Това се случило преди много години. На територията на Япония се водели страшни войни, които опустошавали всичко наоколо.

Но в същото време растяла невероятна зелена гора, крепост на красотата в онези ужасни времена. Тя разливала наоколо буйната си зеленина и радвала окото.

В гората имало едно дърво, до което никой не искал да се приближи – било напълно сухо. Животните не се приближавали до него поради страха да не се разболеят, дори тревата не растяла наоколо.

Веднъж горска фея видяла това дърво и сърцето й потънало в скръб от явната несправедливост.

Една нощ феята се доближила до дървото и изрекла заклинание: в продължение на 20 години дървото трябвало да почувства какво чувства човешкото сърце. Може да стане едновременно човек и да остане растение. Феята се надявала, че това ще помогне на дървото отново да цъфти. Но ако това не се случи – дървото трябвало да умре.

Помислило дървото, помислило и решило да стане мъж. Избрало си името Йохиро. Речено-сторено – изправил се стройният Йохиро, отърсил снага, но какво да види наоколо?! Само войни и нещастия! Натъжил се младият мъж, умислил се, обронил глава.. Но един ден Йохиро срещнал невероятно момиче на име Сакура. Тя била много мила с него. Двамата млади бързо се увлекли в интересни разговори и девойката разказала как я мъчи войната.

Когато стигнали до къщата на момичето, те се сбогували, но си обещали да се срещат отново. Между тях скоро възникнало топло приятелство, а след това дошла и любовта.

Йохиро не искал да навреди на Сакура и решил да каже истината – че е дърво, което трябва да умре, защото не можело да цъфти.

Сакура била толкова шокирана, че буквално не знаела какво да каже. В очите й се четяло отчаяние и болка. Виждайки това, Йохиро си тръгнал и отново станал дърво.

Един следобед, когато дървото най-малко очаквало, Сакура се приближила до него. Тя го прегърнала и казала, че го обича много.

В този момент се появила феята и предложила на Сакура да избере: да стане като Йохиро дърво или да ди остане човек.

Очите на Сакура се напълнили със сълзи – представила си страшния свят, в който трябвало да живеят. Но любовта й била истинска и достатъчно силна, за да пожелае да се слее с любимия и да останат завинаги едно цяло.

И така, двете влюбени души се свързали завинаги и се появило красивото японско дърво Сакура.

Превод – Нина Жишева

The post Трогателна легенда за истинската любов appeared first on Зелен Свят.

Психологът Флориан Зоск и колегите му от Университета в Гронинген в Холандия наскоро публикуваха проучване, което установи, че въпреки че хората вярват, че изпитват любов от пръв поглед (ЛОПП), събитието има повече общо с физическата привлекателност, отколкото с действителните чувства на обич.

Зоск и неговият екип организирали различни експерименти, за да отговорят на някои въпроси: действително ли ЛОПП се случва в момента или това е нещо, което хората си спомнят само след като са хлътнали по някого? Как физическото привличане влияе на ЛОПП? Дали ЛОПП се различават от любовта в романтичните продължителни отношения?

За да получат отговорите си, набрали група от близо 400 възрастни, предимно жени, предимно хетеросексуални и предимно холандски или немски студенти. Една група доброволци попълнила анкета за себе си и как се чувствали за своя настоящ партньор, ако имало такъв. След това на същите тези участници били показани, въз основа на сексуални предпочитания, образи на непознати и били помолени да си представят среща с тях на събитие за бързо запознаване. След това попълнили друг въпросник, но този път той бил свързан с новите образи.

Този път участниците трябвало да преценят доколко съответни на усещанията им са изказвания като: „Чувствам, че този човек и аз сме един за друг” и „Обикнах този човек от пръв поглед“ за всеки потенциален партньор по скала от едно (изобщо не е вярно) до пет (много).

Останалите доброволци, всички от които съобщили, че са несемейни, отишли на вечерни срещи, където за пръв път срещнали „партньори“ или в малки групи или като част от събитие за бързо запознаване. Отново участниците попълнили въпросника, който изследва как се чувстват относно потенциалните си партньори.

В крайна сметка, от близо 500 срещи, Зоск и неговият екип проследили само 49 от тези, които признали ЛОПП. А това подкрепя идеята, че явлението не е нещо, което хората просто си спомнят, когато са създали такава връзка. За съжаление в това проучване няма доклади за реакциите на мъже.

Въпреки това има един общ момент: Хората, които съобщили за ЛОПП, оценили партньора си по-скоро като по-привлекателен физически от останалите доброволци. Освен това те били по-склонни да отговарят по-пестеливо въпросите за измерване на любовта, отколкото хората, които са съобщили, че има сериозна връзка, което предполага, че има разлика между двете.

Интересното е, че хората, имащи връзка, които твърдели, че са изпитали ЛОПП с настоящите си партньори, били по-склонни да съобщават за чувство на страст, отколкото тези, които казват, че не чувстват ЛОПП със своите партньори. ,

Като цяло, това изследване може да спука много мехурчета на хората. Но, както се казва, нищо в науката не е доказано. Така че може би все още има надежда за безнадеждните романтици.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Любов от пръв поглед? Да, ама не! appeared first on Зелен Свят.

Но, ако великолепието на гръцката богиня на любовта е установено като научни факти, какво друго може да се каже за нея? Ако погледнем само класическите изкуства, Афродита сякаш няма други отличителни черти освен красотата си, но тя е била и много повече от красавица. Богинята е била почитана от всички – от проститутки до магистрати, ат девици до войници, от моряци до поети – и не винаги като красавица и повелителка на любовта.

Култът на Афродита е бил много популярен и в древна Гърция съществуват множество светилища и храмове. Културните центрове, посветени на богинята, включват град Коринт, както и островите Китира и Кипър. Древният пътешественик и писател Павзаний споменава, че майките на булки са принасяли в жертва древен дървен образ на Афродита Хера, хибрид, очевидно потвърждаващ връзката между любовта и брака. Той споменава седнала фигура на Афродита Морфо („Изящната Афродита“), която носи воал на главата си и вериги на краката си. Павзаний заявява, че Тиндарей, бащата на Хелена и Клитемнестра, е създал скулптурата, за да покаже, че съпругите са верни на съпрузите си. Тези изображения показват асоциацията на Афродита с булки, както и очакванията, свързани с тях.

В една не толкова романтична сфера, въпреки че все още е свързана с жените и очакванията на обществото от тях, в Спарта имало група магистрати, които почитали Афродита, наречена gynaikonomoi (магистрати, отговарящи за жените). За тази магистратура се казва, че е била „kata ta archaia ethe kai ton nomous“ („в съответствие с древните обичаи и закони“) и за първи път удостоверява това пред Спарта в надпис, датиран от началото на първи век.

Въпреки че Афродита има много култови места в Атина, тази на Пандемос била най-старата. През 230 г. пр. Хр. Атинският съвет посвещава надпис на Афродита Пандемос („Афродита, която е обща за всички хора”). Афродита Пандемос била свързана с героя Тезей. Поклонниците търсят нейните благословии в обединяването на хората в Атина както в личните отношения, така и в политическата сфера. По-старите източници свързват този култ с основите на демокрацията.

Различни групи на магистрати в Тасос между 3 и 1 г. пр. Хр. предлагат заедно хвалебствия както на Афродита, така и на Хермес, и на Хестия, и на Афродита и Хермес. В Самос офицерите, занимаващи се с внос на царевица, посветили надписи и на Хермес, и на Афродита. В Делос полицейските служители предложили заедно редица посвещения на Хермес и Афродита, както и само на Афродита. На остров Крит е построен храм с портик на Арес и Афродита, а на остров Кос един офицер от армията и неговият отряд предлагат посвещение само на Афродита.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Афродита – богиня на любовта и първото божество, свързано с демокрацията appeared first on Зелен Свят.

Защо тогава хората изневеряват и могат ли някога да се променят? Говорихме с трима експерти по взаимоотношенията, за да разберем тази непочтена постъпка.

Според експерта по взаимоотношенията Мишел Роуз, има редица причини, поради които мъжете и жените избират да се отдалечават от дома си, като една наистина сериозна причина е, че се опитват да унищожат онова, на което не държат.

Страхът от любовта

“Ако хората имат убеждението, че не са истински достойни, че не са достатъчни, тогава ще унищожат връзката, защото ние винаги съответстваме на вярванията и на идентичността си,” каза тя за Yahoo Lifestyle. – Колкото повече се приближават към любовта, толкова по-вероятно е да направят нещо лудо и да я унищожат, ако всъщност не вярват, че я имат. Въпреки че външно я получават, ще я унищожат. “

Мишел вярва, че любовта е един от най-големите страхове на човешката раса, защото тя е отражение на това, което наистина сме.

„Енергията на любовта е толкова непозната за много хора, че когато започнат да се задълбочават, я съсипват. Защото могат да се справят само с повърхностното.“ – каза тя.

От друга страна, експертът по отношение на връзките Луан Уорд твърди, че хората могат да бъдат пристрастени към любовта и секса и нямат представа, че техните действия оставят следи от разрушение и разбити сърца след себе си.

Тя казва, че не всички хора, които мамят, ще станат повторни нарушители, но има определени типове личности с определени черти, които са по-склонни да мамят.

Възможно е измамниците да се опитват да намерят част от себе си и тя казва, че тяхната измама „често няма нищо общо с факта, че не обичат вече своя партньор“.

Как да забележим измамника

Луан казва, че хората често са искрено шокирани и  съсипани, когато открият, че техният партньор вече им е изневерил, въпреки че в много случаи е имало редица ключови признаци, които те просто не са успели да видят.

Тя препоръчва да се търсят признаци на „промяна в поведението, като например, че партньорът ви остава на работа до по-късно от по-често, отколкото преди; когато се подновява интересът им към външния им вид; необяснима и потайна социална медийна дейност или друга нова и различна дейност. Всичко това трябва да задейства радара ви.“

„Повечето хора ще имат вътрешно усещане, че нещата не са същите и могат да попитат партньора си за подозренията си“, каза тя.

Интересното е, че тя казва, че когато мъжът изневерява, това не намалява любовта му към партньорката, но когато жената се отклонява, обикновено означава, че тя вече е емоционално отдалечена в отношенията си.

Мишел Роуз твърди, че мъжът все още може да бъде отдаден на тази жена, но ако тя не задоволи нуждите му, той ще търси другаде.

Експертът по човешките взаимоотношения, Джейд Сийшел, е съгласна, че „манталитетът на мъжа относно изневярата обикновено е, че “животът е кратък” и че “мъжете не са биологично програмирани да бъдат верни и заслужават разнообразие в любовта и живота”. Докато една жена, която мами „се чувства отегчена и самотна в отношения, се нуждае от внимание, привързаност и утвърждаване и не иска повече своя съпруг/приятел.“

Можем ли отново да имаме доверие на измамник?

Когато става въпрос за повторно нарушение, Джейд Сийшел твърди, че мъжете, които са излъгали поради изкушението, няма вероятност да извършат повторно нарушение, но човек, който активно е отишъл на лов за афери, вероятно ще го направи отново.

Тя твърди, че жените-измамници обикновено повтарят изневярата си, защото „сексуалността на жените е контекстуална – жена с високо сексуално влечение може да бъде възбудена много лесно и много често“.

Добрата новина е, че „много връзки могат да се възстановят от изневярата и да станат по-силни и по-свързани“ – твърди тя.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Изневеряваме… Защо го правим? appeared first on Зелен Свят.

Картината днес се помещава в музеят Белведере, Виена. Тя е точен квадрат, нетипично за картини от този период. Изображението на жената е на колене, тялото й е в профил, докато лицето й е обърнато към зрителя. То е нежно придържано от ръцете на мъж, който полага целувка върху бузата на жената. Дрехите, който носят са натруфени с форми, а те са заобиколени от цветя. Целият фон е златен, което не ги поставя в определено време или място.

Густав Климт бил омаян от красотата на византийските мотиви. Малко преди да нарисува „Целувката“ той посетил Италия, с целта да разгледа старото византийско изкуство. Той бил силно вдъхновен да използва златно в картините си. Облял моделите си в златни нюанси, рокли и фонове, все едно те били религиозни икони. Той заедно с приятелите си колеги били познати за експерименталността си. Те имали за цел да изведат Виена от старите традиции и да отворят нови пътища за иновация. Работата на Климт била меко казано скандална за времето, в което живеел.

Жените били главният мотив в работата му, както и любовта – крайната цел, за която всички се борим. Самата „Целувка“ е алегорична картина. Тя не се опитва да пресъздаде истински случай, а по-скоро символична фантазия. В тази картина мъжът извършва действието, а жената приема неговото внимание, но не е ясно какво иска тя от него. Това е една от малкото картини, в които женската форма е изцяло прикрита от погледа на зрителя.

Кратко след смъртта на Климт дошла и Втората световна война. Много от неговото изкуство било конфискувано. По-късно, със зараждането на сюрреалистичното изкуство хората отново се заинтересовали от картините на Климт. „Целувката“ се превърнала в най-големият символ на любов и нежна ласка.

Автор: Мартина С. Попова

The post Целувката на Густав Климт appeared first on Зелен Свят.

Романтичната любов има цел, която науката и психологията все още не е открила. В историята, някой от най-почитаните философи са представили някои заинтригуващи теории. „Любовта ни прави отново цели.“ Античният гръцки философ Платон проучил идеята, че ние обичаме, за да се чувстваме цялостни. Той споменал в неговите писания за вечеря, където била разказана следната история: Човекът някога е бил създание с четири ръце, четири крака и две лица. Един ден, те ядосали боговете и Зевс ги разделил на две. От тогава, на всеки човек му липсва другата половина.

Любовта е нуждата на намерим човека, който ще ни накара да се чувстваме отново едно цяло.

Много по-късно след Платон, германският философ Артур Шопенхауер заявил, че вярва, че любовта, която е базирана на сексуалните ни нужди, е една голяма илюзия. Той предложил идеята, че ние обичаме защото нашите желания и водят до извода, че друг човек може да ни накара да се чувстваме щастливи. Според него това е грешно. Природата ни примамва, за да ни накара да създадем деца. Шопенхауер смятал, че щом любовта изчезне, това което ни поддържа живи е продължението на човешкото съществуване.

Вярно е, че физически ние сме създадени да създаваме повече от нас. Но без екстазът на страстната любов, сексът става незадоволителен. Страхът от твърдият, жесток живот ни подтиква да създадем високи стени около себе си. Любовта ни помага да се успокоим, да бъдем себе си и истински да се отдадем на някой. Заедно с партньор светът не изглежда толкова страшен. Изграждането на силна връзка с друг ни зарежда с енергия и ни доставя нужната стабилност да се справим с трудностите. От която и гледна точка да се погледне, любовта е неизменна и много нужна част от ежедневието на човек.

Автор: Мартина С. Попова

The post Защо обичаме appeared first on Зелен Свят.

В този контекст, трябва да се отбележи сериозният проблем, който може да порасне в дълготрайна връзка. Моментът, в който се опиташ да прегърнеш любимия, но той не отговаря на топлината – липсата на допир или отблъскването на физически контакт. Всички сме наясно колко неловки могат да са тези ситуации в началото на една връзка. Това приемаме за нормално, защото все още не сме свикнали с този нов човек в живота си. Но тази липса в продължителна връзка повдига чувството за самота. В този случай се чувстваме доста по неловко и нелепо дори да повдигнем въпроса. Това може да доведе до срив във самочувствието на човек, като повдигне много вътрешни тревоги, като страх да бъдем отхвърлени от човек, който обичаме.

Защото последствията могат да бъдат толкова големи, става изключително сложно да се обсъди проблема. Дали да замълча? Или може би да изразя чувствата си чрез сарказъм? Макар и двете опции не звучат добре, не можем да задържим болката си дълго в нас. Някак си не можем да приемем думите „Не ме държиш за ръка, когато се разхождаме и никога не ме докосваш от собственото ти желание, а това ме побърква“ като рационално, честно проявление на емоции.

Въпреки неловкото чувство, това е точното нещо, което трябва да направим. Нуждата да бъдем докосвани или прегръщани е дълбоко запечатано във съществуването ни. Желанието да знаем, че сме обичани и сме намерили нашето място в света е стремеж, за който работим цял живот. Времето прекарано с някой не променя този факт. Да покажеш на някой, че той значи нещо за теб просто чрез лек допир на ръката може да значи целия свят за тях. Все пак, това са нещата, от който се нуждаем в една връзка, специална грижа и любов, която не можем да получим от близките или приятелите си.

Имайте смелостта да заявите това, от което се нуждаете. Не очаквайте партньора да ви прочете мислите.

Автор: Мартина С. Попова

The post Допирът в любовта appeared first on Зелен Свят.

Тя ме изненада с мащаба на емоции и стоическата си издръжливост. (За тези, които не знаят, за да си актриса в държавен театър в България са необходими мъжка воля, издръжливост на студ, глад и мизерия и това не е някаква измислена статистика, споделям ви го от личен опит). В нейната компания, започнах да се чувствам като беззащитно кифле. Толкова достойно и честно поведение стои зад толкова крехка външност. Лошата новина за мъжката половина на човечеството е, че скоро се омъжи и е много влюбена в съпруга си. Добрата – все още играе в театъра и може да я гледате в различни спектакли. Също така пее, танцува и води концерти. Уважаеми читатели, представям ви Леман Байрева.

Джани: Много ми е приятно, че се съгласи за интервю. Разкажи ми как ти хрумна да се занимаваш с театър?!?

Леман: Всъщност нямаше такава хрумка. Всичко беше дело на майка ми и мои приятелки. Просто ми се съобщи, че съм на кастинг. Аз се явих и ме избраха. Така започна моята връзка с театъра.

Джани: Получаваш ли това, което искаш на сцената?

Леман: Абсолютно, да. Е, разбира се, винаги има моменти, в които си казвам, че можеше и повече.

Джани: Разкажи ми някоя смешна случка или гаф по време на спектакъл.

Леман: Имам една любима случка, но не съм сигурна дали трябва да я споделям. Бяхме на фестивал в Турция. Играехме една страхотна комедия. Случи се в момент, когато всички бяхме на сцената. До ден днешен не знаем какво се случи тогава, но …просто зациклихме. Не успявахме да продължим към следващата сцена. Изобщо не се усетихме и известно време се въртяхме в един омагьосан кръг. Продължи доста, някъде около 4-5 минути, а това знаеш е сериозно време за сцена. Накрая, един от колегите изскочи на сцената с един парцал (Моп) и ни избута напред. След представлението се събрахме и започнахме да репетираме за да разберем какво точно се случи, но така и не разбрахме. Всеки беше сърдит на себе си и не успяхме да разплетем загадката. Минаха много години, а ние все още си спомняме тази случка.

Джани: Ти си неуморна, винаги намираш сили и начин да правиш нещо паралелно извън театъра. От къде, как се зареждаш?

Леман: Казват ми, че съм работохолик. Мисля, че е вярно и точно това ме зарежда. Чувството, че правя нещо за някого. Това разбира се има и своите минуси. Забравяш за себе си и близките, защото работата ти е приоритет.

Джани: Знаеш ли, че приличаш на котка?

Леман: Не знам. Може би е така.

Джани: Има ли роля, която си мечтаеш да изиграеш?

Леман: Изиграла съм доста различни роли  и е силно казано чак да мечтая. Нямам конкретна роля „мечта”.

Джани: Освен театъра ти имаш и друга страст. От кога се занимаваш с гоблени? Разкажи ми за това.

Леман: Да. Като тийнеджърка се бях захванала с един гоблен, но отне толкова време, че мама често се шегуваше, че като го завърша ще бъда на възраст готова да се омъжа. Представи си колко време съм го влачила. В крайна сметка го изгубих и си остана незавършен. Сега случайно или не свекърва ми ме запали отново. Тя е много добра. Вече имам един готов, който чака за рамка.

Джани: Мислиш ли да развиеш тази дейност, например изложба с гоблени или да ги продаваш под някаква форма?!?

Леман: О, не. Мисля да ги колекционирам. Поне засега.

Джани: Има ли нещо, което много искаш да ти се случи тази година?

Леман: Да, разбира се. Да позная майчиното чувство.

Джани:  Как, по дяволите, успяваш винаги да бъдеш в такава блестяща форма?

Леман: Ха, така. Ето тук не улучи човека. Не правя абсолютно нищо. Съпругът ми достатъчно добре се справя с това да ме кара да изглеждам добре, защото ме кара да се чувствам отлично. Не спира да ми прави комплименти, да ме залива с положителна енергия, че съм най-страхотното „нещо” на света. Любов, любов, любов – това е тайната.

Джани:  Пожелай нещо на читателите на „Зелен свят”?

Леман: Пожелавам на читателите да имат успешна 2019г, заредена с много положителни емоции, да се грижат за здравето и щастието си. И да посещават повече театри, все пак нашата работа е за тях, те са нашето жури 🙂

източник снимки: личен архив

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Леман – тайната е любов! appeared first on Зелен Свят.

Историята е разказана за първи път в роман от 1937г.. Азърбейджанското момче Али и Грузинката Нино, са влюбени един в друг, но любовта им завършва трагично. Срещат се при тежки обстоятелства, дори имат дете, но въпреки това, любовта им завършва трагично. Али, който е азербайджански мюсюлманин, се влюбва в грузинската принцеса Нино, но за съжаление, след като най-сетне успяват да се съберат, Али е убит. Авторът на романа е неизвестен, приписван е на човек с псевдонима Курбан Саид (в буквален превод това означава „жертва”). 

Въпреки неизвестния си произход, историята се превръща в литературна класика в района и се счита за национален роман на Азербайджан. И до ден днешен не се знае със сигурност кой точно стои зад този псевдоним, водят се доста дебати по темата. Романът отразява периода на Първата световна война в Кавказ

Именно тази любов вдъхновява грузинската художничка Тамара Квеситадзе да създаде монументална движеща се скулптура през 2010г.

Гигантската метална творба, известна още като “Статуята на любовта”, се състои от две донякъде прозрачни фигури, направени от подредени сегменти. Всеки ден в 7 часа двете фигури се плъзгат един към друг, като в крайна сметка се сливат, докато техните сегменти преминават един в друг. Никога не се свързват наистина.

Целият този автоматизиран и механизиран процес започва всяка вечер точно в 19.00 ч. и се повтаря на всеки 10 минути. Осветена е с ярки, променящи се цветове, които придават на фигурите още по-голям живот от обикновени метални тела.

Самата статуя е висока 8 метра, проектирана е през 2007г и е инсталирана през 2010г.

Освен, че е изключителна творба на съвременно изкуство, смятам, че любовта на двамата злочести влюбени е символ на мир.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Вечната любов на Али и Нино appeared first on Зелен Свят.

Ясен Добрев или Яската, както го наричат родителите му, ще ви очарова и шокира. Син е на астролога Ивайло Добрев и режисьорката Магдалена Митева. Тази творческа комбинация, донякъде обяснява необяснимото в това запленяващо дете. Представям ви неповторимият, вдъхновяващият ум на Яската.

(Публикувам ви отговорите му без редакция)

Джани: Защо е необходимо в една държава да има парламент?

Яската:  Защото иначе хората няма да спазват законите и ще умират много лесно.

Джани:  Кой е най-добрият автор на приказки и защо?

Яската: Маргарит Минков. Защото пише най-хубави приказки. Много са умни.

Джани: Какво е любовта?

 Яската: Любовта е нещо, което изразяваш със сърцето си.

Джани:  Какво би се случило, ако земното притегляне не съществуваше?

Яската: Нямаше да има и хора.

Джани:  С какво археологията е полезна за човечеството?

Яската: С това, че открива много стари неща и ги връща там, където им е мястото.

Джани: Според теб има ли живот в Космоса?

Яската: Не. Защото там няма вода и няма как да се оцелее.

Джани:  Какво е необходимо за да се случи революция?

Яската:  Да се скарат двама човека.

Джани:  Колко на брой са звездите според теб (приблизително)?

Яската:  Безкрай.

Джани: Кой е най-полезният предмет в училище?

Яската:  Тетрадката и листа.

Джани:  Какво трябва да е научил всеки човек, напускайки училище?

Яската: Смятане, да не говори глупости, писане.

Джани:  Полезна ли е храната и защо?

Яската:  Полезна е, за тялото, защото без нея ще умреш.

Джани:  Какво означава метаморфоза според теб?

 Яската: Като метеорит.

Джани:  Защо котките убиват мишки?

 Яската: Защото иначе ще умрат и няма какво да ядат .

Джани: От къде идва злобата на злобните хора? Кое ги прави лоши?

Яската:  Като малки може би някой ги е ударил и те са запомнили какво се е случило и са станали лоши.

Джани:  Какво искаш да се промени в нашия свят?

Яската: Да живеем много дълго или по-скоро никога да не умираме.

Джани: Какво работи баща ти? Какво точно е астрологията?

Яската:  Астрология. Изучава звездите.

Джани: Според теб има ли нещо, което възрастните може да научат от децата?

 Яската: Да дразнят по-малко децата.

Всеки, който вярва и се интересува, може да се свърже с бащата и да му се изготви уникален хороскоп. Оставям ви имейл. За всеки случай.

apotropei@gmail.com – Ивайло Добрев, баща на Яската

източник снимки: личен архив

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Яската – отвъд разума appeared first on Зелен Свят.