През 1813г. естественикът Ж. Ж. Одюбон наблюдава ято ектописти, прелетни американски гълъби. Преценява броя им на един милиард. Прелитането им трае 3 дни. Един век по-късно обаче, през 1914г., последният представител на този вид умира в САЩ след един безумен лов. Фолклендският вълк, морската видра, новозеландското моа и южноафриканската куага също са изчезнали заради лова. Източник на храна и печалби, ловът често се практикува като развлечение. Завади него изчезва додото на о-в Мавриций. Бенгалският тигър е все по-рядък, а тези от Бали и Ява вече ги няма. И днес се стреля по белите мечки със снайпер.

От началото на миналия век риболовът унищожава популацията на сините китове. От 200 000 през 1950г. се останали едва 2000 в края на 80-те години. Забраната за лова и създаването на убежища трябва да позволява на вида да се разпространи отново. Днес особено заплашени са акулите заради вкусните им перки. Индустриалният риболов заплашва също делфините, защото малките им се давят, заседнали в огромните мрежи.

Днес 2000 животински видове са заплашени от изчезване. Вече има закон за лова, риболова, търговията с кожи, слонова кост, рогове и др. Но бракониерството и незаконната търговия още съществува. Така хиляди оцелоти и гепарди се убиват заради красивата им петниста кожа. Едно палто изисква кожата на двадесетина оцелоти! От кожата на убитите варани се правят чанти…

Слоновете и носорозите се унищожават заради бивните и роговете им слоновете са обект на защита, което намали леко търговията със слонова кост. Носорозите дължат спасението си на едно крайно решение: отрязването на рогата им. Бракониерите не убиват животни, лишени от най-ценната им част.

Предпиетите мерки за защита на някои животински видове доказват полезността си. Няколко години без лов позволиха на сивите китове да се увеличат от 1000 до 20 000 екземпляра. Все пак, за да се възстанови популацията на зелената морска костенурка, се наложи да се събират яйца и да се отглеждат малките в басейни. Всяко спасяване на един вид е предизвикателство за човека, Ако е лесно да се разрушава, то възстановяването на това, което природата е изградила за милиони години, е трудна задача.

The post Изчезнали и застрашени видове appeared first on Зелен Свят.

Люспите се използват в традиционната китайска медицина, за всичко – от облекчаване на артрита до подпомагане на кърмещи майки, а месото на животното се смята за деликатес в някои азиятски страни. Макар да не знаем точно колко вида са останали в дивата природа, очевидно е, че това ниво на лов не е устойчиво.

Понякога наричани „шишарки с крака“, панголините са много чувствителни същества и в по-голямата си част не се справят добре в плен. В дивата природа те бавно се възпроизвеждат и раждат само по едно бебе. Панголините са нощни, самотни и срамежливи. Едно от най-големите предизвикателства за панголините е, че толкова малко хора незнаят кои са те и защо са в опасност. Това, че не можем да се докоснем до тях не означава, че не можем да им помогнем. Разпространението на информация из социалните мрежи ще ги постави под прожектора.Помогнете на децата да научат за панголините и какво ги прави специални.

Друг начин за помощ е просто да не ядем месо от панголин и да не купувайме продукти от панголин. Създаден е и нов кризисен фонд Панголин. Партньорство между нестопанските организации за опазване на дивата природа, спаси Панголин и фондация “Леонардо ди Каприо”, фондът използва 100% от дареното директно за опазване на паголините.

The post Търговията на пангалините appeared first on Зелен Свят.

По време на неолита, ловците-събирачи бродят по естествения свят, търсейки храна. Но тогава се случи драматична промяна. Фуражирите станали фермери, преминавайки от ловджийско-събирателен начин на живот към по-уреден.

Защо са решили да се заселят някъде перманентно?

Въпреки че се обсъждат точните дати и причини за прехода, в световен мащаб са документирани доказателства за преместване от лова и събирането към селското стопанство. Смята се, че земеделието се е случило първо в плодородния полумесец на Близкия изток, където множество от групи хора развиват практиката самостоятелно. Така „селскостопанската революция” вероятно е била поредица от събития, които се случват по различно време на различни места.

Съществуват различни хипотези за това защо хората са спрели да търсят храната си и са започнали земеделието. Натискът на населението може да е причинило засилена конкуренция за храна и необходимостта от култивиране на нови храни. Хората може да са се преместили в земеделието, за да включат старейшините и децата в производството на храна или хората може да са се научили да зависят от растенията, които са модифицирали в началото на опитите за опитомяване. Погледнато от тази страна, тези растения може да са станали зависими от хората. С новите технологии идват нови и постоянно развиващи се теории за това как и защо е започнала земеделската революция.

Автор: Мартина С. Попова

The post Каква е неолитната революция? appeared first on Зелен Свят.

Търсенето идва предимно от Китай, където някои смятат, че безоарите, които се натрупват в храносмилателния тракт, имат мощни лечебни свойства, включително способността да лекуват диабет, треска от денга и рак.

Няма научни доказателства за лечебните свойства на безоарите.

Безоарите се продават или в сурово, или в прахообразна форма и могат да се преработват в капсули. Няколко грама от веществото могат да струват стотици, дори хиляди долари. Най-търсена е тъмночервената „кръвна” безоара, която се смята за най-мощната от няколко разновидности. Цените на безоарите са се увеличили експоненциално през последните няколко години, след последните твърдения за техните свойства за лечение на рак, според доклад от 2015 г. на организацията за наблюдение на търговията с диви животни, Трафик.

Точните нива на бракониерството на диви животни не са известни. Филипинският дикобраз, азиатският черноопашат дикий прародител и малайската дикобраза, които живеят в Югоизточна Азия, са маркирани като застрашени от Международния съюз за опазване на природата, организация, който определя консервационния статус на дивите видове. Повечето видове таралежи все още не са посочени като застрашен, което би укрепило правната защита и международната осведоменост.

Към настоящия момент, никоя от страните на Югоизточна Азия не е посочена като забранена за търговия с Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора. Те регулират трансграничната търговия с диви животни и растения. Този проблем ще продължава да нараства, заради продължителното разпространяване на грешна информация и пасивността на организациите, които трябва да защитят малките гризачи.

Автор: Мартина С. Попова

The post Заплаха за таралежите appeared first on Зелен Свят.