китай. Археологични открития показват, че най-вероятно там е било родното място на тази напитка. Оригиналното растение, което са използвали да култивират чая се използва и днес.

Първоначално обаче са ги консумирали много по различно. Ядели са листата като зеленчук или сготвени със зърна. Чая станал питие преди около 5,000 години. Хората осъзнали, че смесвайки ги с вода и топлина изкарва и подсилва аромата. Напитката станала толкова популярна, че необикновена култура била създадена около нея. Чая станал обект на песни и поезия, любимата напитка на императорите и вдъхновение за художниците. Изобразявали се картини на повърхността на чая, много подобни на тези на кафето днес.

През IX век, японски монах донесъл за първи път растението в Япония. Японците създали собствени ритуали свързани с чая. Започнали да импортират чай от Китай, а там напитката сравнително подобрила икономиката. Бавно чая се разпространил из целия свят. В Европа чая бил донесен от холандски мореплаватели през XV век. Много свързват разпространението на чая в Европа с кралица Катрин от Португалия. Тя се омъжила за английският крал Чарлс II и въвела традицията на чая в Англия. С уголемяването на алпийските колонии се разпространила и напитката.

Днес чая е втората най-консумирана напитка в света след водата. От сладките турски чайове до солените маслени чайове на Тибет, почти всяка култура може да се похвали с индивидуализираната си напитка. Съществуват хиляди вариации от вкусове до начини на приготвяне и добавки. Както легендарният фермер бил съживен от чайните листа, така днес ние лекуваме настинки с чай или се ободряваме по време на студените зимни дни.

Автор: Мартина С. Попова

The post Произхода на чая appeared first on Зелен Свят.

Известно е, че една от причините за наднорменото тегло е неутолимият апетит, честата причина за който е стресът. Силното собствено ухание на джинджифила противодейства на този повлиян от емоциите подтик за ядене. Прекалено големите изисквания в работата, а понякога и в личния живот объркват целия организъм. Отделя се повече от хормона на стреса кортизол. Обмяната на веществата се забавя и се трупат тлъстини, особено на корема. Растителните вещества в джинджифила възвръщат хормоналния баланс и спират свръхпроизводството на кортизол. Всеки, решил са де бори с килограмите с ограничаване на яденето, знае, че намаляват енергията и желанието за движение. Етеричните масла на джинджифила притежават невероятната способност да ободряват и вдъхват енергия.

Ефектът на ускоряване на обмяната на веществата се нарича „термогенеза”. При него енергията от храната се превръща в топлина. Телесната температура леко се покачва и мазнините се изгарят. Подобно на чилито и джинджифилът ускорява този процес, подпомага и храносмилането.

Как да разпознаем качествения джинджифил?

Много просто – пресните корени са твърди и сочни, цветът им е светложълт отвътре и имат гладка кожа. Колкото по-свеж е коренът, толкова по-лесно се бели и стърже. Ако го държите на стайна температура, джинджифилът бързо ще изсъхне и сбръчка. В хладилника може да го съхраните от две седмици до един месец, особено ако го завиете в кухненска хартия.

Проучване, проведено в Ню Йорк доказало, че обмяната на веществата на мъжете, които пиели напитка с джинджифил на закуска, се повишила с 20%. Те оставали по-дълго време сити, след като хапвали мъфини и портокалов сок в сравнение с дните без джинджифил. Използвали възможно най-простата рецепта – ¼ ч.л. прах от джиндифил се разбърква с 250 мл. вода. Може да се добавят 2 с.л. портокалов или лимонов сок. На обяд може да се пие джиндижфилов чай с лед – 50 г корени се обелват, настъргват, заливат се с ¼ л студена вода и се оставят 20 мин. После се прецежда.

Автор: Мартина С. Попова

The post Джинджифилът – лекарството чудо appeared first on Зелен Свят.